Висшият клир трябва да си даде сметка, че носи пряка отговорност за обществения авторитет на църквата и заради това всички скандали и съмнения трябва да бъдат разплитани докрай. Това коментира в ефира на Дарик Борислав Цеков - един от вносителите на законопроекта за вероизповеданията през 2001 година, чиято цел беше да сложи и край на разкола в православната ни църква.
Първо в ефира на Дарик Цеков съобщи , че Светият Синод е санкционирал йеромонах Кирил, заради секс скандал в Троянския манастир, в който духовникът беше замесен. По-късно информацията бе потвърдена от Светия Синод, откъдето уточниха, че църквата е забранила на свещеника да участва в богослужения до изясняване на случая, като е назначила комисия, която да извърши разследване.
„Невиждано бърза досега реакция на Светия Синод", коментира Борислав Цеков. Той обаче подчерта, че очаква от патриарх Неофит „да даде една ценностна оценка на случая от гледището на християнския морал, да направи много рязко ценностно осъждане на подобни прояви, които хвърлят огромна сянка върху и без това доста накърнения морал на църквата".
По повод скандалите около избора на варненски митрополит, поведението на духовници и съмненията за морала им Борислав Цеков подчерта, че в Светия Синод трябва да се разделят с поведението на висшия клир през годините - вътрешните проблеми да се замитат, а обществото да не разбира как се решават проблемите в църквата.
Какво се случва в църквата - оздравителни процеси, нужни и чакани от години, поредната доза мерене на сили в Светия синод, или просто раздухване на една доста по-жълта страна на нелицеприятното сред клириците? Нещо, което вероятно съществува, но в такава доза и градус, крайният му резултата може да е сриване на авторитета на църквата.
Висшият клир на българската православна църква има много кривици, но сега това, което избуя като публично противопоставяне и на скандали, е една последица от факта, че за първи път от много години насам предстоят избори за почти 1/3 от състав на Светия синод - 4 митрополити бяха и сега се избират. И тази конкуренция, която се поражда във всеки избор, и очевидно изби в посоки на окалване, оклеветяване. Практики, които са абсолютно недопустими, не само за църковния, но и за светския морал. И в това отношение, ако има нещо оптимистично в тази кал, с която сами се заляха до известна степен клириците, това беше реакцията на част от миряните и църковните избиратели във Варна по отношение на един опорочен избор, и решението на Светия синод. Една невиждана досега бърза реакция на Светия синод. Някои митрополити, в съвсем неформален порядък, преди минути научих, че те вече са се произнесли и са санкционирали онзи човек.
Монах?
Даже не искам да го нарека монах, защото това не е монашеско поведение, който нашумя с тези скандални, в пълен разрез с всеки християнски и човешки морал и сцени, които се демонстрираха публично. Той вече е санкциониран. Това е било, доколкото разбирам по сигнал лично на игумена на Троянския манастир - дядо Григорий. Тоест за първи път, или поне аз не си спомням, църквата, Свитият синод да е реагирал така своевременно и бързо. Там винаги е имало едно безкрайно точене и криене зад процедури и правила. Но ако трябва да бъдем още по-взискателни, а трябва, към работата на висшия клир, то е, че в такива ситуации, тук е ролята лично на патриарха. В такива ситуации като това, което видяхме, че се е случвало в Троянския манастир, едно е процедурата, каналния ред, по който задължително трябва да се действа, както е постъпил игуменът на Троянския манастир - дядо Григорий, но ролята и на патриарха е да даде една ценностна оценка на случая от гледището на християнския морал. Защото не бива да се допуска процедурите, правилата, юридическата страна на нещата, каноничното право да доминира. И затова да се замита нуждата от едно много рязко ценностно осъждане на подобни прояви, които хвърлят огромна сянка върху и без това доста накърненият морал на църковната институция през последните десетилетия.
Както се казва и новина имаме за тази санкция.
Нека да видим как официално ще бъде съобщено, но той е наказан с лишаване от клирическо служение, което ако се опитам по елементарно да го преведа, той е реално отстранен от монашеската си длъжност. И ще продължава, доколкото разбирам проверката. Защото наистина не може това, което дори е в навечерието на Коледа, не е въпросът календарно, но такива хора нямат място не просото като духовници в църквата, те нямат място и като портиери там.
Гей скандали има обаче и на Запад.
Да, разбира се. В този смисъл не бива да сме и прекалени съдници на нашата църква, защото такъв тип проблеми има и в други църковни институции. Въпросът е как се реагира на тях, как те се решават. И затова казвам, че е много важно, от най-високия престол на църквата - патриаршеският, да прозвучи ясно, ценностно осъждане, оценка на подобни прояви, и въобще за състоянието на църквата. Защото е много важно в такива ситуации, заради едното дърво да видим и цялата гора, а не само да се взираме в едното дърво. И да не палим цялата гора заради един плевел.
Мнозина, коментирайки решението на Светия синод да касира изборите за митрополит във Варна определиха това решение като половинчато. Защото от листата за избор не бяха извадени двамата епископи - Борис и Игнатии. Толкова ли е трудно Светият синод да разследва съмненията за купуване на гласове? Питам, и си давам сметка, че то и на правораздавателната ни система и е трудно на терена на светските избори да доказва подобни неща, но все пак.
И моето впечатление е, че това решение е половинчато. Разбира се, важно е, че се случи бързо, важно е, че имаше реакция от варненските християни, които по един достатъчно активен, но заедно с това църковнолюбив начин реагираха - с уважение, но и с непримиримост към това, което се е случило като неправда, и като опорочаване на вота. Но Светият синод трябваше да бъде малко по-рязък в своята реакция, защото точно този тип скандали около избора на митрополити, не само временно хвърля църквата в едно състояние на омаскаряване. Помним, че дори такива неясноти бяха в основата някога и на църковния разкол. Те винаги трябва да са много изрядни при правенето на избора на митрополити, на патриарх, на организирането на събори. И винаги трябва да се реагира много еднозначно и рязко, когато има данни за такива нарушения. И сега аз се питам, какво ще се случи на насрочения нов избор, след като и църковните избиратели са същите, и кандидатите са същите.
Един път взели пари, както каза проф. Желев...
Слава богу част от тях реагираха, но остава подозрението за останалите. И в този смисъл се опасявам това да не е само отлагане на проблема и нещата да гангренясат с един повторен избор, пак така обвеян с подобни тежки съмнения и данни за опорочаване. Това ще разклати много силно не само авторитета на Варненската митрополия, а въобще на църквата. Варненската и Великопреславска митрополия е една от големите и влиятелните, и когато тамошният митрополитски престол се разклати, се разклаща и цялата църква.
Защо Светият синод като че ли вече налага на няколко поредни избора тази порочна, според наблюдателите, практика да прави състезание с един кон? Един фаворит, един, очевидно неизбираем кандидат. Неща, които припомнят хората, следящи ситуацията в църквата, са се случвали и при избора на други митрополити, дори и при пловдивския Николай.
Опитвам са да погледна малко по-широко на въпроса. Тук има много сериозно наслагване въобще в църковната история, не само в нашата църква, а и в католическата, и в други местни православни църкви. Този тип вътрешни борби, интриги, сметки, това, което остава под похлупак на затворената църковна институция през годините до такава степен се е насложило, че то създава и подобен рефлекс във висшия клир да замита всички подобни неща под килима, когато и както може, да се крие зад правила, процедури, ден да мине друг да дойде.
Лъсва ли вече това задкулисие?
Аз мисля, че вече времето отдавна е друго, особено когато нашата църква е изправена пред това да излезе от една, без да звучи силно, но според мен, морална криза, в която е изпаднала от доста време. Която някога беше оправдавана с църковния разкол, но такъв вече няма от години. И няма такъв тип държавна намеса, от която те да се оплакват. Всичко е в техни ръце, отделени са от държавата. И въпреки това църквата е в подобна криза. Те трябва да осъзнаят, говоря за висшия клир, отговорността си. И подобни неща винаги да бъдат разплитани, разчепквани до край. Защото да си спомним случай с дядо Сионий, бившият ректор на Духовната академия, който беше обвинен, имаше свидетели и така нататък, за блудство с ученици. Този случай не беше разплетен, не беше казано ясно: да, всичко е клевета. Или пък не, напротив, имало е. А след не особено активно обсъждане, той беше преместен, както се казваше преди години в цивилния свят, на друга работа - като викариен епископ на Видинския митрополит. Но сянката на съмнението остава. И с времето това не се забравя. И тези хора, говоря за висшия клир, за епископите, за митрополитите, трябва най-после да си дадат сметка, че разбирането им, че са една абсолютно затворена и капсулирана система, в която миряните, нямали право да се месят. Нещо, което нито църковните отци, нито каноните биха позволили да се говори. Да си дават сметка, че църквата е жив организъм и те са само на нейния връх. Но оставането на миряните, на свещеничеството в един вакуум, където един разпасали се висши клирици могат да правят каквото си искат, хвърля църквата в съвсем други епохи. Така е било при католиците през Средновековието. Знаем има един роман - "Свещеният вертеп", които описва точно такъв тип атмосфера и порядки в тамошната църква. Искаме ли това да бъде и у нас. Не, очевидно. И висшият клир трябва да си даде сметка, че носи пряка отговорност за обществения авторитет на църквата. Те са служители божи, но заедно с това трябва да си дават сметка, че част от службата им на бога е да поддържат авторитета на църквата пред българското общество.
Това си мислех, когато се говори тези дни за задкулисието, много модерна дума в политическия, обществения живот, а вече влезе и когато се говори за църквата. Като че ли в църквата, хората на нейния връх, смесват задкулисието с тайнството. Нищо общо няма едното с другото. Тайнството във вярата. Идва ли момента, в който вероятно няма как да укрият онова, което става зад сцената. Ние в момента виждаме онова, което се случва отпред, но очевидно отзад има някакви договорки, конфликти, преразпределение на силите. Да, в момента предстоят важни избори за митрополити. Онова отзад, кога ще бъде осветено? И то само в ръцете на Светия синод ли е?
Не, не е само в ръцете на Светия синод. Разбира се, че като казвам, че трябва да се носи отговорност за авторитета на църквата пред обществото, не означава непременно, че тук трябва да говорим за някаква тотална прозрачност на църковните дела. Нека да отчитаме спецификата на институцията, на религиозното вероизповедание. Но не е роля само на Светия синод и на висшия клир. Тук има огромна нужда от активната роля и на миряните, и на свещеничеството. Така че подобни нередности, както стана сега във Варна, да бъдат изваждани на светло, да се търси нормалното им преодоляване и решаване в рамките и на канона, и на църковния устав, и на християнския морал. Да няма замитане на подобни проблеми под килима за пореден път. Защото това е една от много лошите черти на нашия висш клир. Снишаването, изчакването ден да мине друг да дойде, това е много специфично за тяхната линия на поведение през годините. И аз се надявам , че сега, и с избора на новите митрополити, и вече под ръководството на патриарх Неофит, ще се направи една стъпка на осъвременяване на тяхното разбиране как трябва да се държат пред обществото, как трябва да обясняват вътрешните проблеми на църквата, и как трябва те да бъдат решавани, така че да не остава нищо скрито-покрито. А обществото да разбира, че там има едни хора, които са за пример, които заедно с това са човеци и допускат грешки, но плащат за тях своите санкции. И че има един морален авторитет в лицето на патриарха, и на Светия синод, и като цяло на митрополитите, които са стожери на християнския мора и на църковността.
Очаквано ли беше да изскочат тези нови версии около смъртта на дядо Кирил, по-скоро да се завърне като че ли слуха за неговото убийство, завъртян още часове след смъртта му. На фона на това пък излиза Николай със сигнал за прокуратурата, че се прави опит за покушение срещу Галактион?
Очевидно има вътрешни борби. Факт е обаче, че прокурорската проверка за смъртта на дядо Кирил не е приключила. И едва след като приключи може да се каже окончателно дали става дума за нещастен случай или за убийство. Аз, без да упреквам тези, които говорят публично и изнасят тези свои хипотези, впечатления, факти, интерпретации, бих се радвал да правят както е направил д-р Тренчев. Първо е дал тези показания в прокуратурата, пък после е отишъл да разказва, какво мисли по случая. Защото много от тези нещо просто се хвърлят в публичното пространство, и никой след това не се прави труда, ако е добросъвестен в това, което е видял, чул, да отиде и да даде тази информация на разследващите органи, за да се разкрие истината. И църквата и обществото имат нужда от смъртта на дядо Кирил да получи много ясен и убедителен отговор от страна на компетентните органи.
Наближават празници, ще имаме шанс да се обърнем към духа, към близките си, доброто и ценностите. Как християните да подходят към църквата с тези скандали в навечерието на празниците?
Всеки от клириците и от свещенството трябва да бъде съден според делата му. Има изключително много почтени и църковолюбиви хора в църквата, а и всички миряни, които посещават църквата, пък било и само по празниците, няма защо да се лъжем, голяма част така практикуват религиозната си принадлежност, трябва да ги уважават и да мислят повече за благото за самата църква. Да не хвърлят камък върху нея с лека ръка, но и да бъдат непримирими, когато са сигурни, че висшият клир е прегрешил.
