Парламентът прие окончателно един от спорните текстове в Наказателно процесуалния кодекс, който предвижда съдът или прокурорът във фазата на разследването да назначава резервен адвокат, ако титулярът не се явява, и това е от изключително значение за разглеждането на делото в разумен срок.
Резервният адвокат ще може да се назначава само ако избраният от обвиняемия не се яви по неуважителни причини. Това ще става единствено по делата за тежки престъпления.
Според ДПС и БСП се обявиха против този текст. Според тях въвеждането на фигурата на резервния защитник ще доведе до сериозни разходи на държавата, а и ще завалят редица дела в Страсбург, тъй като обвинението ще може да назначава адвокат на обвиняемия. От мнозинството защитиха текста.
Според Христо Бисеров от ДПС така ще се появи нова професия - адвокат-провокатор. "За мен това е текстът "Вишински", това е един от най-мракобесните текстове, които може да се появи в българския закон. Текст, при който обвинението назначава защитник на обвиняемия. Бил съм адвокат в един друг режим, но и тогава нямаше такова нещо", допълни Бисеров.
"Може, тоест - не винаги, съдът ще прецени дали да назначи такъв защитник. Това става по закона за правна помощ, прокурорът или съдията изисква съответната адвокатска колегия да посочи адвокат от състава си да бъде назначен за такъв", коментира Атанас Атанасов от ГЕРБ.
Янаки Стоилов от левицата каза: "Получава се така, че обвиняемият ще трябва освен защитата, която организира срещу обвинението на прокуратурата в редица случаи да се защитава и по отношение на определения му резервен защитник".
"Резервният защитник ще се появи в изключителни случаи, по тежки дела, когато има опасност делата да бъдат блокирани, когато някой се опитва да злоупотреби с дела, за да наруши обществения интерес и когато някой иска да защити правата на обвиняемите за сметка на интереса на пострадалите", уточни министърът на правосъдието Маргарита Попова.
Парламентът увеличи санкциите за свидетел, който не се яви на определеното място и време за даване на показания. Глобата се вдига от 100 на 300 лева. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят. Свидетел, който откаже да свидетелства, извън случаите, когато той или близките му не са длъжни да дават показания по въпроси, отговорите на които биха ги уличили в извършване на престъпление, вече ще се наказва с глоба до 1000 лева. Досега размерът на тази санкция беше до 500 лева.
