В онази тежка нощ д-р Даниел Петров е на пост в кардиологията – един етаж над II-ро Вътрешно отделение. Спомените за ужаса, на който става свидетел, няма да изчезнат. В огъня влиза, без да се замисли, въпреки ударната вълна и пламъците.
„Лекарят има рефлекс, особено в спешния център, независимо дали ще е пожар или идентичен случай, той така е научен и реагира по най-бързия начин“, разказа д-р Петров.
Миризмата на изгоряло още се носи на етажа. Почернелите тавани, обгорелите маркучи, по които е подаван кислорода на нуждаещите се пациенти и опожарените стени напомнят за трагедията в най-голямата спешна болница.
Взрив и пожар в „Пирогов“, двама пациенти загинаха
„Работя в болницата от 1990 г. Първо бях санитар, а след това станах лекар. Дори в непрогледна тъмнина мога да ходя със затворени очи вътре. Познавам всичко. Сградата ми е много скъпа и сега гледам с тъга тази разруха“, каза още д-р Петров.
Въпреки тежките моменти, лекарят свързва „Пирогов“ главно с позитивни емоции. Спасеният човешки живот и искрената благодарност на пациентите са най-ценната награда в дългата му практика.
„Не само материалното радва. Радостта на хората е много по-важна. Понякога обаче напрежението и преумората надделяват. В кръга на шегата съм си мислил, че е по-добре медицината само да я преподаваш, а не да я работиш. Разбира се, никога не съм съжалявал за избора ми да бъда лекар“, сподели още д-р Даниел Петров.
Разказ от първо лице за нощта на трагедията в "Пирогов" (ВИДЕО)
Съжаление за избора си да спасява хора у доктор Петров няма, има обаче понякога моменти на огорчение, когато лекарите стават жертви на насилие.
„Хората трябва да имат повече доверие на нашата гилдия, защото тя го заслужава“, заключи лекарят.
„Лекарят има рефлекс, особено в спешния център, независимо дали ще е пожар или идентичен случай, той така е научен и реагира по най-бързия начин“, разказа д-р Петров.
Миризмата на изгоряло още се носи на етажа. Почернелите тавани, обгорелите маркучи, по които е подаван кислорода на нуждаещите се пациенти и опожарените стени напомнят за трагедията в най-голямата спешна болница.
Взрив и пожар в „Пирогов“, двама пациенти загинаха
„Работя в болницата от 1990 г. Първо бях санитар, а след това станах лекар. Дори в непрогледна тъмнина мога да ходя със затворени очи вътре. Познавам всичко. Сградата ми е много скъпа и сега гледам с тъга тази разруха“, каза още д-р Петров.
Въпреки тежките моменти, лекарят свързва „Пирогов“ главно с позитивни емоции. Спасеният човешки живот и искрената благодарност на пациентите са най-ценната награда в дългата му практика.
„Не само материалното радва. Радостта на хората е много по-важна. Понякога обаче напрежението и преумората надделяват. В кръга на шегата съм си мислил, че е по-добре медицината само да я преподаваш, а не да я работиш. Разбира се, никога не съм съжалявал за избора ми да бъда лекар“, сподели още д-р Даниел Петров.
Разказ от първо лице за нощта на трагедията в "Пирогов" (ВИДЕО)
Съжаление за избора си да спасява хора у доктор Петров няма, има обаче понякога моменти на огорчение, когато лекарите стават жертви на насилие.
„Хората трябва да имат повече доверие на нашата гилдия, защото тя го заслужава“, заключи лекарят.
