Традиционната си реч за празника на българската писменост и култура ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков поднесе не в аулата, а през социалната мрежа заедно с поздрава на университетския хор.
В словото си проф. Герджиков посочва, че последните месеци ни дадоха да разберем, че по пътя към знанието няма непреодолими пречки, а за празника на духовността карантина не съществува. Ректорът на СУ честити 24 май на преподавателите и студентите, и на всички будни хора, жадуващи съзидание и духовност.
Ето и цялото приветствие на ректора на СУ:
Скъпи преподаватели и студенти,
Скъпи приятели на Софийския университет,
За първи път от спонтанното възникване на празника на българската просвета и култура, според някои сведения – преди повече от 200 години, няма да имаме възможност с шествия, събрания и празненства да се преклоним пред делото на създателите и апостолите на славянската писменост и култура, първоучителите светите братя Кирил и Методий и техните ученици.
Но както последните месеци ни показаха, че за стремежа към знание няма непреодолими пречки, така за празника на духовността няма карантина. Дали на училищните тържества, които са били организирани някога на 11 май – църковния празник на двамата свети братя Кирил и Методий, или по-късно на шествията на 24 май, с които всички сме израснали, или днес, изолирани от близки хора и любими занимания, на този празник винаги отдаваме признание на поколенията български просветители, дали своя принос за развитието на българското образование, духовност и култура.
Това е денят, на който с благоговейна признателност си спомняме за всички „творци на наший говор мил“: светите седмочисленици – светите братя Кирил и Методий, нашия патрон Св. Климент Охридски, Св. Наум, Св. Горазд, Св. Сава и Св. Ангеларий. За Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, за народните будители през Възраждането, за самоотвержените създатели на килийните и класните училища, на народните читалища, на обществените библиотеки, на първите български печатници, издателства, книжарници, благотворително-просветни дружества, женски, ученически, учителски, музикално-театрални и свещенически дружества, на Българското книжовно дружество, на Софийския университет.
Това е празникът, на който по стара традиция всеки българин отправя благодарност към нашите учители, към хората, разпространяващи знанието и съхраняващи културата и историческата ни памет, към творците и хората на духа, пазители на родния език и на националната ни идентичност.
В тези дни на изпитания нека пожелаем на всички български учители, читалищни и музейни дейци, артисти, режисьори, поети, писатели, художници, музиканти, на всички творци на родната просвета и култура да постигнат много успехи, да покорят нови върхове и да получат заслужено признание и удовлетворение, за да ни радват и да утвърждават славата на една страна с традиции, но и с духовно бъдеще.
На най-младите – учениците и студентите, пожелавам вечният стремеж към знанието да ги превърне в неуморни читатели и оригинални откриватели!
На вас, скъпи колеги – преподаватели и изследователи, пожелавам отдаденост на словото и знанието, радост от изграждането на бъдещите поколения и нови академични успехи!
На всички будни хора пожелавам здраве и мъдрост, сила за съзидание и жажда за духовност!
Честит празник на българската просвета, култура и писменост, на знанието и духовността!
В словото си проф. Герджиков посочва, че последните месеци ни дадоха да разберем, че по пътя към знанието няма непреодолими пречки, а за празника на духовността карантина не съществува. Ректорът на СУ честити 24 май на преподавателите и студентите, и на всички будни хора, жадуващи съзидание и духовност.
Ето и цялото приветствие на ректора на СУ:
Скъпи преподаватели и студенти,
Скъпи приятели на Софийския университет,
За първи път от спонтанното възникване на празника на българската просвета и култура, според някои сведения – преди повече от 200 години, няма да имаме възможност с шествия, събрания и празненства да се преклоним пред делото на създателите и апостолите на славянската писменост и култура, първоучителите светите братя Кирил и Методий и техните ученици.
Но както последните месеци ни показаха, че за стремежа към знание няма непреодолими пречки, така за празника на духовността няма карантина. Дали на училищните тържества, които са били организирани някога на 11 май – църковния празник на двамата свети братя Кирил и Методий, или по-късно на шествията на 24 май, с които всички сме израснали, или днес, изолирани от близки хора и любими занимания, на този празник винаги отдаваме признание на поколенията български просветители, дали своя принос за развитието на българското образование, духовност и култура.
Това е денят, на който с благоговейна признателност си спомняме за всички „творци на наший говор мил“: светите седмочисленици – светите братя Кирил и Методий, нашия патрон Св. Климент Охридски, Св. Наум, Св. Горазд, Св. Сава и Св. Ангеларий. За Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, за народните будители през Възраждането, за самоотвержените създатели на килийните и класните училища, на народните читалища, на обществените библиотеки, на първите български печатници, издателства, книжарници, благотворително-просветни дружества, женски, ученически, учителски, музикално-театрални и свещенически дружества, на Българското книжовно дружество, на Софийския университет.
Това е празникът, на който по стара традиция всеки българин отправя благодарност към нашите учители, към хората, разпространяващи знанието и съхраняващи културата и историческата ни памет, към творците и хората на духа, пазители на родния език и на националната ни идентичност.
В тези дни на изпитания нека пожелаем на всички български учители, читалищни и музейни дейци, артисти, режисьори, поети, писатели, художници, музиканти, на всички творци на родната просвета и култура да постигнат много успехи, да покорят нови върхове и да получат заслужено признание и удовлетворение, за да ни радват и да утвърждават славата на една страна с традиции, но и с духовно бъдеще.
На най-младите – учениците и студентите, пожелавам вечният стремеж към знанието да ги превърне в неуморни читатели и оригинални откриватели!
На вас, скъпи колеги – преподаватели и изследователи, пожелавам отдаденост на словото и знанието, радост от изграждането на бъдещите поколения и нови академични успехи!
На всички будни хора пожелавам здраве и мъдрост, сила за съзидание и жажда за духовност!
Честит празник на българската просвета, култура и писменост, на знанието и духовността!
