Мисията ни беше изпълнена успешно, заяви министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова на церемонията по официалното му закриване. През тези шест месеца вложихме усилия, енергия, емоция, много желание във вземането на справедливи и често нелеки решения в името на единството и на по-добър ЕС, посочи Павлова. Тя отбеляза, че всеки ден, час и минута вложен труд си е заслужавал.
Заслужаваше си, защото заедно с вас градим тази Европа, която искаме утре да бъде един по-сигурен, по-спокоен и по-надежден дом за нашите деца, заяви министърът. Тя каза, че българската реч е звучала тук и в Брюксел и допълни, че българското слово е нашият капитал, с който се гордеем, българската азбука, с която допринасяме в културното многообразие на Европа.
„Барометър България“: Какво е доверието в кабинета в края на европредседателството?
Павлова каза, че повече от 35 хиляди делегати са посетили страната ни и са успели да усетят нашата култура, история и традиция. Вярвам, че успяхме да ги посрещнем с гостоприемство и топлина, каквото българите притежаваме, посочи тя. Министърът благодари на всички, допринесли за успеха на българското председателството.
Тя пожела успех на Австрия и отбеляза символиката на българо-австрийския концерт в София тази вечер. Ще продължаваме да работим заедно, заяви Павлова и отбеляза, че Европа повече от всякога се нуждае от единение. Държавният секретар на федералното министерство на вътрешните работи на Австрия Каролине Едщадлер заяви, че в последните шест месеца Европа е била свидетел на всеотдайността и неуморните усилия на всички, които са участвали в българското председателство, както на гостоприемството и културата на българския народ.
Социологическо изследване на "Алфа Рисърч", направено миналата седмица, показва, че 60 на сто оценяват България като подготвена за председателството на Съвета на ЕС, а 14 на сто - като неподготвена. Проучването беше представено по-рано през деня от Боряна Димитрова на дискусията "Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 - резултатите". Боряна Димитрова припомни, че според данните от декември 2017 г. съотношението е било 47 процента към 21 на сто подготвена срещу неподготвена. 19 на сто оценяват много добре начина, по който България се е справила с председателството, 62 на сто - по-скоро добре. 12 на сто смятат, че се е справила по-скоро лошо, а само един процент - много лошо. Всеки десети, който е бил скептичен през декември, е променил оценката си в позитивна, отбеляза Боряна Димитрова, коментирайки данните.
Като сфери, в които страната ни е постигнала най-високи резултати в периода на председателството, българите посочват свързаността между балканските държави /35 процента/, сигурност и защита на външните граници /18 на сто/, премахване на двойния стандарт при храните - 17 процента, европейски фондове за България - 15 на сто, защита на българските превозвачи - 14 процента, бъдещето на Европа и младите хора - 14 на сто, присъединяване към еврозоната - 14 на сто, цифровата икономика - 10 на сто.
Президентът похвали кабинета „Борисов“ за европредседателството
В оценката за постигнат напредък 55 на сто посочват европейската перспектива на Западните Балкани, 32 на сто - бъдещето на Европа и младите хора, 27 на сто - сигурност и стабилност в единна Европа, 19 на сто - цифровата икономика и умения на бъдещето. Димитрова уточни, че на този въпрос е имало възможност анкетираните да посочват повече от един отговор.
Като трите най-важни ползи за страната ни от председателството българите посочват международен престиж и признание, известност и интерес от страна на европейски граждани, икономически ефект от ръста на посетители.
48 на сто заявяват, че са получили достатъчно информация за европредседателството през тези шест месеца. Най-много информация хората са получили по темите за интеграцията на Западните Балкани /49 процента/, приоритетите на председателството - 31 на сто, културните събития по време на председателството - 19 процента.
Заслужаваше си, защото заедно с вас градим тази Европа, която искаме утре да бъде един по-сигурен, по-спокоен и по-надежден дом за нашите деца, заяви министърът. Тя каза, че българската реч е звучала тук и в Брюксел и допълни, че българското слово е нашият капитал, с който се гордеем, българската азбука, с която допринасяме в културното многообразие на Европа.
„Барометър България“: Какво е доверието в кабинета в края на европредседателството?
Павлова каза, че повече от 35 хиляди делегати са посетили страната ни и са успели да усетят нашата култура, история и традиция. Вярвам, че успяхме да ги посрещнем с гостоприемство и топлина, каквото българите притежаваме, посочи тя. Министърът благодари на всички, допринесли за успеха на българското председателството.
Тя пожела успех на Австрия и отбеляза символиката на българо-австрийския концерт в София тази вечер. Ще продължаваме да работим заедно, заяви Павлова и отбеляза, че Европа повече от всякога се нуждае от единение. Държавният секретар на федералното министерство на вътрешните работи на Австрия Каролине Едщадлер заяви, че в последните шест месеца Европа е била свидетел на всеотдайността и неуморните усилия на всички, които са участвали в българското председателство, както на гостоприемството и културата на българския народ.
Социологическо изследване на "Алфа Рисърч", направено миналата седмица, показва, че 60 на сто оценяват България като подготвена за председателството на Съвета на ЕС, а 14 на сто - като неподготвена. Проучването беше представено по-рано през деня от Боряна Димитрова на дискусията "Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 - резултатите". Боряна Димитрова припомни, че според данните от декември 2017 г. съотношението е било 47 процента към 21 на сто подготвена срещу неподготвена. 19 на сто оценяват много добре начина, по който България се е справила с председателството, 62 на сто - по-скоро добре. 12 на сто смятат, че се е справила по-скоро лошо, а само един процент - много лошо. Всеки десети, който е бил скептичен през декември, е променил оценката си в позитивна, отбеляза Боряна Димитрова, коментирайки данните.
Като сфери, в които страната ни е постигнала най-високи резултати в периода на председателството, българите посочват свързаността между балканските държави /35 процента/, сигурност и защита на външните граници /18 на сто/, премахване на двойния стандарт при храните - 17 процента, европейски фондове за България - 15 на сто, защита на българските превозвачи - 14 процента, бъдещето на Европа и младите хора - 14 на сто, присъединяване към еврозоната - 14 на сто, цифровата икономика - 10 на сто.
Президентът похвали кабинета „Борисов“ за европредседателството
В оценката за постигнат напредък 55 на сто посочват европейската перспектива на Западните Балкани, 32 на сто - бъдещето на Европа и младите хора, 27 на сто - сигурност и стабилност в единна Европа, 19 на сто - цифровата икономика и умения на бъдещето. Димитрова уточни, че на този въпрос е имало възможност анкетираните да посочват повече от един отговор.
Като трите най-важни ползи за страната ни от председателството българите посочват международен престиж и признание, известност и интерес от страна на европейски граждани, икономически ефект от ръста на посетители.
48 на сто заявяват, че са получили достатъчно информация за европредседателството през тези шест месеца. Най-много информация хората са получили по темите за интеграцията на Западните Балкани /49 процента/, приоритетите на председателството - 31 на сто, културните събития по време на председателството - 19 процента.
