На 15 октомври отбелязваме Международния ден на белия бастун, като целта е привличане на вниманието на международната общност към проблемите на хората с нарушено зрение. Само преди дни – на 12 октомври, беше и Световният ден на зрението, който премина под мотото „Обичай очите си!“.
Една от диагнозите, която може да го „ограби“ безвъзвратно е макулната дегенерация. При кои хора рискът от загуба на централното зрение е най-голяма? Възможна ли е превенцията? И дава ли надежда за ефективно лечение напредъкът в офталмологията? Отговорите дава пред списание BETTY полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, дм, ръководител на Клиника по очни болести на ВМА.
„Макулата е централната част от ретината на окото и е отговорна за централното зрение – за ясното виждане, необходимо при четене и фина зрителна работа. Позволява ни да виждаме ясно дори и най-дребните детайли. При заболяване на макулата се нарушава централното зрение, като периферното се запазва“, обяснява доц. Атанас Калайджиев. Генът, отговорен за заболяването, е установен през 2005 г. Обичайно, диагнозата се „отключва“ след 60-годишна възраст, като в този случай се нарича макулна дегенерация, свързана с възрастта /МДСВ/. „По-редки са някои наследствени форми, които засягат деца и млади хора. Значително увеличен е шансът за развиване на заболяването при хора от бялата раса и делът на засегнатите жени е два пъти по-голям от този на мъжете. Пушачите пък са шест пъти по-уязвими. Важно е да се наблюдават и хората със съдови заболявания, както и страдащите от захарен диабет, тъй като те са сред групата на най-предразположените към развитие на МДСВ“, подчертава началникът на Клиниката по очни болестът във ВМА.
Внимание, тъмно петно пред очите!
Разкривяване на образите, размазано или намалено зрение за близо и далеч или поява на тъмно петно в централната част на зрителното поле – това са първите симптоми на макулната дегенерация. „Много често заболелите не успяват първоначално да регистрират това тъмно петно. Зрителната измама се дължи на факта, че когато гледаме с двете си очи, здравото компенсира нарушенията при засегнатото. Мозъкът ни игнорира компрометирания образ, което забавя търсенето на медицинска помощ и – съответно – диагностицирането на заболяването“, не пропуска да отбележи доц. Калайджиев.
„Човек може да разбере, че има проблем, ако нещо се случи със здравото му око или ако несъзнателно го закрие. Правите линии изглеждат нерегулярни или извити – явление, наречено метаморфопсия, и обектите изглеждат с различен цвят и форма във всяко от двете очи. Наблюдава се и микропсия – обектите изглеждат по-малки в едното око, отколкото в другото“, допълва офталмологът.
Как се поставя диагнозата?
Предизвикателства при поставянето на диагнозата не липсват. „Макулната дегенерация се проявява по различен начин. Състоянието може де е едва забележимо в ранните стадии. Понякога се проявява само в едното око, докато другото продължава да вижда добре с години. Но засегне ли и него, загубата на централното зрение е осезаема. Диагнозата се поставя след допълнителни инструментални изследвания от офталмолог. Понякога се налага и флуоресцеинова антигиография („цветна снимка“) и оптична кохерентна томография – OCT („очен скенер“) на очното дънo. Извършва се и изследването периметрия. Чрез нея се установява локализацията на загубена или намалена функция на ретината“, уточнява доц. Калайджиев.
Когато детайлите „избледняват“
Макулната дегенерация може да бъде два типа – „суха“ (атрофична) и „влажна“ (ексудативна). „Първата форма е по-често срещаният вид (между 85 и 90%). Тя се свързва със стареенето и изтъняване на тъканта на макулата. Загубата на зрение е постепенна, по-скоро се наблюдава невъзможност за определяне на детайли на даден обект“, разкрива началникът на Клиниката по очни болести във ВМА. „Сухата” форма на макулна дегенерация е бавнопрогресиращо заболяване, характеризиращо се с натрупването на отпадни продукти под формата на т. нар. „друзи” между слоевете на ретината, което води до известно намаляване на зрението. Самостоятелно не предизвиква тежка загуба на зрителната острота. Намаляването ѝ обикновено е свързано с атрофия на отделни части на ретината. Понякога има голяма загуба на зрителни клетки, водеща до загуба на централното зрение“, предупреждава офталмологът. И е категоричен – пациентите със „суха форма“ трябва да алармират лекуващия си очен лекар при всеки случай на промяна в зрението, защото при част от тях има риск заболяването да премине в по-тежката „влажна форма“.
Само 10% развиват „влажната форма“
„Влажната“ форма, за щастие, се среща при около 10% от всички пациенти с дегенерация на макулата. „При нея се появяват нови кръвоносни съдове във или под ретината, със склонност към кървене. Те започват да навлизат в ретината, повреждайки и унищожавайки клетките на макулата. Причината за внезапното развитие на тези съдове все още не е известна. При тази форма на дегенерация намалението на зрението настъпва по-бързо и е по-значително“, не крие опитният специалист по очни болести.
Лазерната терапия дава шанс
Доц. Калайджиев признава, че засега лечение на „сухата форма“ няма, а „влажната“ се лекува само в някои случаи. „За първата са разработени хранителни добавки, тестват се и нови лекарства за стопиране на процеса. За съжаление, нито един от медикаментозните варианти не е златен стандарт при терапията“, откровен е офталмологът. „При влажната форма лечението се изразява в периодично прилагане на вътреочни медикаменти, които целят подсушаване на отока в ретината. Тези лекарства спадат към групата на anti-VEGF медикаментите и към момента има няколко препарата на разположение“, посочва очният лекар. При влажната форма се прилага и лазерна терапия – тя може да намали или да спре загубата на зрение в ранните стадии на дегенерацията. „С помощта на аргонов или криптонов лазер се унищожават новообразуваните съдове. Прилага се и фотодинамична терапия – използва се вещество, активиращо се от светлина – вертепорфин, което се инжектира венозно и с помощта на специален лазер се затварят абнормалните кръвоносни съдове, без да се наранява ретината“, коментира възможностите на съвременната офталмология специалистът от ВМА.
Диета, богата на фибри, е от полза
Доц. Калайджиев не пропуска и ключовия момент с превенцията. „Както и при други очни заболявания, лошият контрол на кръвното налягане, нарушеният липиден профил и бедната на витамини диета имат неблагоприятен ефект върху макулната дегенерация. Много важно е да се правят периодични прегледи за проследяване развитието ѝ и при появата на всяка промяна в зрението да се търси причината. Трябва да се следи и общото състояние – да се контролират кръвното налягане, холестеролът, диабетът, диетата или всяко отклонение, което повлиява зрението“, напомня офталмологът. Препоръката му към пациентите с тази диагноза е да избягват рафинирани въглехидрати и храни с високо съдържание на холестерол. „Изследванията показват, че диетичен режим, богат на фибри, плодове, зеленчуци, пълнозърнест препечен хляб и овесени ядки може да е от значителна полза за хората с макулна дегенерация“, споделя началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.
Една от диагнозите, която може да го „ограби“ безвъзвратно е макулната дегенерация. При кои хора рискът от загуба на централното зрение е най-голяма? Възможна ли е превенцията? И дава ли надежда за ефективно лечение напредъкът в офталмологията? Отговорите дава пред списание BETTY полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, дм, ръководител на Клиника по очни болести на ВМА.
„Макулата е централната част от ретината на окото и е отговорна за централното зрение – за ясното виждане, необходимо при четене и фина зрителна работа. Позволява ни да виждаме ясно дори и най-дребните детайли. При заболяване на макулата се нарушава централното зрение, като периферното се запазва“, обяснява доц. Атанас Калайджиев. Генът, отговорен за заболяването, е установен през 2005 г. Обичайно, диагнозата се „отключва“ след 60-годишна възраст, като в този случай се нарича макулна дегенерация, свързана с възрастта /МДСВ/. „По-редки са някои наследствени форми, които засягат деца и млади хора. Значително увеличен е шансът за развиване на заболяването при хора от бялата раса и делът на засегнатите жени е два пъти по-голям от този на мъжете. Пушачите пък са шест пъти по-уязвими. Важно е да се наблюдават и хората със съдови заболявания, както и страдащите от захарен диабет, тъй като те са сред групата на най-предразположените към развитие на МДСВ“, подчертава началникът на Клиниката по очни болестът във ВМА.
Внимание, тъмно петно пред очите!
Разкривяване на образите, размазано или намалено зрение за близо и далеч или поява на тъмно петно в централната част на зрителното поле – това са първите симптоми на макулната дегенерация. „Много често заболелите не успяват първоначално да регистрират това тъмно петно. Зрителната измама се дължи на факта, че когато гледаме с двете си очи, здравото компенсира нарушенията при засегнатото. Мозъкът ни игнорира компрометирания образ, което забавя търсенето на медицинска помощ и – съответно – диагностицирането на заболяването“, не пропуска да отбележи доц. Калайджиев.
„Човек може да разбере, че има проблем, ако нещо се случи със здравото му око или ако несъзнателно го закрие. Правите линии изглеждат нерегулярни или извити – явление, наречено метаморфопсия, и обектите изглеждат с различен цвят и форма във всяко от двете очи. Наблюдава се и микропсия – обектите изглеждат по-малки в едното око, отколкото в другото“, допълва офталмологът.
Как се поставя диагнозата?
Предизвикателства при поставянето на диагнозата не липсват. „Макулната дегенерация се проявява по различен начин. Състоянието може де е едва забележимо в ранните стадии. Понякога се проявява само в едното око, докато другото продължава да вижда добре с години. Но засегне ли и него, загубата на централното зрение е осезаема. Диагнозата се поставя след допълнителни инструментални изследвания от офталмолог. Понякога се налага и флуоресцеинова антигиография („цветна снимка“) и оптична кохерентна томография – OCT („очен скенер“) на очното дънo. Извършва се и изследването периметрия. Чрез нея се установява локализацията на загубена или намалена функция на ретината“, уточнява доц. Калайджиев.
Когато детайлите „избледняват“
Макулната дегенерация може да бъде два типа – „суха“ (атрофична) и „влажна“ (ексудативна). „Първата форма е по-често срещаният вид (между 85 и 90%). Тя се свързва със стареенето и изтъняване на тъканта на макулата. Загубата на зрение е постепенна, по-скоро се наблюдава невъзможност за определяне на детайли на даден обект“, разкрива началникът на Клиниката по очни болести във ВМА. „Сухата” форма на макулна дегенерация е бавнопрогресиращо заболяване, характеризиращо се с натрупването на отпадни продукти под формата на т. нар. „друзи” между слоевете на ретината, което води до известно намаляване на зрението. Самостоятелно не предизвиква тежка загуба на зрителната острота. Намаляването ѝ обикновено е свързано с атрофия на отделни части на ретината. Понякога има голяма загуба на зрителни клетки, водеща до загуба на централното зрение“, предупреждава офталмологът. И е категоричен – пациентите със „суха форма“ трябва да алармират лекуващия си очен лекар при всеки случай на промяна в зрението, защото при част от тях има риск заболяването да премине в по-тежката „влажна форма“.
Само 10% развиват „влажната форма“
„Влажната“ форма, за щастие, се среща при около 10% от всички пациенти с дегенерация на макулата. „При нея се появяват нови кръвоносни съдове във или под ретината, със склонност към кървене. Те започват да навлизат в ретината, повреждайки и унищожавайки клетките на макулата. Причината за внезапното развитие на тези съдове все още не е известна. При тази форма на дегенерация намалението на зрението настъпва по-бързо и е по-значително“, не крие опитният специалист по очни болести.
Лазерната терапия дава шанс
Доц. Калайджиев признава, че засега лечение на „сухата форма“ няма, а „влажната“ се лекува само в някои случаи. „За първата са разработени хранителни добавки, тестват се и нови лекарства за стопиране на процеса. За съжаление, нито един от медикаментозните варианти не е златен стандарт при терапията“, откровен е офталмологът. „При влажната форма лечението се изразява в периодично прилагане на вътреочни медикаменти, които целят подсушаване на отока в ретината. Тези лекарства спадат към групата на anti-VEGF медикаментите и към момента има няколко препарата на разположение“, посочва очният лекар. При влажната форма се прилага и лазерна терапия – тя може да намали или да спре загубата на зрение в ранните стадии на дегенерацията. „С помощта на аргонов или криптонов лазер се унищожават новообразуваните съдове. Прилага се и фотодинамична терапия – използва се вещество, активиращо се от светлина – вертепорфин, което се инжектира венозно и с помощта на специален лазер се затварят абнормалните кръвоносни съдове, без да се наранява ретината“, коментира възможностите на съвременната офталмология специалистът от ВМА.
Диета, богата на фибри, е от полза
Доц. Калайджиев не пропуска и ключовия момент с превенцията. „Както и при други очни заболявания, лошият контрол на кръвното налягане, нарушеният липиден профил и бедната на витамини диета имат неблагоприятен ефект върху макулната дегенерация. Много важно е да се правят периодични прегледи за проследяване развитието ѝ и при появата на всяка промяна в зрението да се търси причината. Трябва да се следи и общото състояние – да се контролират кръвното налягане, холестеролът, диабетът, диетата или всяко отклонение, което повлиява зрението“, напомня офталмологът. Препоръката му към пациентите с тази диагноза е да избягват рафинирани въглехидрати и храни с високо съдържание на холестерол. „Изследванията показват, че диетичен режим, богат на фибри, плодове, зеленчуци, пълнозърнест препечен хляб и овесени ядки може да е от значителна полза за хората с макулна дегенерация“, споделя началникът на Клиниката по очни болести във ВМА.
