България е предпоследна в ЕС по стандарт на покупателните способности (PPS) през 2023 г., изразен в реално индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, като след нашата страна остава само Унгария, сочат най-новите данни на Евростат, публикувани на страницата на агенцията.
За пръв път от влизането си в ЕС през 2007 г. България не е последна в тази класация, сочат данните на Евростат.
При средна стойност за ЕС от 100 процента, стандартите на покупателните способности варират в широки граници - от 70 процента в Унгария до 138 процента в Люксембург.
Реалното индивидуално потребление включва всички стоки и услуги, ползвани от домакинствата, без значение дали те се били купени и платени от домакинствата пряко, от правителствата или от неправителствени организации. То се смята като основен индикатор за материалното благополучие на домакинствата.
В кои държави по света се работи най-много и в кои - най-малко
През 2023 г. 10 страни членки регистрират реално индивидуално потребление над средното ниво за ЕС, а другите 17 са под него. Най-високо е то в Люксембург (38 процента над средното за ЕС), Австрия и Нидерландия (по 17 процента за всяка) и Германия (16 процента).
На обратния полюс са Унгария, където реалното индивидуално потребление е с 30 процента под средното за ЕС, България (-27 процента) и Словакия и Латвия (по -25 процента за всяка).
Големи разлики в рамките на ЕС показва и разпределението на БВП на глава от населението.
Над средното равнище за ЕС са 11 страни членки, като най-високо е нивото отново в Люксембург (139 процента), Ирландия (111 процента) и Нидерландия (30 процента). На обратния полюс с най-нисък БВП на глава от населението са България (36 процента под средното за ЕС), Гърция (33 процента) и Латвия (29 процента).
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
За пръв път от влизането си в ЕС през 2007 г. България не е последна в тази класация, сочат данните на Евростат.
При средна стойност за ЕС от 100 процента, стандартите на покупателните способности варират в широки граници - от 70 процента в Унгария до 138 процента в Люксембург.
Реалното индивидуално потребление включва всички стоки и услуги, ползвани от домакинствата, без значение дали те се били купени и платени от домакинствата пряко, от правителствата или от неправителствени организации. То се смята като основен индикатор за материалното благополучие на домакинствата.
В кои държави по света се работи най-много и в кои - най-малко
През 2023 г. 10 страни членки регистрират реално индивидуално потребление над средното ниво за ЕС, а другите 17 са под него. Най-високо е то в Люксембург (38 процента над средното за ЕС), Австрия и Нидерландия (по 17 процента за всяка) и Германия (16 процента).
На обратния полюс са Унгария, където реалното индивидуално потребление е с 30 процента под средното за ЕС, България (-27 процента) и Словакия и Латвия (по -25 процента за всяка).
Големи разлики в рамките на ЕС показва и разпределението на БВП на глава от населението.
Над средното равнище за ЕС са 11 страни членки, като най-високо е нивото отново в Люксембург (139 процента), Ирландия (111 процента) и Нидерландия (30 процента). На обратния полюс с най-нисък БВП на глава от населението са България (36 процента под средното за ЕС), Гърция (33 процента) и Латвия (29 процента).
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
