- Дани Колева за примера на родителите
Повече от половината българчета живеят в бедност или в риск от бедност, агресията спрямо децата е по-видима, но по-жестоки са и проявите на насилие. Това коментира в интервю за Дарик председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева. Според нея са нужни усилия за подкрепа на семействата, не само когато се говори за деца в риск.
Ева Жечева посочи, че въпреки грешките в процеса на извеждането на деца от институциите, тази политика няма алтернатива и трябва да продължи в интерес на децата. Тя призова не само на 1 юни родители, институции и политици да се вслушат в гласа на децата и да не решават вместо тях:
„Може би насилието над деца става все по-видимо. За съжаление, има и случаи на все по-тежко насилие над деца. Може да се обясни с некоординация, нечувствителност, закъснели мерки, насочени към детето, непознаване симптоматиката на едно дете, което е подложено на физическо, психическо, вербално насилие. По данни на неправителствени организации и националната статистика, 55% от децата живеят в бедност или риск от бедност. Ресурсите, които се отделят за детето, трябва да бъдат ясни, целенасочени, трябва да са инвестиция в децата. 51% от децата живеят в семейства с проблеми или в непълни семейства. Всяко четвърто дете е дете, чиито родители са в чужбина. Над 26% от децата от ромската общност са отпаднали от образователната среда".
Ясна държавна политика в подкрепа на родителите е онова, за което призовават от Националната мрежа за децата. В ефира на Дарик програмният директор на организацията Дани Колева подчерта, че отговорността за промяната обаче е не само на държавата и институциите, но и на родителите, които дават пример с поведението си:
„Много ми се иска да има стратегически документ, който да е визия за подкрепа на родителите. Мисля, че сме големи длъжници по отношение на това да възприемаме детето като отделна, независима личност и да работим индивидуално с него. Това се случва през детска градина, училище, навсякъде. Но тъжната истина е, че това остава по-скоро на ниво стратегически документи и пожелания. Не се работи достатъчно с родителите, за да разберат как да бъдат по-добри родители и защо шамарът например е насилие над дете и защо не им помага като родители. Да се опитваме да бъдем промяната, която искаме да видим самите ние - да показваме такъв модел на децата".
