Определянето на минималната работна заплата трябва да се ръководи от икономическата реалност във всяка страна членка на Европейския съюз, а не тя да бъде определяна от директива - без да бъдат отчетени икономическите фактори, които влияят върху икономиката и предприятия. При формирането на минималните заплати задължително трябва да се отчита и въздействието им върху заетостта, конкурентоспособността, производителността и макроикономическото търсене. Това е заявила главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Милена Ангелова от името на работодателите в Европейския икономически и социален съвет, съобщиха от АИКБ.
Тя е участвала на дискусията: "Адекватни и справедливи минимални заплати - определяне на курса за силна социална Европа". В събитието, организирано от евродепутата Денис Радке непосредствено преди гласуването на доклада на Европейския парламент в Комитета по заетост, ключов говорител е бил комисарят по заетостта Никола Шмит и са участвали над 100 представители на ЕК, евродепутати, както и представители на синдикални и бизнес организации на европейско ниво.
Работодатели напуснаха срещата с вицепремиера Гълъб Донев
"Всяка промяна на нивото на минималната работна заплата, без да са взети предвид националните характеристики и възможностите на икономиката, би могла да окаже отрицателно въздействие върху заетостта, особено на младите хора и нискоквалифицираните работници, както и да доведе до увеличаване на сивия сектор. Вместо да определя изисквания, директивата трябва да предоставя рамка, която да бъде приспособена към националното законодателство на всяка страна", е подчертала Ангелова.
По време на дискусията тя е заявила, че работодателите не подкрепят поставянето дори на препоръчителни референтни стойности, на основа на които държавите членки да оценяват адекватността на минималната заплата. Работните заплати, дори и минимални, представляват заплащане за изработено време и трябва да бъдат определяни на основа на икономическите показатели в съответната държава, регион или сектор, основани на икономическите фактори и да не утежняват ситуацията за пострадалите вече компании, особено МСП.
По думите й, Европейската комисия и другите отговорни институции трябва да преразгледат своите законодателни намерения, като вместо Директива определят рамката посредством препоръка на Съвета, за да предотвратят излагането на държавите членки и бизнеса на несигурност във времена на икономическа криза и да им позволят да се възстановяват, така че увеличението на заплатите да дойде като естествен резултат от икономическото съживяване, допълват още от АИКБ.
Тя е участвала на дискусията: "Адекватни и справедливи минимални заплати - определяне на курса за силна социална Европа". В събитието, организирано от евродепутата Денис Радке непосредствено преди гласуването на доклада на Европейския парламент в Комитета по заетост, ключов говорител е бил комисарят по заетостта Никола Шмит и са участвали над 100 представители на ЕК, евродепутати, както и представители на синдикални и бизнес организации на европейско ниво.
Работодатели напуснаха срещата с вицепремиера Гълъб Донев
"Всяка промяна на нивото на минималната работна заплата, без да са взети предвид националните характеристики и възможностите на икономиката, би могла да окаже отрицателно въздействие върху заетостта, особено на младите хора и нискоквалифицираните работници, както и да доведе до увеличаване на сивия сектор. Вместо да определя изисквания, директивата трябва да предоставя рамка, която да бъде приспособена към националното законодателство на всяка страна", е подчертала Ангелова.
По време на дискусията тя е заявила, че работодателите не подкрепят поставянето дори на препоръчителни референтни стойности, на основа на които държавите членки да оценяват адекватността на минималната заплата. Работните заплати, дори и минимални, представляват заплащане за изработено време и трябва да бъдат определяни на основа на икономическите показатели в съответната държава, регион или сектор, основани на икономическите фактори и да не утежняват ситуацията за пострадалите вече компании, особено МСП.
По думите й, Европейската комисия и другите отговорни институции трябва да преразгледат своите законодателни намерения, като вместо Директива определят рамката посредством препоръка на Съвета, за да предотвратят излагането на държавите членки и бизнеса на несигурност във времена на икономическа криза и да им позволят да се възстановяват, така че увеличението на заплатите да дойде като естествен резултат от икономическото съживяване, допълват още от АИКБ.
