Лошото време, дъждовете и наводненията през последните години уплашиха българските фермери. Близо 2 милиона декара по-малко земеделска земя е засята с пшеница за стопанската 2014/2015-та година, потвърди за Дарик заместник-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов. Има ли опасност за българската пшеница и ще се гарантират ли необходимите количества зърно за хляб?
Лошото време нанесе сериозен шамар на българското земеделие. Все още се изчисляват и загубите на земеделските производители от последните наводнения. По-малко са и засетите със зърнени култури земеделски земи, обобщи за Дарик заместник-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.
„В момента е период, в който трябваше голяма част от площите в България да бъдат подготвени за пролетната сеитба, а ние дори още не сме влезли на полето да работим. Изоставаме и с нормалните агротехнически срокове за сеитбата за слънчоглед и царевица. Тоест ще се търси нова технология за подготовка на пролетните култури тази година за площите, които не са били подготвени навреме. Това води до закъснение в агротехническите срокове, до допълнителни разходи, допълнителни проблеми с техниката ", каза той.
На въпрос дали ще има достатъчно зърно от тазгодишната реколта за хляба, Христов каза, че няма сериозни притеснения по няколко причини, тъй като количеството засети декари, независимо че са с 20 на сто по-малко, не е проблем относно осигуряването на зърно за хляб. В последните няколко години у нас се произвеждат между 4 и 5 млн. тона зърно, а за хляба на българина са необходими между 800 000 и 900 000 тона.
Христов посочи, че петдесет процента от посевите са в задоволително състояние, което означава, че ще бъде гарантиран среден добив, който да осигури поне зърното за хляб.
От сектора обаче се надяват, че това лято ще е по-благоприятно за реколтата.
