Транспортният министър Ивайло Московски ще иска отсрочка от кредиторите на БДЖ, обяви самият той пред журналисти в парламента. „Няма резервен вариант, ако кредиторите откажат отсрочки, в случая коментирам немския фонд, вече е проблем, прехвърлен на немското правителство, тъй като там има държавна застраховка през „Хермес" и касае пряко немския бюджет и четирите банки по облигационния заем, ако не се намери вариант да се отсрочат нещата, положението става критично", каза министър Московски. Министърът обясни, че има писмо от четирите банки по облигационния заем и те искат до края на ноември да има точен график как ще бъде разплащан.
Той очаква да убеди кредиторите, че мерките, които се предприемат в БДЖ, са достатъчна гаранция за това, че дружеството следващата година ще бъде „или на нула, или с минимална оперативна загуба", което ще му позволи да започне да функционира нормално и да може във всеки един момент след това да започне изплащане на задълженията, които е натрупало. „Съответно може да се мисли за допълнително финансиране, но дружеството трябва да е оздравено, така че да може да погасява задълженията", коментира транспортният министър.
По повод на заема от Световната банка, Московски обясни, че той се дава на държавата и тя го насочва към железницата. „Дори да бъде нотифициран, дори всичко да мине нормално, железницата трябва да го върне, тъй като това е заем, не е дарение", каза той.
В началото на ноември ръководството на БДЖ обяви пет неотложни мерки за оздравяване на дружеството: освобождаване на над 2000 служители, повишаване на цените на билетите, намаляване на броя влакове без да се стига до закриване на линии, приватизация на „Товарни превози" и продажба на неоперативни активи.
Това предизвика недоволството на синдикатите в железниците, които обявиха безсрочна ефективна стачка от 24 ноември. Тя засега предимно пътническите превози, спирайки влакове всеки ден в интервала между 8 и 16 часа. От ръководството на холдинга обаче са непреклонни и твърдят, че няма да се откажат от осъществяването на реформата. Председателят на борда на директорите на компанията Владимир Владимиров изрази опасения, че тя ще накара пътниците да предпочетат алтернативен транспорт, което пък от своя страна би могло да доведе до опразване на влаковете и по-драстични реформи. Той допълни, че стачката се отразява на приходите на компанията и би могло да се стигне до недостиг на средства за заплати.