Каква е равносметката от управлението на Симеон Дянков като финансов министър? Чисто фискално той направи точно това, което всеки от колегите му в Европа правеше след 2008 г., с тази разлика, че България въобще не се нуждаеше от мерки за икономии, а от стимули за растежа.
Какъв е резултатът от тази политика. Както и в другите европейски държави свиването на бюджетните дефицити доведе рязко увеличение на държавните задължения, тъй като ограниченията на публичните разходи спряха икономическия растеж.
Данните на НСИ покачват, че от дефицит от 4.3% през 2009 г. Дянков е постигнал преразход в бюджета в размер на само 0.8% от брутния вътрешен продукт през 2012 г.
В същото време държавният дълг е нараснал от 9.991 млрд. лв. до 14.388 млрд. лв. или 18.5% от БВП на страната.
Настоящите управляващи прекъснаха тази политика, което на пръв поглед изглежда добре. През тази и следващата година правителството на Пламен Орешарски планира бюджетни дефицити от близо 2% от БВП.
Въпросът тук е за какво ще се харчат парите. Финансовият министър Петър Чобанов ще дава повече за пенсии и социални разходи. На практика в Бюджет 2014 не се вижда свиване на разходите за администрация, като инвестиционните разходи също остават без промяна.
Всяка година българската държава харчи около 5 млрд. лв. за капиталови разходи. В тази сума обаче влизат средствата за съфинансиране на европейските фондове и парите за поддържане на държавния резерв. Реалните инвестиции в икономиката на страната възлизат на около 2% от БВП.
А благодарение на начина по-който се харчат - практически без привличане на частни капитали, тези средства няма почти никакъв икономически ефект. Фискалният мултипликатор в България е много нисък именно защото държавата не привлича допълнителни частни капитали с парите, които инвестира.
Така българската държава се превръща в социален донор, който просто прехвърля пари от джобовете на не толкова бедните към тези на по-бедните данъкоплатци, като междувременно по веригата на преразпределението част от средствата влизат и в други джобове.
В този смисъл дълговото наследство на Дянков не е толкова тежко, колкото ще бъде за икономиката политиката на социално харчене на правителството на Пламен Орешарски.
