На нито една от 11-те фирми, които бяха дадена на прокуратурата заради неизплатени заплати на работниците в тях, държавата не дължи пари. Това каза в предаването "Кой говори" на Дарик изпълнителният директор на Главна инспекция по труда инж. Румяна Михайлова. Тя съобщи, че за миналата година има около 9800 случая на забавено плащане на възнаграждения в около 3800 предприятия. Голяма част от тях - около 2800, вече не били нарушители, след като са покрили задъжения към работниците си, но се появявали нови некоректни работодатели. Според инж. Румяна Михайлова е въпрос на политическо решение дали трябва да се криминализира неплащането на заплати от страна на бизнеса.
"Ние очакваме от прокуратурата да извърши една обстойна проверка на изпратените от нас материали и доказателства, събрани по време на проверката и да се произнесе дали освен административно нарушение, системното неизплащане на трудовите възнаграждения следва да се счита и за престъпление, като имаме предвид това, че нарушението е с елементи на системна повтаряемост. Ние говорим за случаи, в които предприятията не са изплащали заплати повече от три месеца, част от тях повече от една година. Не са изплатили заплати на много работещи в тях, говорим за 100 и повече човека", коментира шефката на инспекцията по труда.
На въпрос дали това трябва да се криминализира, тя отговори, че това неминуемо би респектирало бизнеса и работодателите, но дали нарушението трябва да се криминализира, според нея е въпрос на една по-широка дискусия. „Това е едно политическо решение, което би респектирало работодателите, но би довело и до някои негативни последствия", допълни още Михайлова.
Задълженията на държавата и общините към бизнеса не трябва да се подценяват като причина за забавените заплати на работниците, тъй като дори хазната да не дължи нищо на тези 11 фирми, тя може да дължи пари на някои от фирмите, с които те работят. Това заяви също в ефира на Дарик зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. По думите му на прокурор могат и трябва да бъдат давани онези работодатели, които наистина са извършили престъпление, но не е логично това да се случва с фирми, които без умисъл нямат възможност да платят на служителите си.
Той обясни, че в условията на криза, на спад в поръчките се влошава финансовото състояние на предприятията, трупат се задължения не само към работниците. „Виждате какъв е размерът на необслужваните кредити, как растат междуфирмените задължения, надхвърлят 100 млрд. лв. и когато разглеждаме този въпрос, какви задължения имат работодателите към работниците, трябва да се видят причините", допълни Колев.
Зам-председателят на БСК смята, че проблемът с плащанията от страна на бюджета на общините не трябва да се подценява. "Ако трябва да криминализираме това нещо, това означава ръководители на министерства, на агенции, за това, че не са си платили да влязат в затвора. Тези забавяния на плащания по бюджета на изпълнени вече договори също попадат под тези санкции. На прокурор могат да отидат тези, които са извършили някакво криминално деяние. Например, работодатели твърдят, че са изплатили възнагражденията си, а не са ги изплатили. Примерно отношението на държавата, на бюджета към бизнеса. Факт е, че се забавя това плащане даже това, което се изплати миналата година, то беше със 7% дисконт. Върху тази сума, която се дължеше към 31 декември 2009 г. към бизнеса е 640 млн. лв. и 7% това са 42 млн. лв. С тези 42 млн. лв. работодателите можеха да изплатят доста от възнагражденията. Държавата редуцира това плащане, а от там търси и работодателя да е коректен към работниците", допълни зам.-председателят на Българската стопанска камара.
