На този ден, в югоизточните български земи, главно в Странджа, е позната играта върху огъня, т.нар. нестинарство. В Родопите този ден е свързан с голям стопански празник. Тогава овчарите отлъчват агънцата от майките им и издояват първото им мляко. На места в Тракия денят е известен като “Кърчана” и се смята, че на празника слънцето е много силно. Стопаните прибират добитъка в оборите, за да не “кърчаняса” (слънчаса).
Очевидно в народния култ към светците Константин и Елена са запазени следи от някогашно обожествяване на слънцето и огъня, затова светците са покровители на златарския занаят. В Южна България Св. Елена се почита като господарка на градушката.
Стопанките месят пити със сода, намазват ги с мед и ги раздават за “лелино здраве”, т.е. против шарка и други болести.
Честито на всички именници!
