Второто издание на „Войводска вечер“ събра стотици врачани в неделния следобед, дошли да се включат в проявата, организирана от Областния комитет на ВМРО по повод годишнината от Илинденското въстание.
ВМРО-Враца кани всички настоящи и бивши комити на „Войводска вечер“
Програмата включваше фотодокументална изложба на Македонския научен институт посветена на Илинденско-Преображенското въстание, представяне на старинно оръжие от Патриотичен клуб „Бдинци“-Видин, възстановка на революционна чета от Илинденското въстание, концерт с участието на популярния изпълнител Володя Стоянов-Войводата, самодеен състав при Народно читалище „Пробуда-1926“ с. Згориград и врачанският певец Борислав Савов. Всички присъстващи имаха възможност да опитат от специално приготвения курбан.
В словото си при откриването, народният представител Красимир Богданов припомни моменти от историята на ВМРО и отправи поздрав по повод 116-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Той разказа непознати факти от историята на Враца. „Много хора ще си зададат въпроса: Какво общо има Илинденското въстание с Врачанския край?
На първо място, Илинденското въстание е общобългарско. В него участие вземат българи от всички краища на разпокъсаното ни отечество. Още в края на 19 век във Враца действа Македонско дружество, оглавявано от секретаря на Ботевата чета Стефанаки Савов.
ВМРО подпомогна издаването на Алманах „Околчица“
Създателят на четническия институт, апостолът Гоце Делчев води кореспонденция и подържа тесни връзки с революционни дейци от Враца, които събират оръжие и средства за освободителното движение.
По негова заръка, като войводи в Македония са изпратени първите български военни. През 1900г. лидерът на ВМОК капитан Борис Сарафов подготвя втора група войводи на Вътрешната организация. Между тях е и фелдфебел Кръстю Българията от Враца. Той е последователно Тиквешки, Чокленски и Кочански войвода на ВМОРО. Участва в аферата мис Стоун.
Малкоизвестен факт е, че част от откупа се съхранява във Враца, у сестрата на войводата Кръстю Асенов, племенница на Хаджи Димитър. Кр.Българията участва в конгреса на Одринския революционен окръг на Петрова нива, в Илинденско-Преображенското въстание и в Балканските войни.
ВМРО-Враца подкрепя инициативата за построяване на негов паметник в града. Други революционни дейци от Враца, близки до Гоце Делчев са Александър Илиев, известен като "Чаушът" - Петрички войвода, убит е през 1901 г. от предателска ръка, Александър Дърводелски, Никола Александров, родом от Серес, преселил във Враца, участници в четата на Яне Сандански и в аферата „Мис Стоун“, Александър Гладнишки, Никола Мисканов, родом от Велес, в началото на XX век е учител по френски език във Враца, дейци на ВМОРО.
Дарение за клуба по петанк във Враца
След Илинденското въстание и войните за национално обединение, хиляди бежанци от Македония, Одринско, Беломорието и Западните покрайнини се преселват в България. В много от населените места на Врачанско изникват преселнически махали. В градовете, бежанците създават свои организации, каквото е Македонско дружество „Йордан Пиперката“ в Мездра.
Подобна е съдбата на Маслина Грънчарова от с. Загоричене, извезала знамето на местната чета по време на Илинденското въстание, близка до костурския войвода Манол Розов, емигрирала след Междусъюзническата война в Криводол, където завършва живота си.
На всички тези герои, дължим почит и дълбок поклон! Вечна да е паметта им“, завърши изказването си Богданов.
ВМРО-Враца кани всички настоящи и бивши комити на „Войводска вечер“
Програмата включваше фотодокументална изложба на Македонския научен институт посветена на Илинденско-Преображенското въстание, представяне на старинно оръжие от Патриотичен клуб „Бдинци“-Видин, възстановка на революционна чета от Илинденското въстание, концерт с участието на популярния изпълнител Володя Стоянов-Войводата, самодеен състав при Народно читалище „Пробуда-1926“ с. Згориград и врачанският певец Борислав Савов. Всички присъстващи имаха възможност да опитат от специално приготвения курбан.
В словото си при откриването, народният представител Красимир Богданов припомни моменти от историята на ВМРО и отправи поздрав по повод 116-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Той разказа непознати факти от историята на Враца. „Много хора ще си зададат въпроса: Какво общо има Илинденското въстание с Врачанския край?
На първо място, Илинденското въстание е общобългарско. В него участие вземат българи от всички краища на разпокъсаното ни отечество. Още в края на 19 век във Враца действа Македонско дружество, оглавявано от секретаря на Ботевата чета Стефанаки Савов.
ВМРО подпомогна издаването на Алманах „Околчица“
Създателят на четническия институт, апостолът Гоце Делчев води кореспонденция и подържа тесни връзки с революционни дейци от Враца, които събират оръжие и средства за освободителното движение.
По негова заръка, като войводи в Македония са изпратени първите български военни. През 1900г. лидерът на ВМОК капитан Борис Сарафов подготвя втора група войводи на Вътрешната организация. Между тях е и фелдфебел Кръстю Българията от Враца. Той е последователно Тиквешки, Чокленски и Кочански войвода на ВМОРО. Участва в аферата мис Стоун.
Малкоизвестен факт е, че част от откупа се съхранява във Враца, у сестрата на войводата Кръстю Асенов, племенница на Хаджи Димитър. Кр.Българията участва в конгреса на Одринския революционен окръг на Петрова нива, в Илинденско-Преображенското въстание и в Балканските войни.
ВМРО-Враца подкрепя инициативата за построяване на негов паметник в града. Други революционни дейци от Враца, близки до Гоце Делчев са Александър Илиев, известен като "Чаушът" - Петрички войвода, убит е през 1901 г. от предателска ръка, Александър Дърводелски, Никола Александров, родом от Серес, преселил във Враца, участници в четата на Яне Сандански и в аферата „Мис Стоун“, Александър Гладнишки, Никола Мисканов, родом от Велес, в началото на XX век е учител по френски език във Враца, дейци на ВМОРО.
Дарение за клуба по петанк във Враца
След Илинденското въстание и войните за национално обединение, хиляди бежанци от Македония, Одринско, Беломорието и Западните покрайнини се преселват в България. В много от населените места на Врачанско изникват преселнически махали. В градовете, бежанците създават свои организации, каквото е Македонско дружество „Йордан Пиперката“ в Мездра.
Подобна е съдбата на Маслина Грънчарова от с. Загоричене, извезала знамето на местната чета по време на Илинденското въстание, близка до костурския войвода Манол Розов, емигрирала след Междусъюзническата война в Криводол, където завършва живота си.
На всички тези герои, дължим почит и дълбок поклон! Вечна да е паметта им“, завърши изказването си Богданов.
