Ансамбъл „Пирин“ заплени публиката на „Фолклорен извор“
Ансамбъл „Пирин“ заплени публиката на „Фолклорен извор“ / netinfo

След края на третия конкурсен ден от фолклорния фестивал „Фолклорен извор“, публиката в летния театър на село Царевец стана свидетел на впечатляващ спектакъл, който танцьорите, музикантите и певците от ансамбъл „Пирин“ направиха за зрителите.

Вокален ансамбъл „Мистерия на българските гласове“ пяха на „Фолклорен извор“

С невероятното разнообразие от народни носии и богатият репертоар от фолклорни изпълнения, изпълнителите пренесоха публиката в различни кътчета от родната ни страна. Великолепните песни и танци до такава степен развълнуваха зрителите, че препълненият летен театър ехтеше от радостни възгласи в неудържими аплаузи.

От няколко години Национален фолклорен фестивал „Фолклорен извор“ представя на сцената си най-големите фолклорни ансамбли на България и след „Филип Кутев“, „Тракия“, и „Българе“, в настоящото издание концерт изнесе и ансамбъл „Пирин“. 

Осмото издание на „Фолклорен извор“ постави началото на поредица от вечерни концерти

Кметът на Свищов Генчо Генчев благодари на кмета на Благоевград Атанас Камбитов за съдействието и директора на Ансамбъла Денислав Кехайов, че със съгласието си да танцуват и пеят на сцената на „Фолклорен извор“ са продължили традицията - най-известните български ансамбли да са част от концертите на Фестивала.

Той подчерта, че високо цени жеста, който ансамбъл „Пирин“ е направил идвайки в Свищов, в момент, когато в Благоевград тече XV-ти Събор на народното творчество "Пирин пее“. Господин Кехайов благодари за сърдечното и топло посрещане и даде обещание следващият път Ансамбалът да гостува в Свищов на по-голяма сцена и в пълен състав.

Започна "Фолклорен извор" в с. Царевец

Ансамбъл „ПИРИН” е един от най-известните български фолклорни ансамбли и посланици на българското народно изкуство по света.

Създаден през 1954 година с цел издирване и творческо пресъздаване на българския фолклор, за претворяване на сцената красотата на автентични фолклорни образци, както и създаване на произведения на фолклорна основа с участието на съвременни творци – композитори, музиканти, хореографи, художници, поети.

В своята творческа биография и репертоар ансамбъл”Пирин” има над 400 заглавия от песни, оркестрови пиеси, музика за хор, солисти и танцови постановки. Множество записи на ансамбъла се пазят в златните фондове на БНР, БНТ, ”Балкантон”, Радио Благоевград и други телевизионни и радио станции в страната; има издадени 12 дългосвирещи плочи; 16 аудиокасети; 6 компактдиска, 3 видео касети и множество рекламни издания.

За времето от своето съществуване ансамбъл ”Пирин” е изнесъл над 7000 концерта пред повече от 6 милиона зрители и слушатели у нас и в 60 страни по всички континенти по света.

Ансамбълът е носител на много световни награди като: „Златната плоча” на гр. Нешвил 1982 г.; наградата „Грамми” през 1990 г. за участие във втория албум на „Мистерия на българските гласове” на Марсел Селие.

Над 5000 участници в осмото издание на „Фолклорен извор“

Участвал е на Международните фестивали в Картаген 1965 г. и в Тирана 2003 г., в Международните фолклорни фестивали в Италия, Словения, Дните на България в Брюксел Белгия, „Балкански площад” Гърция, Франция, Алжир, Република Корея, Рупублика Македония.

Носител е на наградата „Кристална лира” 2007 за концерт-спектакъла „Гласът на Пирин” /в памет на проф. К. Стефанов/, наградата „Златен карагьоз” от Международния фолклорен фестивал гр. Бурса –Турция /2007 г/ и голямата награда „Златен мост” от Международния фолклорен фестивал „Буюк чекмедже”- Истанбул / 2008 г/. Носител на голямата наградата на Муждународния фолклорен фестивал „Нестинарка” Бругас 2012.

Над 400 колектива ще вземат участие в осмото издание на „Фолклорен извор“ 

Основна заслуга за създаването и израстването на ансамбъл ”Пирин” има проф. Кирил Стефанов – главен художествен ръководител и диригент на ансамбъла от 1956 г. до 2005 г. Той е един от най-изявените композитори и творци в народно изпълнителския жанр в българската музикална култура, професор по хорово дирижиране.