„Професия Лъжец” е третият спектакъл, който Теди Москов прави с трупата на варненския куклен театър след „Красотата спи” и „Възгледите на един пън”, който му донесе награда „Икар”. „Професия лъжец” е спектатъл за възрастни и е шеговит прочит на историята и политиката по нашите земи. Пиесата е вдъхновена от книгата на Джани Родари “Джелсомино в страната на лъжците”. Костюмографията е на Свила Величкова. Плетеницата от импровизации създават актьорите Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Екатерина Василева.
Между двете премиерни представления Теди Москов гостува в Дарик Варна, за да разкаже повече за „Професия лъжец”, за лъжата и истината, за българския нрав, за „подлите баби” и внушенията им към нищо неподозиращите внуци, за вируса на комунизма и за идеята му да се унижава можещия, за робството на равенството, за концлагерите, за експлоатацията на детски труд, за Булгаристан и Сърбългърмъния, за националния предател Георги Димитров, за избиването на интелигенцията, за силата на мълчанието...
И за идеята му за нов проект „Махмурлук” :)
Добро утро на Теди Москов.
Добро утро. Чувствам се като човек, който трябва да си обяснява представлението. Ако трябва да обясняваш нещо, това е все едно след неуспешен полов акт да се обясняваш защо и как. Впрочем моят „полов акт” беше доста успешен на нивото, до което сме. Аз, както винаги, в последната минута правя финалите на представленията и ги сглобявам. „Професия Лъжец” е професията на политика, на актьора…
На журналиста може би?
Чак до най-ниската степен на човек пред Бог няма да слизам. Това Киркегор го е казал. Все пак говорим за хомосапиенс, не говорим за друг вид. Най-вече политиците и най-вече нашата история, написана от лъжци. Няма нито един човек, описващ българската история, който да не е лъжец. Представлението е шеговит исторически, алтернативен поглед към важни събития в съдбата на нашата нация. Примерно ние съдим за историята си по византийски източници, т.е. не можем да им вярваме, тъй като византийците са хора, които имат достатъчно основания да подценяват и да мамят за събитията. Много е странно, че ние нямаме летописци. Нищо не се е запазило. Няма нито един български хроникьор на исторически събития. Това е удивително и никой за това не говори. Някои, оправдаващи българския нрав, твърдят, че турците са унищожили хрониките ни за нашите владетели. Не мога да бъда сигурен в това нещо. Всъщност нашата история се гради на предположения и на лъжата на партизаните, които после взеха властта. Учехме лъжлива, долнопробно нагла лъжлива история и всички тези работи аз по някакъв начин ги засягам…
И все още не знаем кое е истина?
Ползвам различни исторически източници. Примерно има един арабски историк, пътешественик, който твърди, че народът на Тангра не понася някого, който да се е извисил над останалите. И го извисява също, като го обесва на първото дърво, да си говори с Бога, за когото е достоен да говори. Доколкото знам, по време на турското робство българи са поробвали българи, тъй като турците са си служили с наемници и голяма част от войската им е била българска. Друга част от поданиците на разпокъсана България са предпочитали турската власт, защото данъците са били по-ниски.
Т.е. данъците са по-ниски на тези, които са ни завладели.
Данъците, да, на султана са били по-малко. Освен това турското робство и комунистическото са абсолютно равни, защото е десятък данъкът. Разбира се, нямаме кръвен данък и зъбен данък.
Доколко е взето от Джани Родари и от неговия приказен роман „Джелсомино в Страната на лъжците”?
Джани Родари ме предизвика с понятието Страна на лъжци. Прочетох наново романа, но от него съм взел същността – че се ражда човек с много силен глас, който е неудобен и издухва всичко по пътя си, като се обади. Това не значи, че трябва да вика. Истината винаги издухва всичко по пътя си. И този човечец е неудобен за всички системи. Той се ражда в Италия. Идва в Страната на лъжците, която е тук в региона…
Сърбългърмъния?
Сърбългърмъния – една измислена страна, обединяваща в себе си балканските нрави и не само тях. И черноморския манталитет – този турско-грузинско-българо-румъно–молдовски. А малко има и от Украйна и от Русия. Така че съм се стремил по този начин леко иронично и шеговито да пресъздам историческите събития от турско робство до наши дни.
Т.е. тук не говорим за балканска адаптация на Джани Родари, а за съвършено различен подход?
Не, адаптация на Джани Родари няма. Има идеята за гласа и за лъжата, тъй като при Джани Родари, когато един пират взима властта, сменя думите. За да не го наричат пират, е крал. Т.е. крал е равно на пират. И оттам нататък се създава лъжовен речник и всички са длъжни да казват лъжи, освен птиците, които летят, и рибите, които мълчат. Това е идеята на Джани Родари и гласът на Джелсомино, който се извисява, издухва цялата тази безсмислена система.
В „Професия Лъжец” нашият вариант на Джелсомино издухва ли всичко?
По-скоро замълчава и това унищожава всичко. Не гласът, а мълчанието.
Което е по-истинско в случая…
Трябва да се гледа постановката. Аз няма да издавам. Мълчанието – то се оказва най-силното.
Предварително се извинявам за „злободневния” въпрос, но мълчанието ли е рецептата за България в момента.
Не, това е мълчание в определена драматургическа ситуация. То няма нищо общо. Ние сме мълчалив народ. Не съм сигурен дали пантомимата не е възникнала по нашите земи, тъй като, доколкото знам, Тиберий или кой беше е бил забранил по театрите да се критикува властта и тогава е възникнала пантомимата. Това е принципът на създаването й. Така съм учил, не знам дали също не е предположение. Ние сме мълчаливи. Протести за първи път в историята на България се появиха сега, последните години. За пет века турско робство имаме десетина въстания. Съседни нам страни имат по двайсет на сто години. Ние си траем, нагаждаме се. Както каза Рангел Вълчанов, Бог да го прости, каквото и да ти каже българинът, намига с едното око. Не знаеш сериозен ли е, или…
Както си траем обаче, като че ли не са успели да ни асимилират въпреки всичко.
В какъв смисъл да ни асимилират?
Че все пак народът ни се е опазил като самосъзнание, народопсихология...
Те всички са се опазили – и кюрди, и всякакви. Може би само арменците – те са избягали и са се спасили. Иво Андрич говори за българския народ с иронично възхищение. Пет века поради изобретателността, предприемчивостта и гъвкавостта си българинът е успял да се съхрани по време на турското робство, но в процеса на това съхраняване е изгубил неговия смисъл. По-хубаво не е казвано.
За трети път работите с Кукления театър във Варна. Защо?
Добре се чувствам с трупата. Те имат абсурдното мислене на кукления артист, който не може да използва принципите на психологическия реализъм. Някой път четирима души водят една сложна кукла. Ако единият е опашката, другият – кракът, няма психологически мотив, който да ги движи. Просто има формално усещане за хармония и зависимост на единия артист от другия. Това в драматичния театър се постига много-много трудно, освен в Германия, където хората внимават един за друг.
Това е характеристика за кукления актьор по принцип, или за варненския?
Това е характеристика за варненския куклен актьор и, разбира се, кукловодите – някои от които доста успешни артисти, като Кръстю Лафазанов, Зуека, Нина, Мая Новоселска. И още комедийни артисти имаше, ще пропусна някого. Те имат абсурдно мислене. По принцип у нас абсурдната драматургия е от няколко пиеси, за жалост. Никой не прави театър на импровизацията. Това нито се преподава, нито се търси, а и няма кой да го преподава. Нашият театър има по-скоро класици – някои от които по-добри, другите – не толкова. Никой не може и няма как да обучи актьор да импровизира, защото всяка импровизация си има правила. Едно и също начало и край, а вътре свобода в определени граници.
И заради това театърът на импровизацията го няма в тази степен?
Въобще го няма. Освен това и при мене не съществува. Импровизацията е в рамките на репетициите, когато създаваме ситуациите. Това е един много изморителен процес, защото сценарий, визия и музика и актьорлък се изграждат едновременно.
Има опити като че ли за такъв театър. Например се сещам, че Ха-Ха-Ха Импро театър правят опити за подобно нещо.
Те са отскоро, доколкото знам. Аз съм на 53 години, говоря за професионалния театър. Имаше едно игрово изпълнение, спокойно мога да го нарека гениално, на Леон Даниел – „Чапековите приказки”, но нито той продължи в тази традиция, нито някой друг подхвана да я усъвършенства. Доколкото знам, Елена Цикова е работила в подобна посока, но не съм бил свидетел на процеса й, само съм чувал. Също така Леон Даниел имаше и още едно много силно представление в подобен стил – „Напразните усилия на любовта”.
Аз пак да се върна към Джани Родари. Сещам за едно изречение от романа, разбира се, цитирам по памет, че театърът е за това да може да се говори силно в него, да се вика, и че театърът би трябвало не само на силни гласове да издържи, а и на бомба дори. В този смисъл българският театър има ли роля в събитията в България?
Много малка. Скромно ще заявя, че аз съм участвал в нещо такова. По време на онези гадни ограничения - цензура и тоталитаризъм. В Толбухинския куклен театър направих една пиеса за свободата, за мисълта, за летене. После направих една първа критика на комунизма като идеология. И тук се се говори, но тук вече е безопасно да го говориш това, научния идиотизъм. Защото по-гадна теория от тази за равенството няма. Това е може би най-престъпната идеология на човечеството. Според някои анархисти това е робство. Забравих името на автора. Пътят към робството – това е комунизмът. Защото плановото производство е робство. Нормата е робство. Ако няма норма и план, всеки е свободен да работи толкова, колкото му стигат силите, и получава толкова, колкото му стигат силите. А при комунизма, както и Жельо Желев го е сравнил с фашизма, от детска възраст се обединяват децата в идиотски организации – чавдарче и пионерче. Безплатен детски труд, наречен бригада, на която фактически се добиват първи сексуални познания. И формално се вършат някакви работи. Безплатна военна служба. Беше просто едно робство. А пък странното е, че социализмът се е борил против детския труд. И в момента, в който взима властта, го въвежда. И то в драстични размери. Тези доброволци, които отиваха... Може би е имало доброволци, но повечето са били насилствено закарвани.
Отървахме ли се от идеята да бъдем равни?
Не тази идея - на социалдемокрацията, да има равен старт. Комустическата идея е да се подтиска този, който работи повече от другите. Да се унижава можещият. Това е идеята на комунизма. От Владимир Илич Ленин така е изопачен марксисзмът, доколкото знам. Ние сме учили също по учебници по марксиската философия, задължително, във версия пак на нашите цървули, от планината които са слезли. Знам, че след 9 септември са е конфискували оригиналните издания на „Капиталът” на Маркс, защото там пише, че комунизмът е следваща стъпка след силно развит капитализъм. А във феодална страна с роби и крепостни селяни не може да дойде комунизъм, защото те са роби и нямат капитализъм. Ами те колко – девет ли, шестнайсет ли години имат капитализъм в Русия. След това Сталин, избивайки 40-50 милиона души, е въвел индустриализация. А в други страни е въведена, без да се избиват тези хора. И тези неща от младите никой не ги знае. Някаква носталгия по онова време, от подли баби се внушава на внуците и това ме нервира. Но хайде стига това. Просто няма отърване от вируса на комунизма.
Даже двайсет и кусур години след...
Какви двайсет години?! Двеста години няма да има отърване от тая работа. Тя е много заразна философия. Големи западни интелектуалци са били болни от тази болест, защото не са знаели какво.
И то наистина интелигентни хора, знаещи, можещи...
Да, то е много мило. Аз съм имал щастието да бъда в дома на Еторе Скола - един изключителен и гениален италиански режисьор. На неговата етажерка имаше портрет на Ленин. А също така апартаментът му беше в най-скъпия римски квартал и квадратурата не можех да я изчисля. Само банята му беше по-голяма от това студио...
Това е трогателно! В капиталистическа обстановка да се почита Ленин.
...богатите комунисти така... Като тия, поповете, дето пиеха от виното по църквите.
Трябва ли ни в такъв случай капиталистическа утопия някаква?
Стига сме деляли капитализъм и комунизъм. Мисля си, че трябва едно развитие на хуманизма, някаква промяна на гените. Моята учителка Юлия Огнянова – тя е идеалист и е убедена, че някъде във Вселената има планети, изградени на принципа на симбиозата, а не на изместването. Защото тук, сега гледах Animal Planet, денонощна борба между видовете има. И засега в социалния модел на човешкото същество успехът за едни автоматично е равен на неуспех за други. Не може успехът да бъде общ. Фалшиво се мъчеха да… Аз като направих пиеса, която обиколи Европа, в град Толбухин дойдоха от партията и благодариха на колектива – на Толбухинския театър, а не на мен.
А не на въпросната личност. Говорим за въпросната личността в случая. Добре, стига сме говорили са строеж на обществото...
Майка ми ме предупреди да не заемам ярки политически позиции, тъй като знаем, че на власт са хора, които не са се отрекли от избиването без съд и присъда, от народен съд и концентрационни лагери. Единствено Сергей Станишев в историята на Източна Европа след падането на Берлинската стена не се отрече от действията, уродливите престъпления на комунистите в България. Нека да повтарям на всяко изречение: Концлагери. Власт, изградена на концлагери. И за виц можеше да бъде убит човек. И е убит Сашо Сладура, за един виц. Сега, които ми казват, че при Бойко Борисов било същото, нека ги знаят тези работи.
А кой беше вицът?
Е, той е описан в книгата на Иван Славов. Сашо Сладура е бил цигулар, доколкото знам. Те са свирели в един ресторант, където е бил Вълко Червенков с правителствена делегация. Те ядяха за 40 стотинки на седмица – толкова им бяха цените на „равните с нас”. И Вълко Червенков им казал: „Хайде бе! Омръзнахте ни! Няма ли да си ходите?”. И Сашо Сладура отговорил: „Ние лесно ще си отидем. Но вие кога ще си ходите?”. Убит е една седмица след това, заради тази шега. Васко Кръпката каза: „Сега спокойно мога за всеки от властващите да кажа, че е идиот. И заради това няма да вляза в затвора”. Преди не беше така.
А и тези подли баби се правят, че не са знаели. Значи толкова комунисти ми говорят: „Ама ние не знаехме за концлагера”. А майка ми ми е разправяла, че от автобуса за Ловеч са се виждали концлагеристите в раирани костюми да работят. Освен това една система, която се изгражда на принципа на страха, не може да си крие концлагерите. Подлите баби...
Не сте послушали май майка си, която Ви е казвала да не заемате политическа позиция. Как Ви се вижда Варна, рязко да сменим темата?
Варна винаги е бил един богат град. Много красив. Единственият град, която няма усещане за провинция. По всички улици има градска атмосфера, приятни са. Навсякъде ми е приятно да се разхождам, освен в новите квартали, където всеки блок е едно малко селце, унищожаване на поминъка на България.
Мислите ли, че Варна има шанс да стане културна столица на Европа?
Това хич не ме интересува, защото културна столица на Европа е нещо формално. Аз съм от габровски род и поддържам кандидатурата на Габрово за културна столица на Европа, което е абсурдно, малко като пиеса на Йонеско.
За трети път Теди Москов поставя във Варна, в Кукления театър, „Професия лъжец”...
Драматично представление за възрастни и доста политическо, шеговито-политическо.
Не е за деца. И все пак, тийнейджъри бихме ли могли да водим?
Тийнейджъри, разбира се, да. Тийнейджъри трябва да се преведе -найсетгодишни.
Имаше ли някакви политически реакции вчера (б.р. тогава беше първата премиера на „Професия лъжец”)?
Не. Хората внимаваха. То е доста необичайно. Никой не подозира в какъв стил е спектакълът. Според мен се прие добре. Аз си видях грешките, защото вчера беше първо завъртане нацяло. Ще оправя едно-две неща, една-две грешки. И се надявам така да мине, да не го урочасам.
Дано! Ще го гледаме и ние. Със сигурност и задължително на 15 октомври, когато е следващото представление.
Вече няма да съм тук. Но Вера Стойкова - директорът на Кукления театър, тя сега слуша, не й се подмазвам, въпреки всичките й недостатъци има доста добри качества на режисьор и водител на тази трупа и не ги оставя да хайлазуват. И може да провежда репетициите вместо мен. Тоест, да не оставя едно представление. Повечето представления в Булгаристан се разпадат от само себе си. Булгаристан се казва държавата, защото най-дълго така се е наричала – пет века, 500 години.
Това, което сега е Сърбългърмъния?
Сърбългърмъния, да.
Трудничко е за произнасяне, но не невъзможно.
Всъщност да.
Няма сричка от Македония в това име. Умишлено ли е това?
Не, не е умишлено, защото звучността на заглавието щеше да се... Освен това ми е омръзнало с тази тема Македония. Знaем, националният предател Георги Димитров създаде тази нация. Това също трябва да се знае от подлите баби и техните заблудени внучета, че другарят Димитров, освен че е избивал българска интелигенция недиректно, той е изпълнявал волята на Сталин, е карал българите да се пишат македонци – всички тези, които живеят от Перник на юг. Аз не съм историк, не знам доколко има македонска нация, има ли, няма ли, да не влизам в някакви полемики. Но ако те са българи, ние ако сме против тях, сме против себе си. Ако не са българи още по-добре, защото те не ме привличат с поведението си спрямо България.
И последно. Сигурно Ви е писнало от този въпрос, но ще има някой ден пак „Улицата”?
Честно казано, на „Улицата” й мина времето. Много скромно ще го кажа, това е все едно да строим Колизеума наново. Аз имам идея, някъде го споменах в радио или телевизия, да правя сутрешно шоу, което да се казва „Махмурлук”. Ще се събираме хора, които умеят да говорят смешки и диалогът между тях да ги провокира, да се надскачат. Един от тях е Андрей Слабаков. Другият може да бъде Сашо Морфов, ако е свободен. Ние с него водим блестящи диалози. Слагаме шест камери, които да ни следят – близък, едър и общ план. Цяла вечер да си пием...
Задължителното ще бъде да сте махмурлии...
Имаше филм на Андрей Слабаков, един от най-добрите му студентски филми – „Влак към морето”, където той напи всички във вагон-ресторанта на влака и те разказаха покъртителни истории за себе си и за живота си.
Много Ви благодаря за този разговор. Ще Ви очакваме отново и успех на „Професия лъжец” - на представлението, не на професията, която упражняваме твърде много хора в страната.
Благодаря Ви и аз. Да се надяваме, че ще се приеме от варненската публика.
Разговорът с Теди Москов е в звуковия файл.
