Чинията става паметник на културата с национално значение
До няколко месеца паметникът на връх Бузлуджа трябва да получи статут на паметник на културата с национално значение. Това стана ясно днес след инспекция на представители на европейската организация за опазване на културното наследство Европа Ностра на т.н Чиния и и областният управител на Стара Загора Гергана Микова.
netinfo
За работата по въпроса е потвърдено и от самото Министерство на културата, след среща на заместник-министър Румен Димитров с представители на организацията и българската архитектка, подела първоначално кампанията за спасяването на паметника Дора Иванова.
„Шокиран съм от състоянието, в което е паметникът. То е много по – лошо от всички снимки, които съм виждал досега за него. Това каза пред журналисти, след като посети паметникът на социализма на връх Бузлуджа , известен още като „Чинията“, британският архитект Бел Граам, национален координатор на Европейската година на културното наследство и член на УС на европейската организация за опазване на културното наследство Европа Ностра.
netinfo
Той, заедно с Лорен Леви-Строс, бивш дългогодишен зам.-директор на Националната академия по изкуствата в Париж и испанецът Марио Аймери, професор по инфраструктурно планиране и икономика и консултант на института при Европейската инвестиционна банка, са на тридневна визита в България , която има за цел да установи актуалното състояние на паметника на върха и да проучи възможностите за неговото съживяване.
Специалистите са представители на неправителствената организация „Европа Ностра“, чийто почетен председател е оперната звезда Пласидо Доминго.
netinfo
Състоянието на монумента заинтригувал „Европа Ностра”влезе в списъка на организацията на паметниците, застрашени от самоунищожение, след като младата българска архитектка Дора Иванова поде мащабна кампания за неговото възраждане. Чинията на Бузлуджа бе определена като един от 7-те най-застрашени от унищожение обекти на културното наследство в Европа.
Тезата на британския архитект, видял много сгради по света, в далеч по- лошо състояние от Бузлуджанския паметник е „не дали той може да се възстанови, а дали хората искат да го възстановят“.Според Бел Граам, „паметникът е не само част от историята на България, а и част от европейската история и в него има живот“. Архитектът не скри учудването си, че въпреки неговата уникалност, той е бил малко познат в чужбина.
netinfo
„Тази сграда е сътворена от ръцете на хората и тя трябва да бъде за хората.И виждам бъдещето й чрез хората, които помагат за нейното опозване. Но и много повече като място за хората, където да се срещат“, допълни представителят на Европа Ностра. „Помислете си какво казва за България в този й вид тази сграда и какво би казвала тя, ако беше в друго състояние“, така дипломатично каза много на журналистите британският архитект.
От август месец е задвижена в Министерство на културата процедурата за даване на статут на паметник на културата на Бузлуджанския паметник, каза за Дарик областният управител Гергана Микова, като се очаква скоро тази процедура да се финализира. Това ще даде и възможности за търсене на други източници за финансиране на дейности по опазването на паметника.
netinfo
Първата ни задача и това е всеобщо мнение, на всички експерти е, че спешно Бузлуджа трябва да се консервира, с цел да се спрат сериозните и непрекъснато увеличаващи се процеси на разрушаване. Едва след това ще се търсят различни варианти на база широка националан дискусия и допитване какво да се прави с паметника, допълни Микова.
netinfo
Една от идеите е той да се превърне в музей на самия паметник, като се запази сегашния му вид, а за предишния блясък и монументалност на социалистическа Бузлуджа и уникалните мозаечни пана да се разказва през 3 D платформи.
