24 декември е последният ден на Рождественския пост и затова на трапезата трябва да има само постни ястия.
При разчупване на обредния хляб първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Както в миналото, така и днес на Бъдни вечер, цялото семейство се събира около празничната трапеза. Тя не се раздига и никой не бива да става преди да са приключили всички. Ако се наложи да стане някой, той задължително трябва да ходи приведен, за да бъдат пълни, отрупани с плод житата и да бъде плодородна годината.
Хлябът е изключително важен елемент на бъднивечерската трапеза. Т.нар. Божечник, или коледен специален бъднивечерски хляб, е посветен на дома. Обикновено се прави с богата пластична декорация. Има много изисквания по какъв начин се замесва - брашното трябва да бъде минато през три сита задължително, момите са донасяли мълчана вода и т.н. Този обреден хляб се прави от най-възрастната жена във фамилията.
Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. Например, ако бъдникът гори добре и пръска искри, това означава богата реколта.
Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от семейството счупва по един орех и зависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го очаква здраве или болест.
Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си жених, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.
