„Ако не се вземат конкретни мерки за подобряване на състоянието на общинските болници, ще има масово спиране на дейността им. Така ще загубим голяма част от реалното здравеопазване”, коментира пред Дарик д-р Десислав Тасков – управител на МБАЛ-Каварна. Болницата се включи символично в протеста на общинските здравни заведения преди дни.
Д-р Тасков съобщи, че за понеделник – 22 януари, е уговорена среща на представители на Сдружението на общинските болници с министъра на здравеопазването за набелязване на конкретни мерки.
Едно от исканията на лечебниците е да се увеличат цените на клиничните пътеки, които не са актуализирани 12 години насам. „А знаем, че тогава минималната работна заплата беше беше 180 лв., а сега вече е 510 лв. Увеличиха се цените на тока, газа, медицинските консумативи, лекарствата, а в същото време ние работим по цени на клинични пътеки, които са изключително ниски.
Получава се парадоксът, че колкото и повече да работиш, ти трупаш повече задължения. Оттам вече започва голямата драма в общинското здравеопазване”, коментира д-р Тасков.
Преразглеждат клиничните пътеки, по които работят общинските болници
Сред исканията са и да има по-леки медицински стандарти, съобразени със съответната работа, която се извършва в дадената болница. Лечебниците настояват да има разлика между стандартите за една голяма болница в столицата, например, и такава в малък град.
2 милиона души разчитат на общинските болници, посочи д-р Тасков. Само за последните няколко години обаче са спрели да работят повече от 20 здравни заведения в малки градове.
Общински болници в страната започват протести
Една общинска болница се финансира изцяло от приходи от НЗОК и отчисления от МЗ за отдалеченост и за различни дейности, например ТЕЛК комисии. Общината по закон не може да участва във формирането на заплатите на здравните работници, въпреки че болницата е общинска. Тя може да подпомага само различни ремонти и други подобни дейности, обясни д-р Тасков.
Той допълни, че МБАЛ – Каварна има към момента задължения към доставчици на лекарства и медицински консумативи, за ток и газ. Болницата няма дългове към НАП и към работещите. „Няма да можем да се справим обаче ако не се вземат конкретни мерки”, подчерта управителят на лечебницата.
По думите му ако не се решат проблемите на общинските болници няма да могат да се задържат специалисти, ще се влоши социалната инфраструктура, ще се стигне до обезлюдяване на населените места и изчезване на големите работодатели. Не е за пренебрегване и социалният аспект – общинските болници обслужват голям брой възрастни и бедни хора.
Д-р Тасков съобщи, че за понеделник – 22 януари, е уговорена среща на представители на Сдружението на общинските болници с министъра на здравеопазването за набелязване на конкретни мерки.
Едно от исканията на лечебниците е да се увеличат цените на клиничните пътеки, които не са актуализирани 12 години насам. „А знаем, че тогава минималната работна заплата беше беше 180 лв., а сега вече е 510 лв. Увеличиха се цените на тока, газа, медицинските консумативи, лекарствата, а в същото време ние работим по цени на клинични пътеки, които са изключително ниски.
Получава се парадоксът, че колкото и повече да работиш, ти трупаш повече задължения. Оттам вече започва голямата драма в общинското здравеопазване”, коментира д-р Тасков.
Преразглеждат клиничните пътеки, по които работят общинските болници
Сред исканията са и да има по-леки медицински стандарти, съобразени със съответната работа, която се извършва в дадената болница. Лечебниците настояват да има разлика между стандартите за една голяма болница в столицата, например, и такава в малък град.
2 милиона души разчитат на общинските болници, посочи д-р Тасков. Само за последните няколко години обаче са спрели да работят повече от 20 здравни заведения в малки градове.
Общински болници в страната започват протести
Една общинска болница се финансира изцяло от приходи от НЗОК и отчисления от МЗ за отдалеченост и за различни дейности, например ТЕЛК комисии. Общината по закон не може да участва във формирането на заплатите на здравните работници, въпреки че болницата е общинска. Тя може да подпомага само различни ремонти и други подобни дейности, обясни д-р Тасков.
Той допълни, че МБАЛ – Каварна има към момента задължения към доставчици на лекарства и медицински консумативи, за ток и газ. Болницата няма дългове към НАП и към работещите. „Няма да можем да се справим обаче ако не се вземат конкретни мерки”, подчерта управителят на лечебницата.
По думите му ако не се решат проблемите на общинските болници няма да могат да се задържат специалисти, ще се влоши социалната инфраструктура, ще се стигне до обезлюдяване на населените места и изчезване на големите работодатели. Не е за пренебрегване и социалният аспект – общинските болници обслужват голям брой възрастни и бедни хора.
