Бургас

По случай трети март и не само...

3 март 2015 12:43

Съвсем наскоро ми се наложи да посетя кварталния компютърен клуб, за да извадя нещо на принтер (домашният чака за мастило). Както обикновено, там имаше „опашка" от чакащи, които държаха в ръце различни по форма и големина листи и документи. Понякога имам особено усещане за себевъздържание по принуда, но изненадващо открих, че започвам да харесвам да стоя по „опашки"... Да, да, напълно добре съм. „Опашката" от хора е интересно нещо... Възпитаващо... Смиряващо... Време за наблюдение и размисъл... Дори можеш да се обогатиш с ново запознанство, примерно. Но най-интересната страна на човешката „опашка" е възможността спокойно да практикуваш наблюдение, слушане и анализиране на определени явления в общочовешкия живот.
Няма да се впускам във всички битовизми, вълнения и страсти простонародни български, които видях. По-скоро искам да споделя своето все по-нарастващо с времето недоумение от лекотата, с която обикновеният българин „плюе" Родината си, нейното минало, настояще и бъдеще. Фрази, които използват мнозинството от хората навсякъде, всеки ден: „Няма бъдеще в България." „Скапана държава, скапан народ." „Не държава, а помийна яма." „Българска работа." „Всичката ни работа е такава." И много, много други, все в този смисъл, станали като „рефрен" в устата на българина. Открих, че почти всеки българин може почти дословно да цитира монаха Паисий, дори и децата: „О, неразумний юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин?", но всъщност се държат обратно на неговия призив. Замислих се върху думата „ЮРОД" - вярвам, че повечето от вас могат да разпознаят в нея нейната съвременна форма - ИЗРОД - грозна, неприлична почти дума. Но какво означава тя?
Нека обясня: основният смисъл на думата се носи от нейния корен. Тук коренът е РОД, а родът е онова нещо, от което произхождаш, твоето начало - това, без което няма да си ти. Родът е това, от което идват гените ти, твоите външни и вътрешни (разбирай и емоционални) белези - телосложение, изглед, манталитет. Пак оттам идва и наследството ти, твоята идентичност, една огромна част САМИЯТ ТИ. А представката из-? Тя не е просто благозвучие отпред, не е просто красота за самото слово - тя има определено значение и нейното значение тук е излизане, изход от нещо, "преминаване на субекта или обекта в ново състояние"(Ат. Атанасова), т.е. излязъл от нормалното състояние, в което би трябвало да се намира. В подкрепа на тези думи ще цитирам и Българския тълковен речник: „изроден" е „който е загубил положителните качества на своя род и е придобил по-лоши, ненормални качества"(Изд. Наука и изкуство, София 1994).
Следователно и Паисий, и речникът се опитват да ни кажат, че ако ние ругаем, хулим, плюем родното и говорим обидно за това, което всъщност би трябвало да пазим и защитаваме - сме изроди - не физически... Нормално, всеки ще пази, това което е останало от родители, баба, дядо, дори и да не му върши работа, дори и да е безполезно понякога, но самият факт, че до него са се докосвали скъпи за теб хора, че те са го изработвали, създавали, пазили за теб, вече го прави ценно, значимо. Ако ние не се борим за своето си, не го защитаваме и пазим, то кой друг ще го направи. Постоянното оплакване, според мен означава: подтикване на другите да вършат нещо вместо мен самия, измиване на съвестта - „вижте, аз не съм виновен, държавата е виновна, управлението е виновно, миналото е виновно, генът ни е виновен..." до безкрайност. Извинение за нашето нехайство, нашия мързел, нашата слабост... Нека видим стария българин, онези мъже, пък и жени на честта, които ставаха, защитаваха, воюваха и пазиха онези святи неща, които сега ние лесно забравяме - род, език, земя, вяра... Мисля, че е излишно да споменавам имена, всяко първолаче ще ви изброи поне три, а те са толкова много.
Руският Св. Княз Владимир приема християнството от българите, той моли Константинополския император и патриарх да му изпратят „митрополит Михаил, мъж изключително умен и богобоязлив, СЪЩИНСКИ БЪЛГАРИН, с четирима епископи и много йереи, дякони и псалтове от българите..." (Из „Покръстването на Киевска Рус и българите", от д-р Горан Благоев). Не знам за вас, но мен ме изуми представата на автора за това, що е то истински българин - богобоязлив, умен, образован...
Затова моля, стига с оплакванията, обвиненията и гнусните думи! Станете и правете нещо полезно и стойностно, живейте достойно като българи! Ако държавниците не си вършат работата - да им покажем, че очакваме от тях точно това! Ако нямате надежда - молете се! Не е тайна, че вярата в Христос е основата, на която сме градили като народ и Бог ни е опазил като език и нация през вековете. Няма народ под слънцето, в който да няма и добри, и лоши хора, и няма такъв, който да няма в историята си и добри, и лоши моменти, но нека не се вглеждаме толкова в лошото. Нека умеем да видим и вършим доброто!
Честит празник!