Няма прошка без прошка

10 март 2019 17:21

"Ако вие не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да ви прости" казва Исус Христос в евангелие от Матей.
Днес Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Възкресение Христово и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от понеделник, започва Великият пост. На този ден хората си искат и си дават прошка.

Сирни заговезни напомня: Важно е да се прощава

Прошката е силно застъпена в Свещените писания още от Стария Завет. Историята на Йосиф завършва с този акт. Той прощава на своите братя, предали го в робство в Египет. Тя е част от основната или по-известна като Господната молитва "Отче наш": Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Дори разпънат на кръста Исус Христос се обръща към Бог с думите: Отче, прости им, понеже не знаят, какво правят!

Прости дълговете ни, както ние прощаваме на длъжниците си

В Новия Завет, Господ обяснява за нея, чрез една притча за длъжника, който дължал на своя господар десет хиляди таланта. Той нямал как да върне дълга си, примолил се на господаря си да го изчака, а той опростил огромния му дълг и го пуснал да си ходи. Първото, което направил длъжника, когато си тръгнал обаче е да намери един свой другар, който му дължал едва сто динария и да започне да го заплашва и насилва да му ги върне. "Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва:рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му" /Евангилие от Матей/.
Хората вършат грехове, но Бог е милостив да им ги прости и прощава, чрез кръвта на Исус Христос на кръста.Искането на прошка от Бога е като измиване, изчистване на душата. Тя има лечебна сила и носи мир. Прошката се определя като великодушие, сила и мъдрост. Да простиш означава за да оставиш възмездието и справедливостта в Божиите ръце, но и да освободиш самия себе си от разяждащия товар на огорчението.

"Защо Господ повтаря на Кръста именно това поучение за прошката? Защо от безброй други поучения, които е дал на хората на земята, избира именно това поучение, а не някое друго, да изрече със Своите божествени уста на края, точно на самия край? Без съмнение, защото искал именно това поучение да се запомни и да се изпълни. В незаслужените мъки на Кръста, по-величествен от всяко величие на света и извисен над земните царе и съдии, над мъдреците и учителите, над богати и бедни, над обществените реформатори и революционери, Господ Иисус е запечатал Своето Евангелие с примера на прошката. За да покаже с това, че без прошка нито царете могат да царуват, нито съдиите да съдят, нито мъдреците да философстват, нито учителите да учат, нито богатите и бедните да живеят човешки, а не скотски живот, нито напористите реформатори и революционери да извършат нещо полезно. А преди всичко и над всичко – за да покаже, че без опрощение хората не могат да разберат Неговото Евангелие, а още по-малко – да го изпълнят". /Св. Николай Велимирович - pravoslavie.bg/