България - едно приятно изключение
България - едно приятно изключение / снимка: sxc.hu

От Австралия до Куба и от Беларус до Зимбабве - цензурата и следенето в интернет се практикуват на много места по света. България този път е приятно изключение, показва актуалната класация на "Репортери без граници".

В деня на борба срещу цензурата в интернет (12 март) организацията "Репортери без граници" публикува актуалното си проучване за държавите, които продължават да контролират или цензурират съдържанието в глобалната мрежа. Този път като "врагове на интернет" са класифицирани 12 страни: Бахрейн, Бирма, Китай, Куба, Иран, Северна Корея, Саудитска Арабия, Сирия, Туркменистан, Узбекистан, Виетнам и Беларус. Нови в списъка тази година са Бахрейн и Беларус, където, според "Репортери без граници", положението със свободата на интернет значително се е влошило.

Изследването не е под формата на класация, в която всяка страна заема определено място. Посегателствата срещу свободата в интернет са прекалено различни, за да може да бъде направено точно подреждане по държави, казва пред Дойче веле Матиас Шпийлкамп от "Репортери без граници". От една страна в момента около 120 блогъри и интернет активисти лежат в затвора, предимно в Китай, Иран и Виетнам, а от друга - страни като Бахрейн или Саудитска Арабия осезателно са разширили цензурата в мрежата. И все пак - кои страни биха застанали на първо място, ако имаше подобна класация? Личната оценка на Шпийлкамп гласо: страни като Китай или Сирия.

"Отличникът" Китай

Най-вече в Китай властите инвестират огромни суми в технологии за следене в интернет. Китайците са в състояние да изключват отделни сайтове или пък да направят така, че търсачките да не показват определени тематични съдържания. Те могат също така да забавят скоростта на интернет и да изключват мрежата само в определени райони. Вече не е необходимо изключване на цялата мрежа, както по времето на революцията в Египет миналата година. Ако в Китай избухнат протести в дадена провинция или град, интернетът се изключва или манипулира само в засегнатия район. Това представлява много високо ниво на контрол и цензура в интернет, което много други страни още не са достигнали, казва Шпийлкамп.

Докладът на "Репортери без граници" не пледира за изчерпателност. Но за да бъде максимално достоверен, организацията е направила и втори списък със страните, които остават "под наблюдение". През тази година в него място намират: Австралия, Египет, Еритрея, Франция, Индия, Казахстан, Малайзия, Русия, Южна Корея, Шри Ланка, Тайланд, Тунис, Турция и Обединените Арабски емирства. На границата са страни като Мароко, Азербайджан, Пакистан и Таджикистан.

България не е спомената в списъка. От организацията обаче казват: "Ако някоя страна не фигурира в списъка, това не означава автоматично, че тя не нарушава свободата на словото в интернет".

Как Западът "помага" на Иран

Друга ясна тенденция, според доклада на "Репортери без граници", засяга разширяването на обема на цензурираните интернет съдържания. За това много допринася все по-модерната техника за следене и контрол, каквато наскоро са си закупили например Беларус и Узбекистан. С нея властите могат да блокират определени социални мрежи, което "Репортери без граници" определят като особено обезпокояващо развитие. Технологиите за това са основно китайско производство, уточнява Шпийлкамп. Но сред производителите има също така американски, френски и германски фирми. Така например германската Сименс продава на Иран технология за следене на SMS-съобщенията при мобилните телефони. На този фон в САЩ и Европа все по-често се чуват гласове за забрана със закон на износа на подобна технология.