Близо 20 000 хакери действат на руския нелегален киберпазар
Близо 20 000 хакери действат на руския нелегален киберпазар / снимка: sxc.hu

Близо 20 000 хакери от Русия и бившия Съветски съюз оперират на руския пазар за вредоносна компютърна дейност. Това изчислиха експерти на американско-японската компания за антивирусни програми Trend Micro, пише в. "Комерсант".

Авторите на доклада "Russian Underground 101" са регистрирали над 51 000 оферти за покупко-продажба на услуги като DDoS-атаки (след които сайтът отказва примерно да обслужва потребители), спам реклама, разбиване на електронни пощенски кутии и акаунти в социалните мрежи. Анализ на повече от 130 хакерски форума с отворен достъп сочи като най-популярна услуга на нелегалния киберпазар поръчковото програмиране, отбелязва вестникът.

Доскоро злоумишлениците заразяваха сайтове, използвайки за база домейн зоната .ru, но за регистрация там вече е необходим документ. Броят на заразените сайтове в зоната намаля, но по форумите вече се предлагат сканирани паспорти и шофьорски книжки срещу 2 до 5 долара в зависимост от държавата издател, уточнява Максим Гончаров, аналитик от Trend Micro.

Хакерите искали от 16 до 150 долара, за да разбият акаунт от руските електронни пощи Mail.ru, Yandex.ru и Rambler.ru, а за чуждестранни - и премия. Достъпът до пощенска кутия в Gmail вървял по 180 долара, в Hotmail - до 350, а за разбиване на корпоративна поща клиентът трябвало да плати 500. По-малко се търсело хакването на акаунти в руските и световните социални мрежи като Вконтакте, Одноклассники, Facebook и Skype.

Това е върхът на айсберга - има и закрити форуми, канали и мрежи "с индустриални обороти и сериозни цени". Една нелегална сделка на "открития" черен киберпазар в Русия се сключва средно за 50 долара, което прави средногодишен оборот от близо 2,5 милиона долара, допълва Гончаров.

Проучването на Trend Micro не отчита криминалния бизнес с банкови вредоносни програми, а той е най-доходен, коментира Александър Матросов, шеф на аналитичния център по компютърните вируси ESET.

"Една средно голяма група киберпрестъпници, атакуващи руски банки, печели милиони рубли седмично", твърди той. По данни на Group IB миналогодишният доход на руските хакери е бил 4,5 милиарда долара - сума, по-близка до реалната, добавя Матросов.

Новите закони в Русия оплитат интернет потребителите с "паяжина от забрани"; въвеждането на "черни списъци" осезаемо ще оскъпи и забави достъпа до световната мрежа, предупреждава "Новие известия".

Днес влизат в сила поправки към руския закон за защита на децата "от информация, вредна за тяхното здраве и развитие". "Вредните сайтове" ще бъдат включвани в "черни списъци", а доставчиците и телеком операторите - задължени да ограничат достъпа до тях, напомня всекидневникът.

Регистърът на сайтовете с противозаконно съдържание ще бъде поддържан от федералната служба Роскомнадзор. Забраната ще обхваща детската порнография, пропагандата на наркотици, скланянето към самоубийство. Другите опасни уеб ресурси, включително екстремистките, ще попадат в "черния списък" само след съдебно решение, уточнява изданието.

Всеки желаещ ще може да стане интернет отрядник, но доброволно; по принцип интернет ще бъде патрулиран от руските профилни ведомства. Регистърът на забранените сайтове ще бъде достъпен само за хостинг компании, провайдъри и за специална комисия. След проверка на данните тя ще задължава фирмите да ограничат достъпа до съответния сайт нарушител.

Процедурата силно възмути интернет обществото и експертите, пише вестникът. Според руски специалисти, цитирани в материала, механизмът е толкова муден и несъвършен, че "противоправното съдържание ще свари сто пъти да се премести", а е твърде вероятно междувременно "да пострадат законопослушни ресурси" като Уикипедия, Вконтакте, Живой Журнал, Youtube, Twitter и Facebook.

"Този репресивен закон, също като много от приетите в последно време, по-скоро има демонстративен, театрален характер, отколкото цели да постигне реален резултат", заявява пред "Новие известия" руският социолог Леонтий Бизов.

Експерти отбелязват, че документът описва механизма за ограничаване на достъпа "с широки формулировки" - затова законът може да стане универсално средство за борба не само с детската порнография и скланянето към самоубийство, но и срещу политическото инакомислие, срещу бизнес конкуренти. Руски чиновници настояват обществеността да не драматизира ситуацията. Икономисти обаче вещаят дълбока криза за информационните технологии като цяло, обобщава "Новие известия". (БТА)

Технологии