Произвежданото в Япония уиски, нихоншу (саке) и бира са популярни по целия свят.
Но един бар в Токио се опитва да представи отново както на местните, така и на посетителите вкуса на добуроку, една от най-старите и противоречиви напитки в историята на Япония, предаде CNN.
Пивоварната Heiwa Doburoku Kabutocho се намира в квартал Nihombashi в източната част на Токио. По време на периода Едо (1603 - 1868) тази област процъфтява с преминаването на лодки, превозващи пратки със саке.
Имайки предвид това, Heiwa Shuzou (пивоварна), която от 1928 г. произвежда саке в префектура Wakayama, избра за свой специалитет да бъде doburoku.
Преди да отидете в бара, за да опитате чаша от мистичната напитка, ето какво трябва да знаете за тази историческа, противоречива течност:
Какво точно е добуроку?
Историята на добуроку е толкова мътна, колкото и самата напитка.
Често се смята за предшественик на днешното саке. Не е съвпадение, че знаците, съставляващи думата, 濁酒, означават „мътен“ или нерафиниран алкохол. За да се разграничи този тип мътен японски алкохол от този на вездесъщото и прозрачно саке, има две отделни, макар и леко подвеждащи категории: сейшу (清酒), или чисто саке, и добуроку (濁酒).
Следователно саке и добуроку имат една ключова разлика в съответните си производства.
Типичното саке изисква закваска с мая, наречена shubo, и добавяне на три основни съставки – задушен ориз, kouji (мухлясала оризова гъба) и вода – за период от няколко дни.
Въпреки това, когато се прави добуроку, всички те се поставят едновременно със закваската, което води до това, че получената смес е сравнително препълнена със захари. След това захарите започват да разграждат маята, което спира ферментацията много по-рано. В крайна сметка това, което остава, е по-сладка течност с много по-ниско съдържание на алкохол, официално известна като добуроку.
Защо добуроку се счита за противоречиво?
Почти толкова дълго, колкото оризът се отглежда в Япония, съществува и добурокуто. Със сравнително проста рецепта – т.е. хвърляне на всичко в пословичния тигел наведнъж – добуроку е било широкоразпространено.
Отворената практика на домашно пивоварство продължава векове наред.
Според Уцуномия Хитоши, директор на Японската асоциация на производителите на саке и шочу (JSS), през 1855 г. е имало 459 производители на добуроку само в Едо (днешно Токио).
И все пак, в резултат на края на периода Едо (1603 г. сл. н. е. - 1868 г. сл. н. е.), всички феодали били принудени да изоставят регионалните си владения в името на централизираното правителство Мейджи, базирано в новата столица Токио. В резултат на 180-градусовата промяна в управлението се появиха силно структурирани институции, включително упълномощен и регламентиран орган за събиране на данъци.
Осъзнавайки, че лицензираните пивоварни и дестилерии са жизненоважен източник на доходи за новото правителство, мерките за ограничаване на домашното пивоварство започнали да влизат в сила.
Utsunomiya казва, че през 1880 г. количеството домашно приготвен алкохол започва да се ограничава, докато през 1882 г. е въведена система за лицензиране. След това, през 1896 г., е бил наложен данък върху алкохола върху всички домашни пивоварни, което завършило с пълната забрана на домашните алкохолни напитки през 1899 г.
По същество всички добуроку, правени оттогава нататък, започват да се наричат мицузошу (密造酒), „тайно произведен алкохол“ или лунна светлина.
Въпреки това, дори по време на тази забрана, добуроку все още можеше да се намери в Япония. Към 2021 г. в страната има 193 заведения, упълномощени да продават добуроку.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Но един бар в Токио се опитва да представи отново както на местните, така и на посетителите вкуса на добуроку, една от най-старите и противоречиви напитки в историята на Япония, предаде CNN.
Пивоварната Heiwa Doburoku Kabutocho се намира в квартал Nihombashi в източната част на Токио. По време на периода Едо (1603 - 1868) тази област процъфтява с преминаването на лодки, превозващи пратки със саке.
Имайки предвид това, Heiwa Shuzou (пивоварна), която от 1928 г. произвежда саке в префектура Wakayama, избра за свой специалитет да бъде doburoku.
Преди да отидете в бара, за да опитате чаша от мистичната напитка, ето какво трябва да знаете за тази историческа, противоречива течност:
Какво точно е добуроку?Историята на добуроку е толкова мътна, колкото и самата напитка.
Често се смята за предшественик на днешното саке. Не е съвпадение, че знаците, съставляващи думата, 濁酒, означават „мътен“ или нерафиниран алкохол. За да се разграничи този тип мътен японски алкохол от този на вездесъщото и прозрачно саке, има две отделни, макар и леко подвеждащи категории: сейшу (清酒), или чисто саке, и добуроку (濁酒).
Следователно саке и добуроку имат една ключова разлика в съответните си производства.
Типичното саке изисква закваска с мая, наречена shubo, и добавяне на три основни съставки – задушен ориз, kouji (мухлясала оризова гъба) и вода – за период от няколко дни.
Въпреки това, когато се прави добуроку, всички те се поставят едновременно със закваската, което води до това, че получената смес е сравнително препълнена със захари. След това захарите започват да разграждат маята, което спира ферментацията много по-рано. В крайна сметка това, което остава, е по-сладка течност с много по-ниско съдържание на алкохол, официално известна като добуроку.
Защо добуроку се счита за противоречиво?Почти толкова дълго, колкото оризът се отглежда в Япония, съществува и добурокуто. Със сравнително проста рецепта – т.е. хвърляне на всичко в пословичния тигел наведнъж – добуроку е било широкоразпространено.
Отворената практика на домашно пивоварство продължава векове наред.
Според Уцуномия Хитоши, директор на Японската асоциация на производителите на саке и шочу (JSS), през 1855 г. е имало 459 производители на добуроку само в Едо (днешно Токио).
И все пак, в резултат на края на периода Едо (1603 г. сл. н. е. - 1868 г. сл. н. е.), всички феодали били принудени да изоставят регионалните си владения в името на централизираното правителство Мейджи, базирано в новата столица Токио. В резултат на 180-градусовата промяна в управлението се появиха силно структурирани институции, включително упълномощен и регламентиран орган за събиране на данъци.
Осъзнавайки, че лицензираните пивоварни и дестилерии са жизненоважен източник на доходи за новото правителство, мерките за ограничаване на домашното пивоварство започнали да влизат в сила.
Utsunomiya казва, че през 1880 г. количеството домашно приготвен алкохол започва да се ограничава, докато през 1882 г. е въведена система за лицензиране. След това, през 1896 г., е бил наложен данък върху алкохола върху всички домашни пивоварни, което завършило с пълната забрана на домашните алкохолни напитки през 1899 г.
По същество всички добуроку, правени оттогава нататък, започват да се наричат мицузошу (密造酒), „тайно произведен алкохол“ или лунна светлина.
Въпреки това, дори по време на тази забрана, добуроку все още можеше да се намери в Япония. Към 2021 г. в страната има 193 заведения, упълномощени да продават добуроку.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
