За чуждестранните компании, които все още не са решили какво да правят с блокираните си руски активи, конфискуването на голям проект за добив на нефт и газ от страна на президента Владимир Путин е силно предупреждение: Действайте бързо или забравете, пише БГНЕС.

Компаниите се борят как да излязат от пазара по начин, който ограничава финансовото въздействие, не излага служителите на риск и в някои случаи предлага възможност за завръщане в бъдеще.

Финландският кафеен бос Ролф Ладау е един от първите, които се опитват да го направят.

Когато западните правителства започнаха да налагат санкции на Русия след нахлуването ѝ в Украйна в края на февруари, главният изпълнителен директор на „Paulig” осъзна, че бизнесът с печене на кафе там вече не е жизнеспособен.

Кафето не беше включено в санкционните списъци, но беше почти невъзможно да се доставят зърна в Русия, тъй като транспортните компании спряха превозите до и от страната. Плащането в рубли ставаше все по-трудно.

Две седмици след началото на конфликта Ладау решава, че „Paulig” ще напусне, а два месеца по-късно прави това, което обикновено отнема до една година - намира подходящ купувач и сключва сделка. През май „Paulig” продаде руския си бизнес на частния индийски инвеститор Викас Сой, съобщи Ройтерс.

Повече от хиляда западни компании се присъединиха към безпрецедентното по мащабите и скоростта си напускане на Русия в опит да спазят санкциите. В същото време те са изправени пред заплахата за ответни мерки от страна на Кремъл.

„Paulig” е една от сравнително малкото компании, които са продали активи или са предали ключовете на местни мениджъри. Справка на Ройтерс показва, че по-малко от 40 фирми, сред които McDonald's, Societe Generale и Renault, са обявили сделки.

Интервюта с половин дузина ръководители на компании, които са се освободили от активи, показват сложността и несигурността на продажбата с бързи и големи отстъпки, както и причината, поради която на много от тях това може да отнеме толкова време.

Украйна заяви, че участието ѝ в срещата на върха на Г-20 ще зависи от това на Русия

Препятствията са огромни: объркване относно това какво Кремъл би позволил на чуждестранните компании да правят; персоналът е изнервен след заплахите на правителството за ответни мерки, санкциите ограничиха кръга от купувачи и има малко време да бъдат проверени, продажните цени са силно намалени, преговорите се водят виртуално, тъй като опасенията от репресии правят твърде рисковано личното посещение в Русия.

Тъй като Москва подготвя нов закон, който се очаква да влезе в сила скоро и който ще ѝ позволи да поеме контрола върху местните предприятия на западните компании, които решат да напуснат, залозите стават все по-големи.

"Ако все още не сте започнали процедура или ако все още имате съмнения за това, тогава ще става все по-трудно", каза Ладау пред Ройтерс преди Путин да се насочи към проекта за нефт и газ в Сахалин.

"Русия няма интерес да изпусне лесно чуждестранните компании от пазара."

Много западни фирми се сблъскаха с проблеми при опита си да напуснат.

Burger King спря корпоративната подкрепа за своите обекти в Русия през март, но около 800-те ресторанта на веригата за бързо хранене все още са отворени. Според юристиq част от проблема е в сложността на франчайзинговото споразумение от типа джойнт венчър.

УниКредит се освободи от някои активи чрез замяна, но трябваше да разшири търсенето на потенциални купувачи в страни като Индия, Турция и Китай
Четири месеца по-късно няма много признаци, че компаниите са намерили план за излизане от ситуацията.

Renault продаде своя дял в печелившо съвместно предприятие на руската държава за една рубла, а McDonald's предаде 800 филиала на сибирски бизнесмен за символична сума, като и двете компании са договорили клаузи за обратно изкупуване.

SocGen продаде подразделението си в Росбанк на Interros Capital - фирма, свързана с руския олигарх Владимир Потанин.

Много от тях предадоха ключовете на местни мениджъри. Почти всички са обезценили активите на обща стойност десетки милиарди долари.

Ладау се отказа от клауза за обратно изкупуване.

"Морално-етичните проблеми са толкова сериозни, че нямаме възможност да се върнем в Русия", каза той.

Експертите твърдят, че на новите собственици ще им бъде трудно във все по-изолираната Русия без достъп до западни стоки. Цените на всичко - от храната до енергията, се покачват, а икономиката е изпаднала в рецесия.

Въпреки това напускането на западните компании е неочаквана печалба за фирмите и предприемачите в Русия и страните извън санкциите, които купуват ценни активи на изгодна цена.

Един от аспектите на напускането подчертава необичайния му характер: липсата на банкери, които обикновено играят ключова роля в сделките.

Източници твърдят, че банките са се въздържали от участие поради опасения за нарушаване на санкциите.

Вместо това компаниите разчитат на адвокати в Русия и международни консултанти, които познават страната, за да намерят и проверят кандидатите - да се уверят, че те са законни, не са в списъците със санкции и притежават необходимите финансови гаранции.

Частната финландска компания за хранителни продукти „Fazer” подписа сделка още през април, като продаде руския си бизнес с хлебни изделия на базирания в Москва конкурент Kolomenskij Bakery and Confectionery Holding.

Бързината не предотврати усложненията.

Първоначално Русия заплаши да забрани излизането на регистрирани чуждестранни компании. Когато компанията поиска разяснения, местните ѝ правни съветници заявиха, че това може да е било грешка.

Правилата могат да се променят по всяко време.

"Затова всички ужасно бързаха", казва Себастиан Ягерхорн, ръководител на отдел "Правни въпроси и съответствие".

Лара Сауло, която ръководи бизнеса с хлебни изделия, каза, че дори консултантите в Русия са давали противоречиви съвети.

Намесата на Путин в Сахалин в четвъртък беше по-ясна.

"Скоро те ще отвърнат на удара - не само с газ, но и по други начини", каза високопоставен мениджър, чиято компания се бори да напусне.
БГНЕС