НАСА публикува завладяващ аудиоклип на звукови вълни, които се раздират от свръхмасивна черна дупка, намираща се на 250 милиона светлинни години от нас, съобщава „Сайънс Алерт“.
Черната дупка се намира в центъра на галактическия клъстер Персей, а акустичните вълни, идващи от нея, са транспонирани нагоре с 57 и 58 октави, така че да са чуваеми за човешкия слух.
Учени засякоха нов радиосигнал от дълбокия Космос, биещ като сърце
Резултатът, публикуван от НАСА през май, е нещо като земен вой, който, ако трябва да сме честни, звучи не само страховито, но и малко гневно – подобие на схващането за звуците на Ада.
За първи път са извлечени и чути подобни звукови вълни.
През 2003 г. астрономите открили нещо наистина изумително: акустични вълни, разпространяващи се през огромното количество газ, обграждащо свръхмасивната черна дупка в центъра на галактическия клъстер Персей, който сега вече е известен със своите зловещи стенания.
При сегашната им височина не бихме могли да ги чуем. Вълните включват най-ниската нота във Вселената, която някога е била засичана от хората - доста под границите на човешкия слух. Но тази скорошна сонификация не само повишава записа с много октави, но и добавя към нотите, засечени от черната дупка, нови, така че да можем да добием представа как звучат, разнасяйки се из междугалактическото пространство.
Най-ниската нота, идентифицирана още през 2003 г., е си бемол, малко над 57 октави под средното до; при тази височина честотата ѝ е 10 милиона години. Най-ниската нота, откриваема от хората, е с честота една двадесета от секундата.
Двама космонавти излязоха от МКС в открит Космос
Звуковите вълни са извлечени радиално, или навън от свръхмасивната черна дупка в центъра на клъстера Персей, и са възпроизведени в посока, обратна на часовниковата стрелка, от центъра, така че можем да чуем звуците във всички посоки от свръхмасивната черна дупка със стойности 144 квадрилиона и 288 квадрилиона пъти по-високи от първоначалната им честота.
Резултатът е зловещ, подобно на много от вълните, записани от космоса и транспонирани в аудиочестоти.
Звуците обаче не са само научен куриоз. Разреденият газ и плазма, които се носят между галактиките в галактическите клъстери - известни като вътрешноклъстерна среда - са по-плътни и много, много по-горещи от междугалактическата среда извън галактическите клъстери. Звуковите вълни, разпространяващи се през средата на вътрешните клъстери, са един от механизмите, чрез които средата на вътрешните клъстери може да се нагрява, тъй като те пренасят енергия през плазмата. Тъй като температурите помагат за регулиране на звездообразуването, звуковите вълни могат да играят важна роля в еволюцията на галактическите клъстери за дълги периоди от време. Именно тази топлина ни позволява да открием и звуковите вълни. Тъй като средата в галактичния клъстер е толкова гореща, тя свети ярко в рентгеновите лъчи. Рентгеновата обсерватория "Чандра" позволила не само първоначалното откриване на звуковите вълни, но и осъществяването на проекта за сонификация.
Превръщането на визуални данни като тези в звук може да бъде нов вдъхновяващ начин за възприемане на космическите явления, а методът има и научна стойност. Понякога трансформирането на даден набор от данни може да разкрие скрити детайли, което позволява по-детайлни открития за мистериозната и необятна Вселена около нас.
Черната дупка се намира в центъра на галактическия клъстер Персей, а акустичните вълни, идващи от нея, са транспонирани нагоре с 57 и 58 октави, така че да са чуваеми за човешкия слух.
Учени засякоха нов радиосигнал от дълбокия Космос, биещ като сърце
Резултатът, публикуван от НАСА през май, е нещо като земен вой, който, ако трябва да сме честни, звучи не само страховито, но и малко гневно – подобие на схващането за звуците на Ада.
NASA has shared haunting audio of the sounds inside a black hole at the centre of the Perseus galaxy cluster.
— 10 News First (@10NewsFirst) August 23, 2022
The sound waves were captured from the cluster 250 million light years away from Earth as it ripped through gas and plasma, according to a social media post. pic.twitter.com/izZfYBYdtO
За първи път са извлечени и чути подобни звукови вълни.
През 2003 г. астрономите открили нещо наистина изумително: акустични вълни, разпространяващи се през огромното количество газ, обграждащо свръхмасивната черна дупка в центъра на галактическия клъстер Персей, който сега вече е известен със своите зловещи стенания.
При сегашната им височина не бихме могли да ги чуем. Вълните включват най-ниската нота във Вселената, която някога е била засичана от хората - доста под границите на човешкия слух. Но тази скорошна сонификация не само повишава записа с много октави, но и добавя към нотите, засечени от черната дупка, нови, така че да можем да добием представа как звучат, разнасяйки се из междугалактическото пространство.
Най-ниската нота, идентифицирана още през 2003 г., е си бемол, малко над 57 октави под средното до; при тази височина честотата ѝ е 10 милиона години. Най-ниската нота, откриваема от хората, е с честота една двадесета от секундата.
Двама космонавти излязоха от МКС в открит Космос
Звуковите вълни са извлечени радиално, или навън от свръхмасивната черна дупка в центъра на клъстера Персей, и са възпроизведени в посока, обратна на часовниковата стрелка, от центъра, така че можем да чуем звуците във всички посоки от свръхмасивната черна дупка със стойности 144 квадрилиона и 288 квадрилиона пъти по-високи от първоначалната им честота.
Резултатът е зловещ, подобно на много от вълните, записани от космоса и транспонирани в аудиочестоти.
Звуците обаче не са само научен куриоз. Разреденият газ и плазма, които се носят между галактиките в галактическите клъстери - известни като вътрешноклъстерна среда - са по-плътни и много, много по-горещи от междугалактическата среда извън галактическите клъстери. Звуковите вълни, разпространяващи се през средата на вътрешните клъстери, са един от механизмите, чрез които средата на вътрешните клъстери може да се нагрява, тъй като те пренасят енергия през плазмата. Тъй като температурите помагат за регулиране на звездообразуването, звуковите вълни могат да играят важна роля в еволюцията на галактическите клъстери за дълги периоди от време. Именно тази топлина ни позволява да открием и звуковите вълни. Тъй като средата в галактичния клъстер е толкова гореща, тя свети ярко в рентгеновите лъчи. Рентгеновата обсерватория "Чандра" позволила не само първоначалното откриване на звуковите вълни, но и осъществяването на проекта за сонификация.
Превръщането на визуални данни като тези в звук може да бъде нов вдъхновяващ начин за възприемане на космическите явления, а методът има и научна стойност. Понякога трансформирането на даден набор от данни може да разкрие скрити детайли, което позволява по-детайлни открития за мистериозната и необятна Вселена около нас.
