Ия Рудзицкая е на 92 години и е украинка от еврейски произход, която бяга от Украйна за втори път, разказва Ройтерс. Първо през 1941 г., когато е едва на десет години и германските бомби започват да падат на територията на тогавашната Украинска съветска социалистическа република. За втори път тя бяга миналата година, когато на 24 февруари Русия напада Украйна.
Рудзицкая живее в малък едностаен апартамент в Краков, който дели със сина си Артур, и казва, че не е повярвала, че всичко това би могло да се случи.
"По-рано германците бяха враговете. Но не разбирам руснаците. Смятат, че защитават страната си и себе си, но идват при нас. Унищожиха Харков, защо им е нужен той?", казва украинката от еврейски произход.
Когато през 1941 г. Германия напада Съветския съюз, бащата на Ия знае, че евреите в Киев вече не са в безопасност. Тя разказва, че тогава паниката у всички е била огромна и всеки, който е могъл, е избягал, без значение дали е комунист, евреин или друг.
Първоначално семейството бяга в Харков, Източна Украйна. От там те пътуват до Ташкент, столицата на тогавашната Узбекска съветска социалистическа република, която се намира на почти 3800 км от родния град на семейството.
Тя си спомня, че напускат Харков на 21 септември, а на 29 септември започва масовото избиване на евреи в Бабин Яр, при което за два дни нацистите убиват около 33 771 украински евреи.
На 27 януари се отбелязва международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, което е годишнината от освобождаването на оцелелите от концентрационния лагер Аушвиц.
След войната семейството на Рудзицкая се връща в Киев, където тя се омъжва и ражда своя син Артур. След като Русия напада Украйна, двамата бягат първо в Молдова, после в Литва и накрая в Полша.
Двамата имат апартамент в Краков вече три месеца. От прозореца се вижда руски флаг, който виси от руското консулство, но ако човек погледне от другата страна, улиците приличат на тези в Киев.
"Искам да се прибера вкъщи. Да изляза и да говоря със съседите си на език, който разбирам. Имах си мое собствено ежедневие. А тук съм откъсната от всичко", казва Рудзицкая.
За тези 11 месеца от нападението Русия изби хиляди граждани и принуди милиони да напуснат домовете си. Тя твърди, че "специалната военна операция" е била необходима, за да предотврати заплаха за сигурността, която се повишава заради отношенията на Украйна със Запада. Киев и съюзниците му казват, че Украйна никога не е заплашвала Русия и инвазията е война на агресия, за да подчини съседната страна и да превземе територия.
Рудзицкая живее в малък едностаен апартамент в Краков, който дели със сина си Артур, и казва, че не е повярвала, че всичко това би могло да се случи.
"По-рано германците бяха враговете. Но не разбирам руснаците. Смятат, че защитават страната си и себе си, но идват при нас. Унищожиха Харков, защо им е нужен той?", казва украинката от еврейски произход.
Когато през 1941 г. Германия напада Съветския съюз, бащата на Ия знае, че евреите в Киев вече не са в безопасност. Тя разказва, че тогава паниката у всички е била огромна и всеки, който е могъл, е избягал, без значение дали е комунист, евреин или друг.
Първоначално семейството бяга в Харков, Източна Украйна. От там те пътуват до Ташкент, столицата на тогавашната Узбекска съветска социалистическа република, която се намира на почти 3800 км от родния град на семейството.
Тя си спомня, че напускат Харков на 21 септември, а на 29 септември започва масовото избиване на евреи в Бабин Яр, при което за два дни нацистите убиват около 33 771 украински евреи.
На 27 януари се отбелязва международният ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, което е годишнината от освобождаването на оцелелите от концентрационния лагер Аушвиц.
След войната семейството на Рудзицкая се връща в Киев, където тя се омъжва и ражда своя син Артур. След като Русия напада Украйна, двамата бягат първо в Молдова, после в Литва и накрая в Полша.
Двамата имат апартамент в Краков вече три месеца. От прозореца се вижда руски флаг, който виси от руското консулство, но ако човек погледне от другата страна, улиците приличат на тези в Киев.
"Искам да се прибера вкъщи. Да изляза и да говоря със съседите си на език, който разбирам. Имах си мое собствено ежедневие. А тук съм откъсната от всичко", казва Рудзицкая.
За тези 11 месеца от нападението Русия изби хиляди граждани и принуди милиони да напуснат домовете си. Тя твърди, че "специалната военна операция" е била необходима, за да предотврати заплаха за сигурността, която се повишава заради отношенията на Украйна със Запада. Киев и съюзниците му казват, че Украйна никога не е заплашвала Русия и инвазията е война на агресия, за да подчини съседната страна и да превземе територия.
