Италианските депутати не успяха да изберат президент и на третия тур от изборите за държавен глава. Засега не се очертава консенсусен кандидат, който да замени сегашния президент Серджо Матарела, предаде Ройтерс.
Надпреварата за заемането на престижния пост със седемгодишен мандат остава с отворен край и на хартия нито десноцентристкият, нито левоцентристкият блок разполага с нужния брой гласове, за да наложи кандидата си.
Това означава, че най-вероятно ще трябва да се търси някакъв компромис, отбелязва Ройтерс.
Без победител след първия кръг от гласуването за президент на Италия
За утре в 10 ч. (11 ч. българско време) е предвиден четвърти тур на изборите. Изходът от него може да се окаже по-непредсказуем, тъй като тогава броят на нужните гласове за избор на президент ще бъде значително по-нисък.
Кандидатурата на министър-председателя Марио Драги остава в играта, но има опасения, че възможното му избиране за държавен глава може да предизвика правителствена криза и предсрочни избори, породени от от евентуален разпад на управляващата коалиция. Това на практика се отразява на шансовете му да бъде избран за президент.
"Ако Драги напусне правителството, ще последва объркване, което сигурно ще трае седмици. А посред здравна, икономическа и енергийна криза, това би било проблем", каза лидерът на дясната партия "Лигата" Матео Салвини.
Сред ръководителите на основните политически сили единственият, който открито подкрепя кандидатурата на Драги за президент, е Енрико Лета от левоцентристката Демократическа партия (ДП).
В Италия президентът е ключова фигура. Той има последната дума при назначаването на министър-председателя и често е призван да решава политическите кризи в третата по големина икономика в еврозоната, където правителствата обикновено трудно оцеляват на власт повече от година, отбелязва Ройтерс.
Високопоставен източник от ДП заяви, че Лета ще приеме за президент Драги или бившия председател на долната камара на парламента Пиер Фердинандо Казини.
Днес много от 1009-те депутати и регионални делегати пуснаха празна бюлетина, както направиха и на предните два тура от гласуването, за да печелят време, докато лидерите им преговарят.
За да успее дадена кандидатура на първите три тура, тя трябва да събере мнозинство от две трети. От четвъртия тур нататък обаче този праг пада на пълно мнозинство или 505 гласа.
Това означава, че всяка от двете страни може да се опита да наложи своя кандидат с надеждата при тайното гласуване той да спечели гласове от независимите депутати или от депутати от другия лагер.
Предполага се, че към подобна тактика би могъл да прибегне по-скоро десноцентристкият блок, защото поначало разполага с малко повече депутати.
Днес Франческо Боча, водеща фигура в ДП, каза на консервативния блок, че ако той наложи за президент човек от своите редици, многопартийната коалиция, подкрепяща правителството на Драги, ще се разпадне.
Някои политици в Италия искат действащият президент да остане за втори мандат.
Осемдесетгодишният Матарела засега отхвърля подобна възможност, но въпреки това днес за него бяха подадени над 120 гласа, което подсказва, че много депутати все още се надяват той да размисли.
Надпреварата за заемането на престижния пост със седемгодишен мандат остава с отворен край и на хартия нито десноцентристкият, нито левоцентристкият блок разполага с нужния брой гласове, за да наложи кандидата си.
Това означава, че най-вероятно ще трябва да се търси някакъв компромис, отбелязва Ройтерс.
Без победител след първия кръг от гласуването за президент на Италия
За утре в 10 ч. (11 ч. българско време) е предвиден четвърти тур на изборите. Изходът от него може да се окаже по-непредсказуем, тъй като тогава броят на нужните гласове за избор на президент ще бъде значително по-нисък.
Кандидатурата на министър-председателя Марио Драги остава в играта, но има опасения, че възможното му избиране за държавен глава може да предизвика правителствена криза и предсрочни избори, породени от от евентуален разпад на управляващата коалиция. Това на практика се отразява на шансовете му да бъде избран за президент.
"Ако Драги напусне правителството, ще последва объркване, което сигурно ще трае седмици. А посред здравна, икономическа и енергийна криза, това би било проблем", каза лидерът на дясната партия "Лигата" Матео Салвини.
Сред ръководителите на основните политически сили единственият, който открито подкрепя кандидатурата на Драги за президент, е Енрико Лета от левоцентристката Демократическа партия (ДП).
В Италия президентът е ключова фигура. Той има последната дума при назначаването на министър-председателя и често е призван да решава политическите кризи в третата по големина икономика в еврозоната, където правителствата обикновено трудно оцеляват на власт повече от година, отбелязва Ройтерс.
Високопоставен източник от ДП заяви, че Лета ще приеме за президент Драги или бившия председател на долната камара на парламента Пиер Фердинандо Казини.
Днес много от 1009-те депутати и регионални делегати пуснаха празна бюлетина, както направиха и на предните два тура от гласуването, за да печелят време, докато лидерите им преговарят.
За да успее дадена кандидатура на първите три тура, тя трябва да събере мнозинство от две трети. От четвъртия тур нататък обаче този праг пада на пълно мнозинство или 505 гласа.
Това означава, че всяка от двете страни може да се опита да наложи своя кандидат с надеждата при тайното гласуване той да спечели гласове от независимите депутати или от депутати от другия лагер.
Предполага се, че към подобна тактика би могъл да прибегне по-скоро десноцентристкият блок, защото поначало разполага с малко повече депутати.
Днес Франческо Боча, водеща фигура в ДП, каза на консервативния блок, че ако той наложи за президент човек от своите редици, многопартийната коалиция, подкрепяща правителството на Драги, ще се разпадне.
Някои политици в Италия искат действащият президент да остане за втори мандат.
Осемдесетгодишният Матарела засега отхвърля подобна възможност, но въпреки това днес за него бяха подадени над 120 гласа, което подсказва, че много депутати все още се надяват той да размисли.
