По много начини САЩ лансират демокрацията чрез т.нар. "мека сила". Това каза в интервю за Дарик радио професорът по международна политикономия във Факултета за напреднали международни проучвания при университета "Джон Хопкинс" във Вашингтон и автор на редица книги, включително "Краят на историята и последният човек" Франсис Фукуяма.
САЩ като демократична държава са пример за това – чрез политически инструменти – като подкрепа за отворените медии, за гражданското общество, мониторинг на изборите, такива неща. Твърдата сила определено е полезна при борба с диктатури и справяне с проблемите за сигурност, но не помага при изграждането на демокрация, каза още Фукуяма.
За Франсис Фукуяма казват, че е интелектуалецът, станал известен с готовността си да се изкаже по всички въпроси на деня, включително и по тези, които засягат и след – човешкото бъдеще. Автор е на най-цитираната и провокативна книга от постмарксистката епоха – "Краят на историята и последният човек".
Именно в нея Фукуяма пише: "Либералната демокрация вероятно представлява крайната точка в идеологическата еволюция на човечеството, финалната форма на човешко управление, и в това си качество тя представлява краят на историята".
Негови са също "Строежът на държавата", "Вяра", която третира модерния за времето си въпрос свързан със социалния капитал, нещо като бис на "Краят на историята..." се явява "Нашето пост-човешко бъдеще", която се занимава с биотехнологиите и техните социални, етически и културни въздействия.
Той е автор и на "Доверие: Социалните добродетели и създаването на благоденствие", в която става дума за това как различните степени и култури на доверие засягат икономическия растеж и "Големият разрив: човешката природа и възстановяването на социалния ред" - анализ на повишения социален безпорядък през 60-те години на 20–ти век". Статията, която прави Фукуяма известен бе озаглавена "Краят на историята" и публикувана през лятото на 1989-та, малко преди падането на Берлинската стена и доста преди колапса на Съветския съюз.
Семейството му, японо-американци, е било между онези, изпратени в концентрационен лагер от правителството на Рузвелт след Пърл Харбър. Работи дълго години в RAND Corporation в Санта Моника - изследователска институция, работеща с американските военновъздушни сили - където е назначен след получаването на докторската си степен по политически науки в Харвард. Освен службата си там, Фукуяма е бил и член на държавния департамент по политическо планиране по време на първата администрация на Буш.
В момента Фукуяма е на 54, има жена и три деца. Премества се от една престижна професура в друга в университета "Джон Хопкинс", където е и в момента. "Според Фукуяма въпросът с евтаназията е провокиран от факта, че биомедицината е напреднала толкова много, че са създадени множество ужасни ситуации, при които може да се живее и след като животът отдавна вече не си струва. На Франсис Фукуяма е твърдението, че дори в живота на един индивид може да бъде така, че същите психологически импулси, които го карат да бъде агресивен, понякога са в дъното на неговата творческа сила или търсене на новото - все неща, които се разглеждат като положителни.
За възможността за избирането пола на децата от техните родители, позицията му е следната: терапевтичната употреба на такива неща е наред, но нека се отдръпнем от останалите употреби". Според Фукуяма, ако част от онова, което ни прави хора, действително е свързано с непрекъсната потребност от борба, то в един пост-исторически свят тя е пожертвана в полза на чисто икономическата активност. Освен това радикалният ислямизъм според него е продукт на процеса на модернизация, реакция на отчуждението на много мюсюлмани в модерните общества.
