Планинска и отдалечена, гръцко-българската граница някога е представлявала южния ъгъл на “желязната завеса”. Днес Европейският съюз преначертава енергийната карта на региона, за да облекчи силната си зависимост от руския природен газ, пише авторитетната американска агенция Associated Press в материал, представен без редакторска намеса.

Нов тръбопровод – изграден по време на пандемията Covid-19, тестван и който трябва да започне търговска експлоатация през юни – ще гарантира, че големи обеми газ ще протичат между двете страни в двете посоки за генериране на електроенергия, горивна промишленост и утопление на домовете.

Енергийната връзка придобива по-голямо значение след решението на Москва тази седмица да прекрати доставките на природен газ за Полша и България заради нежеланието им да се съобразят искането да плащат в рубли, произтичащо от западните санкции заради войната с Украйна.

Проектът, с дължина от 180 километра, е първият от няколкото планирани газови интерконектори, които ще осигурят на членовете на Източния Европейски съюз и на страните, които се надяват да се присъединят към 27-членния блок, достъп до световния пазар на газ.

В краткосрочен план това е подсигуряване за България.

Тръбопроводната връзка ще даде на страната достъп до пристанища в съседна Гърция, които внасят втечнен природен газ или ВПГ, а също така ще доставя газ от Азербайджан през нова тръбопроводна система, която завършва в Италия.

Това е едно от многото усилия, докато държавите-членки се борят да редактират своя енергиен микс, като някои се връщат обратно към въглища с тежки емисии, като същевременно планират разширена продукция от възобновяеми източници. Германия, най-големият купувач на руска енергия в света, се стреми да изгради терминали за внос на втечнен природен газ, което ще отнеме години, а Италия, друг основен вносител на руски газ, постигна сделки с Алжир, Азербайджан, Ангола и Конго за доставки на суровината.

Европейският съюз иска да намали зависимостта си от руския нефт и газ с две трети тази година и напълно за пет години чрез алтернативни източници, вятърна и слънчева енергия, и консервация.

Нахлуването на Русия в Украйна вероятно ще ускори промените в дългосрочната стратегия на ЕС, като се адаптира към енергията, която е по-скъпа, но и по-интегрирана между държавите-членки, обяснява Симоне Талиапиетра, енергиен експерт и научен сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel .

„Това е нов свят“, каза той. „И в този нов свят е ясно, че Русия не иска да бъде част от международния ред, както ние го мислим“.

Талиапиетра добави: „Стратегията – особено на Германия – през последните 50 години винаги е била да се ангажираме с Русия в областта на енергетиката. … Но като се има предвид това, което виждаме в Украйна и предвид възгледа на Русия за международните отношения, това не е страната, с която бихме искали да правим бизнес“.

Политиците в ЕС твърдят, че докато източноевропейските членове са едни от най-зависимите от руския газ, размерът на техните пазари прави проблема управляем. България внася 90% от газа си от Русия, но консумира само 3 милиарда кубически метра всяка година – тридесет пъти по-малко от водещата консуматорка Германия, според данни на Евростат, статистическата агенция на ЕС за 2020 г.

Официално наречен Газов интерконектор Гърция-България, новият газопровод ще допълни съществуващата европейска мрежа. Голяма част от това датира от съветската ера, транспортирайки газ от огромни енергийни полета в Русия на запад, когато Москва търсеше крайно необходими средства за пропадащата си планова икономика и западни доставчици, за да помогнат за изграждането на своите тръбопроводи.

Връзката ще върви между североизточния гръцки град Комотини и Стара Загора, в централна България, и ще даде на страната и съседите с нови мрежови връзки достъп до разширяващия се глобален пазар на газ. Това включва връзка с новопостроения Трансадриатически газопровод, пренасящ газ от Азербайджан, както и доставчици на втечнен природен газ, който пристига с кораб, сред които Катар, Алжир и Съединените щати.

До осем допълнителни интерконектора могат да бъдат изградени в Източна Европа, достигайки чак до Украйна и Австрия.

Тръбопроводът на стойност 240 милиона евро (250 милиона долара) ще пренася 3 милиарда кубически метра газ годишно, с опция за разширяване до 5 милиарда. Той получи финансиране от България, Гърция и ЕС и има силна политическа подкрепа от Брюксел и САЩ.

На място проектът се сблъска с множество спънки поради затруднения във веригата за доставки по време на пандемията от Covid-19.

Получаването на специализирани части и преместването на персонал след започване на строителството в началото на 2020 г. скоро стана все по-трудно, заяви Андонис Мицалис, изпълнителен директор на гръцкия изпълнител AVAX, който ръководи проекта.

Строителството приключи в началото на април, каза той, докато работата и тестването на две измервателни станции и инсталирането на софтуер са на финална фаза.

„Имахме последователност в предвид. Но фактът, че някои материали не пристигнаха, ни накара да преработим тази последователност, понякога с ефект увеличение на разходите“, каза още Мицалис.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пропусна обиколка на обекта миналия месец, след като се зарази с Covid-19. Той разговаря в сряда с българския си колега Кирил Петков, за да даде уверения за гръцката подкрепа.

„България и Гърция ще продължат да работят заедно за енергийна сигурност и диверсификация – от стратегическо значение и за двете страни, и за региона“, написа в „Туитър“ по-късно Петков. „И двамата сме уверени в успешното завършване на IGB навреме“.