Актьорът Стефан Данаилов се обърна към Господ, на поклонението на колегата си Георги Черкелов, с молба за повече пощада към големите ни театрални и кино таланти. В Народния театър Ламбо призна през сълзи колко трудно е за хората от гилдията почти през седмица да се прощават с някого. Черната поредица започна в края на миналата година, когато се разделихме с актьора Велко Кънев и режисьора Иван Андонов. След тях си отидоха Сава Хашъмов, Коста Цонев, Ангел Георгиев - Ачо.
Георги Черкелов почина на 19 февруари на 81 годишна възраст. Той не успя да се пребори с последиците от тежкия инсулт, който преживя преди няколко месеца. Стотици роднини, приятели и колеги на Чери, както го наричаха всички, се сбогуваха с него. Поклонението в Народния театър продължи няколко часа.
Преди повече от 40 години, в легендарния сериал "На всеки километър" Георги Черкелов играе лошия Богдан Велински - роля, превърнала се в емблематична за него. Партнира му и Стефан Данаилов, като майор Деянов. На поклонението на Черкелов актьорът призна, че тези дни си е направил равносметка за това каква част от хората, създали поредицата, все още са живи. Данаилов каза: "От близката група сценаристи, режисьори, оператори, основната част актьори, за съжаление съм само аз. Това е все едно ти отива семейството. Ние бяхме семейство. За Жоро много неща могат да се говорят, защото респектът, който той излъчваше около нас, беше невероятен. Не говоря за театъра, говоря за снимачната площадка. Той показа пред мен, надявам се и пред други тогавашни млади актьори, как се играе отрицателен герой. Отрицателният герой трябва да се играе като положителен. И ако след първите 13 серии тичаха след нас с Гришата Вачков, след вторите серии, по срещите, които ние правихме със зрителите, те вече гледаха на него като на победител. Искам да помоля Господ да спре малко. Ясно е, че Господ си събира най-добрите. Нещо има в земната енергия, което вреди на най-добрите. На най-почтените. Погледнете какви хора си отидоха. Най-талантливите. Може би там му трябват повече, не знам, но това всяка седмица ти да изпращаш близък човек е много тежко. Много трудно. И дано даде малко въздух, наистина".
Владислав Карамфилов се сприятелява с Георги Черкелов преди няколко години. Гласът на Чери звучи в неговия филм "Операция шменти капели". Карамфилов сподели: "Черкелов е уникален. Аз съм сигурен, че сега като гледа някой как плаче и страшно се забавлява отстрани, защото беше много извисен над суетата. Най-важното нещо е в момента, в който си говориш с него, да попиваш душата му. А тази душа сега е навсякъде около нас. Аз се влюбих в душата на този човек. Той ми подари ето този часовник, който сега ми е на ръката. И сега, когато отида някъде на театър, на кино, и Чери си е с мен. Понеже се написаха много неверни неща искам да кажа, че Чери има невероятно любящо семейство. И децата му бяха с него до последния момент, и съпругата му, и всички негови приятели".
Ето с какви думи изпратиха Георги Черкелов режисьорът Людмил Стайков и артистите Мартина Вачкова и Джоко Росич:
Людмил Стайков: Георги Черкелов е един от най-забележителните български актьори. Може да се каже, че неговото присъствие издигна българското актьорско изкуство на един много висок пиадестал. Той е много различен. Различен е със своята изумителна убедителност и възможност да предава най-тънки нюанси на човешката чувствителност и емоция. И това по един пестелив начин, който респектираше зрителя. Беше един от най-умните и най-задълбочени български актьори, който много говореше, когато мълчеше.
Мартина Вачкова: Този човек с интелекта си, с ерудицията си, с таланта си, той теглеше другите към себе си. Той не ги смачкваше. Защото има един друг вид таланти, това всеки колега актьор ще ви го каже, има талантливи хора, които те избутват, които те смачкват, подтискат, а той издърпваше партньора до себе си. Споменът от детските ми години е за респект. Аз просто замръзвах пред него. Докато в Стефан Данаилов бях влюбена, изчервявах се, криех се в ъгъла в другата стая, от Чери просто се разтрепервах. Велик човек. Велик.
Джоко Росич: Днес просто осиротяхме, ние станахме по-бедни. Физиономиите на нашия град, физиономиите на България, да не говорим за негово село Ъглен, те са променени. Ние вече сме други. Той не е актьор, който е играл само в едно представление, в един филм или в няколко. Те броят не им се знае. И са от над половин век. Над половин век на сцената, на екрана. Това е колосално. И изведнъж го няма. И се питаш как така го няма? Как може да го няма? Няма го.
