Астронавтите на „Артемида“, които ще изследват Луната, ще използват най-модерните космически системи на 21-ви век – но и някои от основните домашни удобства, като тоалетна. НАСА призовава глобалната общност да помогне с иновативна концепция за космически тоалетни в програма, наречена „Lunar Loo Challeng“.
Еволюцията на космическата тоалетна започна с космическата совалка, а астронавтите, живеещи на борда на Международната космическа станция, използват тоалетна, предназначена за дълготрайни мисии в микрогравитацията. Астронавтите, които изследват Луната обаче, ще се нуждаят от по-малка, по-лека, по-опростена тоалетна за лунната си совалка, тъй като всеки грам маса там е внимателно разпределен. За всеки килограм маса е необходимо 10 килограма гориво, за да се спусне на лунната повърхност и да се изстреля обратно към лунната орбита.
Най-доброто място за търсене на извънземен живот е...
„Lunar Loo Challenge“ търси нови дизайнерски концепции за компактни тоалетни с малка маса, които могат да намалят сегашната съвременна тоалетна маса с повече от половината - от 54 кг на 31 кг - и да намалят обема със 70% - от 0,17 кубически метра до 0,12 кубически метра. За сравнение стандартната тоалетна, която имате в дома си, тежи 30-60 кг, но сложността на работата в среда с намалена гравитация изисква повече компоненти за космическа тоалетна.
„Нашите астронавти извършват невероятни научни подвизи и реализират революционни постижения в областта на космическото изследване. Но в края на деня те все пак са хора. Трябва да им осигурим същите нужди, както тук, на Земята, за да могат да продължат да вършат работата си", казва Майк Интербартоло, мениджър на „Lunar Loo Challenge“ от системата за отделение на екипажа на НАСА в космическия център „Джонсън“ в Хюстън.
Първите космически туристи отлитат за Международната космическа станция през 2023 г.
Концепциите за дизайн на лунна тоалетна трябва да позволяват на астронавтите да уринират и дефектират както в лунната гравитация, така и в микрогравитацията. Гравитацията на Луната е приблизително една шеста от земната гравитация. Микрогравитацията е това, което обикновено се счита за "нула-g" и се усеща като безтегловност.
Концепция за тоалетна може да предлага всеки на възраст над 18 години, участващ индивидуално или в екип. „Junior Challenge“ е пък за всеки под 18-годишна възраст, също индивидуално или в екип.
Човечеството няма да може да живее на Луната и Марс
Подадените документи ще бъдат оценявани въз основа на предложените възможности, техническа изпълнимост, безопасност и цялостни иновации. „Lunar Loo Challenge“ предлага сумарна награда от $35 000, която ще бъде поделена между първите три дизайна. Най-добрите трима участници в категорията „ junior“ ще получат специално отличие и артикул от официална стока на НАСА.
Връщането на Луната до 2024 г. е амбициозна цел и НАСА вече работи по подходи за подобряване на съществуващите космически тоалетни. Агенцията също е наясно с риска да поиска идеи от широката общественост, знаейки, че те подхождат към проблемите с мислене, различно от традиционното аерокосмическо инженерство.
„Глобалната общност на иноваторите предоставя ценна визия и експертен опит, които може би нямаме на вътрешно ниво“, казва Стив Радър, заместник-мениджър на лабораторията за иновации на НАСА (NTL). „Предизвикателства като това ни позволяват да включим творческо мислене и да намерим непознати или неразвити решения.“
Еволюцията на космическата тоалетна започна с космическата совалка, а астронавтите, живеещи на борда на Международната космическа станция, използват тоалетна, предназначена за дълготрайни мисии в микрогравитацията. Астронавтите, които изследват Луната обаче, ще се нуждаят от по-малка, по-лека, по-опростена тоалетна за лунната си совалка, тъй като всеки грам маса там е внимателно разпределен. За всеки килограм маса е необходимо 10 килограма гориво, за да се спусне на лунната повърхност и да се изстреля обратно към лунната орбита.
Най-доброто място за търсене на извънземен живот е...
„Lunar Loo Challenge“ търси нови дизайнерски концепции за компактни тоалетни с малка маса, които могат да намалят сегашната съвременна тоалетна маса с повече от половината - от 54 кг на 31 кг - и да намалят обема със 70% - от 0,17 кубически метра до 0,12 кубически метра. За сравнение стандартната тоалетна, която имате в дома си, тежи 30-60 кг, но сложността на работата в среда с намалена гравитация изисква повече компоненти за космическа тоалетна.
„Нашите астронавти извършват невероятни научни подвизи и реализират революционни постижения в областта на космическото изследване. Но в края на деня те все пак са хора. Трябва да им осигурим същите нужди, както тук, на Земята, за да могат да продължат да вършат работата си", казва Майк Интербартоло, мениджър на „Lunar Loo Challenge“ от системата за отделение на екипажа на НАСА в космическия център „Джонсън“ в Хюстън.
Първите космически туристи отлитат за Международната космическа станция през 2023 г.
Концепциите за дизайн на лунна тоалетна трябва да позволяват на астронавтите да уринират и дефектират както в лунната гравитация, така и в микрогравитацията. Гравитацията на Луната е приблизително една шеста от земната гравитация. Микрогравитацията е това, което обикновено се счита за "нула-g" и се усеща като безтегловност.
Концепция за тоалетна може да предлага всеки на възраст над 18 години, участващ индивидуално или в екип. „Junior Challenge“ е пък за всеки под 18-годишна възраст, също индивидуално или в екип.
Човечеството няма да може да живее на Луната и Марс
Подадените документи ще бъдат оценявани въз основа на предложените възможности, техническа изпълнимост, безопасност и цялостни иновации. „Lunar Loo Challenge“ предлага сумарна награда от $35 000, която ще бъде поделена между първите три дизайна. Най-добрите трима участници в категорията „ junior“ ще получат специално отличие и артикул от официална стока на НАСА.
Връщането на Луната до 2024 г. е амбициозна цел и НАСА вече работи по подходи за подобряване на съществуващите космически тоалетни. Агенцията също е наясно с риска да поиска идеи от широката общественост, знаейки, че те подхождат към проблемите с мислене, различно от традиционното аерокосмическо инженерство.
„Глобалната общност на иноваторите предоставя ценна визия и експертен опит, които може би нямаме на вътрешно ниво“, казва Стив Радър, заместник-мениджър на лабораторията за иновации на НАСА (NTL). „Предизвикателства като това ни позволяват да включим творческо мислене и да намерим непознати или неразвити решения.“
