Наблюдения, извършени от космическия апарат "Солар Орбитър", хвърлят светлина върху произхода на слънчевия вятър, съобщи Ройтерс.
Слънчевият вятър е една от характеристиките на нашата Слънчева система. Постоянният високоскоростен поток от заредени частици, отделяни от Слънцето, изпълва междупланетното пространство. На Земята той предизвиква геомагнитни бури, които може да повлияят на работата на спътниците и предизвикват впечатляващите северни и южни сияния. Как обаче Слънцето генерира този поток остава неясно.
Определиха най-горещото място във Вселената
Изследователи съобщиха, че космическият апарат е засякъл множество относително малки струи от заредени частици, изхвърляни периодично от короната - външната атмосфера на Слънцето, със свръхзвукова скорост за 20 до 100 секунди.
Тези струи се изхвърлят от коронарни дупки - структури в короната, където магнитното поле на Слънцето се простира към космоса, вместо да се насочва обратно към звездата. Тези струи възникват от райони с широчина от няколкостотин километра и се определят като относително малки спрямо размера на Слънцето, чийто диаметър е около 1,4 милиона километра.
"Смятаме, че тези струи всъщност са основен източник на маса и енергия за оформяне на слънчевия вятър", каза физикът Лакшми Прадееп Чита от Института "Макс Планк" за изследване на Слънчевата система в Гьотинген, Германия. Той е ръководител на изследването, публикувано в сп. "Сайънс".
Телескопът „Джеймс Уеб“ засне мъглявината Пръстен с невиждани досега детайли (СНИМКИ)
Слънчевият вятър се състои от плазма - йонизиран газ, основно йонизиран водород.
"За разлика от вятъра на Земята, който циркулира, слънчевият вятър се изхвърля направо в междупланетното пространство", каза Чита. "Земята и останалите планети преминават през слънчевия вятър, докато се движат в орбита около Слънцето. Магнитното поле на Земята и атмосферата служат като щит и защитават живота, като блокират вредните частици и радиацията от Слънцето. Но слънчевият вятър постоянно се излъчва от СЛънцето и надува плазмен балон, известен като хелиосфера, който обема планетите", обясни Чита.
Хелиосферата се простира на около 100 до 120 пъти повече от разстоянието на Земята от Слънцето.
Данните за изследването са събрани миналата година от Extreme Ultraviolet Imager, един от трите телескопа на борда на "Солар Орбитър". Космическата сонда за наблюдение на Слънцето, дело на американската агенция НАСА и на Европейската космическа агенция, бе изстреляна в орбита през 2020 г.
"Това е важно откритие, защото хвърля повече светлина върху физическия механизъм на генериране на слънчевия вятър", каза съавторът на изследването Андрей Жуков, физик в Кралската обсерватория на Белгия.
През 50-те години на миналия век американският физик Юджийн Паркър допуска съществуването на слънчев вятър, теорията му е потвърдена през 60-те години. "Но произходът на слънчевия вятър си остава дългосрочна загадка за астрофизиците", каза Чита. "Основното предизвикателство е да се идентифицира доминиращият физически процес, който задвижва слънчевия вятър".
Слънчевият вятър е една от характеристиките на нашата Слънчева система. Постоянният високоскоростен поток от заредени частици, отделяни от Слънцето, изпълва междупланетното пространство. На Земята той предизвиква геомагнитни бури, които може да повлияят на работата на спътниците и предизвикват впечатляващите северни и южни сияния. Как обаче Слънцето генерира този поток остава неясно.
Определиха най-горещото място във Вселената
Изследователи съобщиха, че космическият апарат е засякъл множество относително малки струи от заредени частици, изхвърляни периодично от короната - външната атмосфера на Слънцето, със свръхзвукова скорост за 20 до 100 секунди.
Тези струи се изхвърлят от коронарни дупки - структури в короната, където магнитното поле на Слънцето се простира към космоса, вместо да се насочва обратно към звездата. Тези струи възникват от райони с широчина от няколкостотин километра и се определят като относително малки спрямо размера на Слънцето, чийто диаметър е около 1,4 милиона километра.
"Смятаме, че тези струи всъщност са основен източник на маса и енергия за оформяне на слънчевия вятър", каза физикът Лакшми Прадееп Чита от Института "Макс Планк" за изследване на Слънчевата система в Гьотинген, Германия. Той е ръководител на изследването, публикувано в сп. "Сайънс".
Телескопът „Джеймс Уеб“ засне мъглявината Пръстен с невиждани досега детайли (СНИМКИ)
Слънчевият вятър се състои от плазма - йонизиран газ, основно йонизиран водород.
"За разлика от вятъра на Земята, който циркулира, слънчевият вятър се изхвърля направо в междупланетното пространство", каза Чита. "Земята и останалите планети преминават през слънчевия вятър, докато се движат в орбита около Слънцето. Магнитното поле на Земята и атмосферата служат като щит и защитават живота, като блокират вредните частици и радиацията от Слънцето. Но слънчевият вятър постоянно се излъчва от СЛънцето и надува плазмен балон, известен като хелиосфера, който обема планетите", обясни Чита.
Хелиосферата се простира на около 100 до 120 пъти повече от разстоянието на Земята от Слънцето.
Данните за изследването са събрани миналата година от Extreme Ultraviolet Imager, един от трите телескопа на борда на "Солар Орбитър". Космическата сонда за наблюдение на Слънцето, дело на американската агенция НАСА и на Европейската космическа агенция, бе изстреляна в орбита през 2020 г.
"Това е важно откритие, защото хвърля повече светлина върху физическия механизъм на генериране на слънчевия вятър", каза съавторът на изследването Андрей Жуков, физик в Кралската обсерватория на Белгия.
През 50-те години на миналия век американският физик Юджийн Паркър допуска съществуването на слънчев вятър, теорията му е потвърдена през 60-те години. "Но произходът на слънчевия вятър си остава дългосрочна загадка за астрофизиците", каза Чита. "Основното предизвикателство е да се идентифицира доминиращият физически процес, който задвижва слънчевия вятър".
