Въпреки че изпращането на селфита с помощта на камерата на телефона определено е феномен на 21-ви век, хората използват автопортрети като средство за комуникация от векове. Цифровите фотоапарати току-що направиха много по-лесно да разпръснем лицата си наоколо. Въпреки безспорната вездесъщност на съвременните селфита обаче, ние все още нямаме правилно разбиране за това как хората всъщност ги използват, за да общуват. За щастие учени от университета в Бамберг наскоро се заеха да се справят с този въпрос, съобщи „Study finds”.
„Въпреки че терминът „селфи“ вече празнува своя 21-ви рожден ден и въпреки че селфитата са известни в историята на изкуството от близо 200 години във фотографията и повече от 500 години в картините, все още ни липсва ясна класификация на различните видове селфита,“ казва Тобиас Шнайдер, водещ автор на изследването и докторант в Бамбергското висше училище по афективни и когнитивни науки.
Предишни изследвания обясняват, че хората, участващи в правенето на селфита, обикновено имат три основни цели: себеизразяване, документиране и представяне. Някои изследователи са използвали придружаващи хаштагове и други метаданни в опит да определят значенията, които хората се опитват да предадат със своите селфита – но подобни съображения всъщност не отчитат самата снимка.
И така, в опит да разберат по-добре различните значения, които хората приписват на различните селфита, авторите на изследването помолиха хората да опишат първите си впечатления от примерна колекция от селфита. След това тези асоциации бяха събрани в опит да се определи как различните видове селфита се разбират от зрителите.
„Повечето изследвания се занимават с директни визуални фактори, пренебрегвайки асоциативните фактори, които зрителите имат предвид, когато разглеждат нашия свят, ориентиран към селфита“, добавя професор Клаус-Кристиан Карбон, старши автор на изследването, в съобщение за медиите. „Тук използвахме лични доклади и асоциации, за да опишем и категоризираме селфитата по систематичен начин.“
Наборът от тестови данни, използван за това проучване, е създаден с помощта на база данни от селфита, наречена Selfiecity. Изследователският екип използва само селфита без никакъв текст, заснети с камера на мобилен телефон, използвайки или собствените ръце на човек, или селфи стик. Като цяло това представлява колекция от 1001 селфита, представени на участниците в стандартен размер, на обикновен сив фон.
Междувременно екипът набра 132 доброволци за участие онлайн. За да избегнат изморяването на хората, изследователите са използвали алгоритъм, за да изберат 15 произволни селфита за преглед на всеки участник. Това гарантира, че всяко селфи е оценено от приблизително еднакъв брой хора и че всеки човек е видял множество различни селфита. Освен това бяха предоставени пет текстови полета за селфи, за да могат участниците да записват спонтанните си реакции.
След това авторите на изследването обработват данните по начин, който свива първите впечатления на всеки човек в 26 категории. Например „настроение“ съответства на коментарите, направени от респондентите относно настроението на правещия селфи. Оттам изследователите анализираха колко често всяка категория се появява в отговорите и дали се появяват заедно.
Последващият клъстерен анализ позволи на изследователския екип да идентифицира пет различни клъстера от категории, наричани семантични профили. Най-големият от тези семантични профили беше наречен "естетика", което се отнася до снимки, които демонстрират стил или естетическо изживяване. Този профил беше последван отблизо от „въображение“, снимки, които накараха респондентите да си представят къде е човекът, който си прави селфита или какво прави, и „черта“, изображения, които извличаха термини, свързани с личността.
Междувременно клъстери, включително „състояние“ (снимки, които разглеждат настроението или атмосферата) и „теория на ума“ (изображения, които карат респондентите да правят предположения относно мотивите или самоличността на правещия селфи) бяха идентифицирани като по-малко популярни, но все пак доста съществени. .
Всеки един от тези клъстери показва тясна връзка на различни категории от първите впечатления на респондентите. Това показва, че респондентите са склонни да възприемат визуален език, който обикновено се използва за предаване на различни аспекти от нас; ужасно настроение или страхотно облекло, само за да назовем няколко примера.
„Бяхме доста впечатлени колко често се изразява категорията „теория на ума“, защото това е много сложен начин за предаване на вътрешни чувства и мисли“, добавя Шнайдер. „Това показва колко ефективни могат да бъдат селфитата по отношение на комуникацията.“
Авторите на изследването отбелязват, че тези семантични профили може да не бъдат изразени или разбрани по същия начин в световен мащаб. Поради това са необходими допълнителни изследвания.
„Изследванията никога не свършват“, добавя Шнайдер. „Нуждаем се от повече безплатни доклади за селфитата, повече описания на това как хората се чувстват към изобразените лица и сцени, за да разберем по-добре как селфитата се използват като компактен начин за комуникация с другите.“
„Определено се нуждаем от по-големи, по-разнообразни и междукултурни проби в бъдеще, за да разберем как различните групи и култури използват селфита, за да изразят себе си“, заключава Карбон.
