Модерно е в последно време софиянци да се радват на многоцветни зони. Зелени, сини, скоро може и розови. Защото в общината сигурно сънуват и розови сънища...кой знае? Но всъщност да си кажем истината, това са зоните на здрача, които са неизчерпаем източник на лесни пари.
И няма как гражданите на столицата да не изпитват съмнение в намеренията на общинските си представители, след като в зонирането няма ясни критерии, но има нелогични решения.
Стремежът е ясен: зоните да се разширяват и постепенно да обхванат едва ли не целия град. Днес Сточна гара, утре „Изток", „Лозенец", а защо не „Люлин" и „Младост". Така ще имаме един открит платен паркинг с площ от 150 квадратни километра и освен че ще влезем в книгата на Гинес, ще бъдат изкарани и добри пари, които ще се харчат по прищевките общински!
И след като съм тръгнал да смятам, нека да довърша сметката. 150 квадратни километра паркинг, но, разбира се, тук влизат сградите, зелените площи, големите булеварди, и да речем, ще останат 15 квадратни километра за паркиране. Една кола заема най-общо 12 квадратни метра или грубо казано на един квадратен километър ще могат да паркират 83 хил. коли, а на всичките 15 квадратни километра общо 1 млн. 249 хиляди коли. Супер. За всички коли в София ще има платено място. Да продължим - 1 млн. 249 хил. коли по един лев на час е равно на 1 млн. 249 хиляди лева, по 3 часа средно дневно, прави 3 млн. 749 хиляди лева или по 250 дни средно годишно е равно на 937 млн. и 500 хиляди лева!
Ето и отговора защо не се изграждат подземни паркинги, защо не се полагат усилия за изграждането на велоалеи, а съществуващите са от никъде за никъде.
Това е така, за да не можем да се лишим от личната си кола и където и да спрем, да оставим едно левче, а някъде и два. Така хем хората паркират и плащат, хем печалбата е многократно по-голяма, защото се използват изградените тротоари и улици и освен за паяци, знаци, колчета и контрольори, други инвестиции няма.