Немските и руски медии за срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам
Немските и руски медии за срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам / netinfo

Различни са мненията, изразени на страниците на днешните броеве на германските вестници, относно постигнатата вчера между лидерите на Г-8 съгласие за намаляване с 50 на сто на вредните емисии на газове в атмосферата до 2050 г.

В коментара си във "Франкфуртер алгемайне цайтунг", озаглавен "Зад оградата", журналистът Клаус-Дитер Франкенбергер пише: "Дори известният с опърничавостта си американски президент е готов да участва в постигането на тази далечна цел, а също и да увеличи помощта за Африка с 30 милиарда долара. Какво се случи с Буш? Дали чудотворното влияние на германския канцлер бе това, което го накара да отстъпи? Отговорът е много прост. Нито Буш, който преди това бе пристъпил към офанзива, искаше да лиши г-жа Меркел от успеха, тъй като сътрудничеството с Берлин е крайъгълният камък на неговата европейска политика, нито канцлерът искаше да избяга от действителността, тъй като без участието на САЩ и развиващите се страни не би могло да се ограничи затоплянето на Земята в мащабите, които ЕС смята за приемливи."

Либералният "Франкфуртер рундшау" коментира, че лидерите на осемте страни са се договорили по климатичните въпроси, но че това е само декларация за намерения и нищо повече. "Те се обявиха за значително намаляване на емисиите и за постигането на споразумение след изтичането на Протокола от Киото под егидата на ООН. Поне шестима от осемте участници в срещата назоваха число: 50 на сто по-малко вредни емисии до 2050 г. Това обаче е по-скоро разтегливо понятие, а не обвързващо обещание. Много повече неща трябва да се случат, за да бъде излекувано болното с висока температура земно кълбо", пише "Франкфуртер рундшау".

Посочва се, че постигнатият компромис е много далеч от първоначалните цели на канцлера Ангела Меркел, а прогнозата й, че никой няма да може да се изплъзне от това споразумение не са се оправдали чрез декларацията за намеренията на лидерите на Г-8. Промените в климата трябва да бъдат атакувани от по-силни противници, отколкото са "силните осем", заключава всекидневникът.

Според берлинския "Тагесшпигел" обаче Меркел е играла като на покер с висок залог и е спечелила. Компромисът за климата, постигнат в Хайлигендам, е далеч по-съдържателен, отколкото се очакваше. Наистина в него има уловки, но предвид изходната позиция, той е повече от това, което бе постигнато преди години при опита да се постигне действено опазване на климата, подчертава вестникът. "За този успех Ангела Меркел трябва да благодари на способността си да упорства и на натиска на американското обществено мнение", пише "Тагесшпигел".

В коментара си в "Берлинер цайтунг" Йорг Микел посочва, че германският канцлер не е успяла да постигне определянето на обвързващи цели в областта на защитата на климата. Въпреки това, що се отнася до тази сфера, срещата на върха на Г-8 не е неуспех. Все пак Меркел успя отново да включи САЩ, които изхвърлят най-голямото количество вредни газове и то след като те години наред мълчаха и отказваха да се включат в международния процес за опазване на климата, изтъква авторът.

Забравеното чувство за общоевропейска солидарност обзе в четвъртък кремълската делегация, когато "Голямата осморка" стигна до основния въпрос на срещата си в Хайлигендам - глобалното затопляне, пише московският в. "Газета".

Осмината лидери се бяха разделили на географска основа - европейците начело с германския канцлер Ангела Меркел бяха за рязко намаляване на емисиите от въглероден двуокис, президентът на САЩ Джордж Буш и канадският премиер Стивън Харпър - общо взето също "за", но против всякакви конкретни стъпки в тази посока, а дипломатичният премиер на Япония Шиндзо Абе предпочете да остане над схватката. В кулоарите веднага се заговори, че руският президент Владимир Путин е решил да подкрепи Европа по въпроса за Протокола от Киото в замяна на някакви отстъпки по проблема с Косово, коментира "Газета".

На срещата има доста разногласия. Щом обаче лидерите се срещат на преговорната маса, все пак е възможен компромис, цитира "Росийская газета" думите на Ангела Меркел. Очевидно в рамките на подобен компромис Владимир Путин предложи вчера на Джордж Буш съвместно използване на радарната станция в Азербайджан, дадена под аренда на Русия. Ако САЩ приемат предложението, ще могат реално да контролират изстрелването на всякакви ракети от територията на Иран и всички близкоизточни държави, което не е възможно чрез системите за ПРО в Източна Европа, отбелязва изданието.

Съвместното използване на азербайджанския радар би дало на американците възможност да се откажат от разполагането на ПРО в Европа, пише "Ведомости". Източник от Кремъл допуска, че американците няма да се откажат от плановете си и отбелязва това като голяма грешка. По думите му, предложението на Путин предвижда промяна в конфигурацията на световните въоръжения, съвместна борба срещу заплахите, взаимен достъп до информация, посочва вестникът. Ако това стане, би могло да се нарече разведряване, коментира за "Ведомости" руски депутат. Студена война няма, затова не става дума за разведряване, отвръща негов колега. Тази челна атака - Азербайджан срещу ПРО в Чехия и Полша, надали ще успее, скептичен е цитиран във вестника московски експерт.

Азербайджан позитивно реагира на предложението, съобщава "Московский комсомолец", като цитира представител на външното министерство в Баку. Според дипломата Азербайджан е готов да обсъди въпроса с Русия и САЩ "в двустранен и тристранен формат".

Това е просто гениален ход от страна на Путин, който хвърли върху Буш вината за евентуалната оръжейна надпревара в Европа. Бих казал дори, че вашият лидер измести вниманието от идеите на Ангела Меркел, коментира германски експерт за "Комсомолская правда".

Русия все едно ще изгуби радарната станция в Азербайджан, защото арендата й след 5 години изтича, а Баку твърде настойчиво чука на вратите на НАТО. И руският лидер поведе превантивна игра. Наистина сътрудничеството между Русия и САЩ може да обезпокои Техеран, но Путин вероятно жертва отношенията с Иран заради перспективата за победа на западния фронт, допълва германският аналитик.

"Комерсант" цитира изявлението на Джордж Буш, че двамата с Путин са решили да се проведе стратегически диалог с участието на военните структури и на дипломати на двете страни по проблемите на ПРО. Казаното от президента на САЩ вече претендираше за сензация; тези думи сами по себе си вече бяха отстъпка за Русия, отбелязва кореспондент на вестника в Хайлигендам.

Надяваме се обаче, че тези преговори няма да станат параван за едностранни действия, отвърнал руският лидер, цитиран от "Комерсант".

Буш и британският премиер Тони Блеър смятат неприятно да изненадат Русия - да поставят на Путин изисквания, които много приличат на ултиматум, прогнозира "Комсомолская правда". Преди срещата в Хайлигендам британският премиер беше заявил, че Русия трябва да съблюдава общите ценности, иначе "хората ще се изкушат да правят по-малко сделки с нея".

Изявлението на Блеър, че британските компании може да напуснат Русия, безспорно е натиск и дори шантаж, но то няма връзка с реалния свят, коментира за вестника руски експерт. Инвеститорите се ориентират не по броя на ракетите и по това накъде са насочени, а според печалбите, които получават. През 2007 г. отношенията между Русия и Запада вече бяха твърде влошени след убийствата на Политковская и Литвиненко, но в Русия прииждаха все нови чуждестранни инвестиции, припомня наблюдателят.

"Срещнах човек, открит за диалог, която прие да разговаря по всички тези теми", цитира "Московский комсомолец" изявлението на Никола Саркози след срещата му с Путин в Хайлигендам. Двамата са обсъдили положението в Чечения, убийството на Политковская, гарантирането на човешките права. Според Саркози в диалога не е имало никаква агресивност, а Путин се е показал много осведомен, много спокоен и много интелигентен, изтъква вестникът, наблягайки на впечатленията на новия френски президент.

Кремъл явно подценява влиянието на много от своите действия и изявления върху западното обществено мнение, пише обаче "Независимая газета", като изброява "конфликтите с големи британски компании", "словесните нападки срещу британските власти", "обсадата на естонското посолство в Москва" и "изявлението за "нови цели в Европа". Кремъл съдейства за нарастването на "антируската истерия" в западните медии едва ли не повече от най-последователните критици на руския модел, твърди изданието.(БТА)

Последвайте ни

Коментар