Стоварвайки подутите си крака на моравата кушетка, 72-годишната Дилма де Лима блаженства в новия си, построен от правителството апартамент, който нарича свой дом след цял живот мизерия в бразилските бидонвили. „Животът никога не е бил по-хубав”, казва Лима, давейки се в бронхитни хрипове. „От все сърце благодаря на Лула - спасителя на бедните”.
„Лула” - така наричат всички произхождащия от работническата класа бразилски президент Луис Инасиу Лула да Силва, а често изричат името му и с почти религиозно преклонение, каквото се долавя в гласа на Лима. Утре той завършва втория си четиригодишен президентски мандат триумфално: предава поста на избрания лично от него приемник - Дилма Русеф - технократка, спечелила изборите благодарение на рекордната популярност на наставника си.
65-годишният Лула оставя страната преобразена от перманентен аутсайдер в държава с икономическо и политическо влияние, образцови социални програми и самочувствие, която се готви за домакинство на Световното първенство по футбол през 2014 г. и на Олимпийските игри през 2016 г.
От началото на първия мандат на Лула през 2002 г. средната класа е набъбнала с 29 милиона души (повече от населението на щата Тексас), създавайки мощен нов вътрешен потребителски пазар. Още 20 милиона бразилци (колкото са хората в щата Ню Йорк) бяха измъкнати от бедността. Страната, която получи като спасителна помощ рекордните 30 млрд. долара от Международния валутен фонд, избягвайки на косъм икономическият колапс през 2002 г., сега заема средства на МВФ, предоставяйки до 5 млрд. долара за отпускане на заеми на други държави.
Стойността на бразилската валута се повиши повече от два пъти спрямо американския долар. Неравенството бе ограничено, като доходите на най-бедните 10% от населението нараснаха пет пъти по-бързо от доходите на 10-те процента най-богати жители на страната. Инфлацията бе овладяна, безработицата е рекордно ниска, процентът на неграмотните също намаля. Прогнозите сочат, че към 2016 г. Бразилия ще бъде петата най-силна икономика на планетата, изпреварвайки Италия, Великобритания и Франция.
Първоначалните опасения, че левият профсъюзен водач, който срази диктатурата в Бразилия, ще наложи в страната социализъм, не се оправдаха. Лула надви по-радикалните крила в своята „Работническа партия” и приложи ортодоксална икономическа политика, благодарение на която страната постигна безпрецедентен растеж. При неговото управление бразилската икономика растеше за година двойно по-бързо, отколкото за две десетилетия, средно с 4 на сто годишно.
Наследството на Лула обаче далеч не се измерва само с цифри. То се съдържа в блясъка в очите на жители на бордеите като Дилма де Лима, която разпознава себе си в бедния произход на Лула и се гордее, че именно човек от народа в крайна сметка е изпълнил обещанието си към Бразилия.
Лула да Силва се ползва с почти несравнима популярност. Според проучване на "Галъп" около три седмици след капитулацията на нацистка Германия пред Съюзническите войски в края на Втората световна война одобрението за американския президент Хари Труман е било колкото за Лула – 87%. Труман приключил мандата си с рейтинг от 32%. Популярността на Джордж Буш достигна 90% десет дни след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. - най-високия рейтинг на американски лидер, регистриран от „Галъп”. Одобрението за Буш обаче бързо се срина и когато той си тръгна от Белия дом, не надхвърляше 34%.
Успехът на Лула в национален план насърчи и неговата външна политика. Скъсвайки с традиционната за Бразилия умерена, ненатрапчива дипломация, той използва обаянието си, за да изгради многобройни партньорства. Присъства на комунистически митинги с венецуелския президент Уго Чавес по-малко от две седмици след като покани Буш да отидат на риболов. Миналата година пък бе домакин на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и го посрещна с „мечешка прегръдка” при пристигането му. Месец-два по-късно дошлият на посещение израелски външен министър го помоли да съдейства за обуздаване на иранските ядрени амбиции.
Личността на Лула, неговата способност да общува, допринесоха за това да остави една много по-самоуверена Бразилия от тази, която получи при идването си на власт. Това доверие и самочувствие не откриваме само при богатите или само при бедните, то се превърна в нещо като национална черта, отбелязва Питър Хаким от вашингтонския център за политически анализи „Междуамерикански диалог” (Inter-American Dialogue).
Макар прощалната обиколка на държавния глава из страната да бе съпроводена с прочувствени митинги, наблюдават се признаци, че бразилците са готови да обърнат страницата на ерата „Лула” и да докажат, че трайният успех не зависи от един-единствен човек въпреки неотдавнашния му намек, че в бъдеще може отново да се кандидатира за президент.
Лула не постигна всичките си цели, например отчаяно необходимите реформи в данъчната система и общественото осигуряване. Образователната система в страната е изостанала, което се отнася и за инфраструктурата, особено предвид домакинството на Световното по футбол и Олимпиадата. „В наследството му ще има някои пропуски и празнини заради несвършена от него работа”, отбелязва политологът от университета в Бразилия Дейвид Флейшер.
Убеждението на Лула, че всички международни проблеми могат да се решат чрез диалог, също беше критикувано, особено когато Бразилия се отдалечаваше от САЩ, сближавайки се с недемократични режими.
И все пак, дори най-ожесточените критици не биха стигнали дотам да отрекат постиженията на Лула в това да накара милиони да вдигнат глава и да събуди стремежите им.
Лула вероятно формулира нещата най-добре, когато след три неуспешни опита най-сетне спечели президентските избори. „Надеждата най-накрая надделя над страха и бразилското общество реши, че е време да поеме по нови пътища”, каза той при встъпването си в длъжност през 2003 г. „Аз не съм резултатът от едни избори, а резултат, оформен от историята. Осъществявам мечтите на поколения и поколения преди мен, които са опитвали и са се проваляли”. (БТА, със съкращения)
