С посещението в Багдад президентът на САЩ Джордж Буш се опита да отправи добре премерено послание към американците - че Ирак и американското правителство изглежда излизат от трудното положение там, но войските няма да бъдат изтеглени скоро.
Буш можеше да разговаря с иракския министър-председател Нури Камал Малики по сигурен телемост от Кемп Дейвид. Вместо това той прегърна Малики на живо, същевременно приемайки факта, че политическата реалност в Ирак заема толкова централна роля в неговия мандат като президент, че не може да избегне развитието на нещата там и трябва да се възползва максимално от всяка добра новина.
"Впечатлен съм от силата на Вашия характер и желанието Ви да успеете. Впечатлен съм и от Вашата стратегия", каза президентът на новия премиер, докато останалите в Кемп Дейвид - вицепрезидентът Дик Чейни, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и държавният секретар Кондълиза Райс наблюдаваха по телемост.
Това беше политически театър с хореография, изготвена от опитен екип, който преигра с драмата и тайнствеността около събитието и бе награден с относително"нефризирани" репортажи на кабелните телевизии. Пътуването наподобяваше прецизно организирана кампания, подобна на изграждането на имидж на върховен главнокомандващ чрез обръщение към войниците. То обаче имаше и елемент на риск. За Буш новото иракско правителство е жизнено важно, то е доказателство за напредъка към целта да се установи демокрация във враждебна среда.
След убийството на джихадисткия лидер Абу Мусаб аз Заркауи миналата седмица, проучванията посочиха някои плахи знаци за обрат в спада на обществената подкрепа за войната. Външнополитически анализатори, дори и сред критиците на Буш, виждат проблясъци на надежда. "Имаше постоянен натиск от катастрофални тактически новини, така че това е изключително важно събитие", каза един от критиците на президента, военният командир в оставка генерал Бари Маккафри, който коментира формирането на новото правителство в Ирак. "Това е повратната точка, а не ликвидирането на Заркауи."
Досегашният опит обаче учи, че стъпките напред със ситуацията в Ирак често биват последвани от още повече насилие, което пък подкопава всякакви импулси за нарастване на обществената подкрепа за войната.
А управленският екип в Багдад нито е набрал сили, нито е натрупал опит. Правителството на американския президент подкрепя с всички дипломатични и бюрократични сили иракския премиер Малики, стремейки се да сложи нещата в ред в Ирак, да спре рязко спадащото одобрение за управлението на Буш и да не допусне войната да предизвика загуба на републиканците на частичните избори за Конгреса през ноември.
За Белия дом тази визита не би могла да дойде в по-подходящ момент. Главният политически съветник на Буш Карл Роув научи в понеделник, че няма да бъде обвинен по делото за изтичане на информация от ЦРУ. Тази новина даде свобода на Роув да продължи офанзивата срещу демократите.
Докато Буш обещаваше на иракчаните в Багдад, че ще бъде с тях, демократите във Вашингтон обсъждаха дали САЩ трябва да посочат срокове за изтегляне на военния контингент, създавайки точно търсения от Белия дом контраст.
"Няма по-силно заявление на американския ангажимент в Ирак от това президентът да кацне на иракска земя, не само за да разговаря с иракски лидери, но и да прекара известно време и с американските войници", смята Дан Синор, бивш съветник на водената от САЩ коалиция в Ирак, който сега е консултант по управление на кризи в Ню Йорк. Синор, който подкрепя Белия дом, допълни, че никой друг въпрос не е от такова жизнено значение за бъдещето на Буш като президент.
"Важно е да се работи също по компромис за реформата в имиграционното законодателство, но ако в крайна сметка Ирак се окаже провал, нищо друго няма да има значение за управлението на Буш като президент", казва Синор. "Президентът няма да спечели нищо от успехите по други въпроси, особено ако са вътрешнополитически, ако през януари 2009 г. предаде на следващия президент на САЩ бъркотия в Ирак."
До известна степен Буш отиде в Ирак с ограничени възможности за избор. Доказателствата, че сигурността се подобрява, са оскъдни, а президентът дълго време е заявявал, че американските войници няма да напуснат, докато иракчаните не поемат тази отговорност. Белият дом избра стратегия, която се оказа успешна на изборите през 2004 г. Тя предвижда Буш да държи курса непроменен и едновременно с това постепенно да дава на Ирак все повече права в широкия дебат за националната сигурност.
"Напълно признавам, че има хора, които се безпокоят за историята в краткосрочен план", каза Буш пред репортери, пътуващи с него на борда на "Еър форс едно". "Аз обаче мисля повече за историята в дългосрочен план. Смятам, че това, което вършим, е нужно и правилно".
Според три неотдавнашни проучвания на общественото мнение американците имат по-големи надежди за дългосрочните изгледи за стабилността в Ирак след смъртта на Заркауи. Но Бил Макинтръф, социолог републиканец, каза, че промяната в мненията е скромна и президентът тепърва има да извлича изгода за себе си.
Шефът на канцеларията на бившия президент Роналд Рейгън Кенет Дюбърстийн посочи, че пътуването до Багдад доказва способността на президента "да контролира работния план, когато поиска". То доказва и факта, че Буш съзнава централната роля, която Ирак има не само за него като президент, но и за онова, което ще остави след себе си. Според Дюбърстийн е възможно бавно, но методично, Белият дом да преобърне общественото мнение.
Бившият високопоставен служител в Белия дом направи аналогия с футбола и цитира стратегията на легендарния треньор по американски футбол Уди Хейс, който не разчиташе на драматични дълги пасове, а се съсредоточаваше върху победа чрез малки стъпки - станалите известни ходове "три ярда и облак прах".
Дюбърстийн допълни, че "това, което Буш върши, не е дълъг пас, а ходове от типа "три ярда и облаци прах". И президентът трябва да се стреми към тях всеки ден".
