Затворници произвеждат млечни продукти, сейфове, PVC дограми и участват активно в строителни дейности. Въпреки кризата и затрудненията за биснеса, производството в затворите не спира. Самите затворници имат стимул да работят, защото получават възнагражденние, макар и минимално, и присъдите им се намаляват. Пред рубриката "Марж" на Дарик изпълнителният директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело" Свилен Чичев обясни, че е оптимист за ориентирането на затворите към по-сериозни производства, които започват в България.
Какво се случва с производството в затворите у нас в кризата?
По принцип няма как да коментираме производството в затворите като нещо отделно от това, което се случва като обстановка в България и в света. И това е съвсем нормално - кризата се отразява и на производството в затворите. Основният фактор е, че отдаването на труд на лишените от свобода е свързан със строителството, а всички знаем, че този отрасъл е най-засегнат от кризата. От самото начало на кризата в пъти е паднало производството. Въпреки всичко производство в затворите има.
Какво се произвежда всъщност в затворите?
Самите затвори са профилирани. Отделните териториални поделения в различните производства се профилират в зависимост от това в какъв район се намират и самият регион какво предлага като възможност за развитие на производството. Отделни затвори са профилирани в мебелопроизводството, други - в керамичното производство, трети - в металообработването и т.н.
Как се осъществява производството в затворите?
Във всеки един затвор има цехове и са профилирани за определена продукция, с която ние излизаме на пазара. Трудностите са много - пазарът все още е доста свит. Иначе като реализация - във всеки един затвор има мениджър, който е към държавното предприятие, а съответно ръководителят на териториалното поделение е началник на затвора. Това са хората, които реално движат самото производство и реализация на продуктите във всяко поделение.
Как стоят тези продукти на пазара, има ли интерес към тях?
За конкурентоспособност много трудно може да се говори вече, защото оборудването на цеховете е доста остаряло, квалификацията на работниците е ниска, но вече ние слагаме нещата в обратна посока, нагаждаме се към пазара. Това, за което има търсене, сме готови да го създаваме като производства в затворите. Нормално е пазарът да диктува това, което ние ще създадем в затворите като производство.
Успявате ли да подготвите необходимите кадри за съответните производства?
Когато е необходимо за производството, самите лишени от свобода минават определени курсове за квалификация, за да могат да изработват детайлите качествено и да са конкурентоспособни на пазара. Конкретен пример е създаването на цех за производството на дограма.
Как подбирате хората, които да се включат?
За всяко едно производство подбираме подходящите хора. Отделно към държавното предприятие има център за професионално обучение, където има възможност за квалифициране на затворниците. В момента например има производство на сейфове, на млечни продукти. Самият подбор става според това дали отговарят на изискванията лишените от свобода. Това е работа на началника на затвора и на преценката на служителите от затвора. И след като те ни подадат определените хора, които отговарят на тези изисквания, тогава ние ги подбираме по квалификация и възможност да работят.
Колко души са в производствения процес в затворите?
Преди кризата над 2000 души бяха постоянно ангажирани, в момента са наполовина. Бройката варира в зависимост от това какво търсене има на лишени от свобода да работят. Като цяло около 10-20% от всички затворници у нас влизат в процеса.
Мотивирани ли са да работят лишените от свобода?
Има два момента - на лишените от свобода се заплаща. Получават минималната работна заплата, като процент от нея влиза по сметката на държавното предприятие, но по-голямата част те я получават. Другият момент е, че реално им се намалява присъдата. Два изработени дни се признават за три дни изтърпяно наказание.
Бизнесът проявява ли интерес? Все пак им излиза по-евтино да наемат такъв труд.
В много голяма степен е така, действително трудът на лишените от свобода е по-евтин. Но вече предлагането навън на труд, поради кризата и безработицата, също е доста евтино.
Има ли потенциал производството в затворите да се ориентира към продукти с по-висока добавена стойност?
Абсолютно. Дори бяхме влезли наскоро в контакт със собствениците на компания до Враца за производство на части за автомобили. Водихме преговори производството да е във Врачанския затвор, но на този етап поради обективни и субективни причини не се е осъществило. Но се надявам, че ние също ще успеем да се намесим в такива сериозни производства.
