Вивиан Рединг е еврокомисарят с най-дълъг стаж по коридорите на властта в Брюксел - вече 14-та година 62-годишната журналистка от Люксембург постоянно е в състава на Еврокомисията или както обича самата Рединг да я нарича „Европейското правителство". Рединг, чийто глас се чува ясно и категорично и в големите столици на Стария континент, втори ден е в София за инициативата „Граждански диалог", която има за цел да чуе мнението на максимален брой европейци за бъдещото законодателство на Съюза. Българите обаче, или поне протестиращата част от тях, пожела да бъде чута по темите за олигархията и срастването й с държавната власт.
„Не знам кои са тези, които са в българското „задкулисие", призна Вивиан Рединг в специално интервю за Дарик. Ето какво каза още тя за протестите, за ролята на президента Росен Плевнелиев, за това докога Европа ще пише доклади за страната ни, както и какво иска тя, за да пусне България в Шенген.
Като част от визитата си казахте, че искате да чуете "истинския глас" на българите и да участвате в "Граждански диалог". Кое в принципите на тази инициатива може да ви „спаси" от опасността от „политическото задкулисие", срещу което протестират част от българите?
Не знам изобщо кои са тези хора, които са "зад кулисите". Аз лично съм "пред кулисите". Поканили сме граждани да присъстват на този диалог - "пръв пристигнал, пръв седнал". С тези хора ще разговарям. Това не е някакъв нов вид диалог, който водя специално в България. Това е 26-ият ми подобен разговор - обиколили сме цяла Европа. Тези диалози са важни, защото в тях няма политици, които изнасят речи, а такива, които отговарят на въпроси. Това е най-важното, което трябва да се направи в една държава, когато нещата са тръгнали на зле. А изглежда, че това се случва тук. Разбира се, ще имам официална среща с президента на Вашата република, което ми се струва, че е най-точният начин да се избегнат партийните политики. Също така ще се срещна и с правосъдния министър, който ми е пряката ресорна връзка в страната Ви що се отнася до Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).
Споменахте президента - предлагам Ви да „разшифровате" призива си към него „да потърси политическо съгласие". Предполагам знаете, че след последното му обръщение към българите беше инициирана подписка за импийчмънт с обвинението, че заставайки ясно и категорично зад протестите, той, според някои политически наблюдатели, подсилвал разделението.
Най-напред ще го изслушам. Гледам на него като на арбитър, чиято работа не е да взима страни, а да улеснява нещата, да се опитва да решава проблемите, да се постави между противоположните становища, ако се налага. Затова се надявам, че президентът на Републиката ще има силата да бъде независим арбитър. Това трябва да бъде в интерес на държавата, а не на един или друг политик, чиято цел е да притежава властта. В негов интерес е една силна България да може да оцелява в Евросъюза, да може да работи в интерес на гражданите си.
В определени моменти българите са особено чувствителни към политически послания, които идват отвъд границите на страната - в този смисъл у нас бяха приети нееднозначно думите Ви, че симпатизирате на протестиращите. Смятате ли, че това послание се нуждае от конкретизиране?
Борбата с корупцията е много висок приоритет за нас и основен елемент в Механизма за сътрудничество и проверка. Не съм казвала нищо за самите хора, които протестират, а това, че ако хората имат нещо да кажат, гласът им трябва да бъде чут. Основната тема, за която отдавна говоря, е корупцията и неефективната съдебна система. Откакто съм комисар, работя активно за промени и за нови закони - при това не само да бъдат приемани, а и прилагани. Да има независима съдебна система, да има структури, които да се борят с организираната престъпност, мафията и корупцията. Така че няма да има нищо ново по време на визитата ми тук, освен че ще обърна внимание на уличните протести. А въпреки че те са ново явление в страната Ви, изразяват точно това, което аз самата отдавна говоря на няколко поредни правителства в София - тоест, че тези реформи са необходими, за да може да България да бъде силна.
Разбират ли в Брюксел, пък и в другите големи европейски столици, че част от исканията на протестите в България - незабавна оставка на правителството на Пламен Орешарски и бързи нови избори, по-скоро разделят обществото, че има немалка част от това общество, която не ги подкрепя?
Не мога лично да преценя дали това е така или не, защото не съм българка. Мога само да Ви кажа, че една преобладаваща част от обществото иска Еврокомисията да бъде много твърда в следващия доклад през декември. Целият смисъл на Механизма за сътрудничество и проверки е да предизвика към действие всяко правителство, за чието управление се отнася. Не се интересуваме какъв цвят е даден кабинет. Просто си задаваме въпроса дали това правителство предприема необходимите реформи - настоява ли то съдебната власт да е независима, имат ли съдиите необходимата свобода, прозрачен ли е процесът за избирането им? Способни ли са институциите като цяло да са независими и да се борят с корупцията и престъпността? Ето това искаме да знаем от самото начало на Механизма. И голямото мнозинство от хората в България го смятат за нещо добро.
Проблемът в България като че ли е, че нито правителството води разговор с протестиращите, нито опозицията поддържа диалог с управляващите, защото от известно време дори не влиза в парламента. На какъв "терен" трябва да се случи необходимият разговор?
Като комисар, който отговаря за гражданството, организирам такива диалози из цяла Европа, включително в държавите в криза. Бях в Гърция, Испания, Португалия и Ирландия. Винаги организираме тези диалози по един и същ начин. Хората идват, за да говорят с нас. На различна възраст и с разнообразни политически убеждения - просто обикновени граждани идват, за да разговарят, да задават въпроси и да споделят чувствата си. Ето така разбирам този диалог. Разбира се, във всяка държава има различни институции, в парламентите се случват разгорещени дебати и спорове. Там е "теренът", на който трябва да се случва това и затова отивам и там, като представител на Европейското правителство, така че да отговарям и на избраните народни представители. Така трябва да функционира демокрацията.
Споменахте за предстоящия през декември пореден доклад - в България се очаква той да бъде унищожителен. Какво е най-наложително да се направи в оставащото малко време, за да се "омекоти удара"?
Трябва да вложите усилия, за да реформирате съдебната система. И да се борите с корупцията. В това няма нищо ново! Все става въпрос за едни и същи неща. И докато не правите това - независимо кой е на власт - България няма да бъде силна и нещата няма да вървят плавно. Очевидно е, че тези реформи са основен елемент, за да може държавата Ви да функционира.
Един малко „технологичен" въпрос - как се информира заместник-председателят на Еврокомисията за ситуацията в държавата членка България преди да излезе с официално становище? Като журналист знаете, че протестите не са просто телевизионни кадри или политическа риторика.
Много лесно - имаме си представител в България, който подготвя всекидневен политически анализ, в който описва какво се случва. Обстойно разговарям с парламентаристи от всички политически партии, така че да получа всичките различни "картини", които искат да ми представят. Като съчетая тези неща, успявам да изградя добра представа. Разбира се, търся съвета и на колежката ми - еврокомисарката от България. Ако не разбирам нещо, я моля да ми го изясни. Затова е много важно, че имаме комисари от всички държави членки. Често се консултираме един друг когато ни е трудно да разберем ситуацията в дадена страна - питаме се като обикновени граждани, а не само като политици.
Да разбирам ли, че сте привърженик да се запази статуквото с по един еврокомисар за всяка държава членка? Защото има предложения в Еврокомисията да се намали броят на комисарите.
Колко министри имате във Вашето правителство?
Променя се при различните управления.
Сравнете Вашето правителство с това на общност от половин милиард души. Но нямам нищо против по-малка Еврокомисия - само да не се превърне в орган, който ще се дирижира от големите държави.
Докога Евросъюзът ще продължава да пише доклади за България, доста често те се ползват по-скоро като „политическо оръжие" от различните партии?
Докато нещата не се променят!
България един ден ще влезе в Шенгенското пространство - как може да бъде убеден един французин, германец, холандец или финландец, че заслужаваме да сме в Шенген? Не смятате ли, че политиците в някои европейски държави често посягат към темата за заплахата от емигрантска вълна, когато им предстоят избори?
Комисията е анализирала готовността на България да влезе в Шенген от техническа гледна точка и смятаме, че сте готови. Но за политическото ви приемане е необходимо единодушие. Докато проблемите, които вече обсъдихме, не се решат, много се съмнявам, че ще бъде постигнато такова. Добре функциониращото правораздаване и ефективната борба с корупцията са двете основни изисквания, които трябва да бъдат изпълнени преди приемането ви да бъде одобрено.
Съгласна ли сте с упреците на много евроскептици, че Евросъюзът се е превърнал в бюрократична структура, и че политиците в Брюксел твърде много са се отдалечили от ценностите, които декларират, че защитават?
76 % от българите са на мнение, че свободното движение на хората е най-важната ценност на Евросъюза. А Вие в момента разговаряте с член на Европейското правителство, който изключително силно се бори, за да осигури функционирането на тази ценност. Нещо повече - нека погледнем на кого най-много вярват българските граждани - кой най-добре може да реши проблемите им? И кой най-добре може да прояви устойчивост в тази насока? (чете статистики - бел. ред.) 54 % декларират, че имат най-голямо доверие в Евросъюза и едва 16 % вярват на правителството. Забележете - 54 срещу 16. Мисля, че тук ще намерите отговора.
За срещата на Вивиан Рединг с българските граждани можете да прочетете тук
