Освен финансова помощ за справяне с бежанския поток България трябва да поиска от Европейския съюз и възможност за разселване на част от сирийците, търсещи убежище у нас. Това каза в интервю за Дарик евродепутатът Ивайло Калфин. Той предупреди, че страната ни няма голям избор в тази ситуация, а тя ще стане много тежка само след седмици.
Събитията ни изпреварват, защото доста време въпросът за бежанците е бил подценяван и действаме в последния момент, коментира Калфин, подчертавайки обаче, че бежанците са общ проблем за ЕС, а не само български. Той предупреди, че само след седмици страната ни ще бъде в много тежка ситуация.
Евродепутатът изрази учудване от заявката на премиера Пламен Орешарски да бъде запазен данък-лихва, който според Калфин е излишен.
По повод новата инициатива на Георги Първанов, който преди ден обяви създаването на "национална мрежа от дискусионни клубове", евродепутатът обясни, че си представя тази идея като създаване на групи за обществен натиск по важни за българите въпроси.
Няма как да не започна с тежък за страната ни казус, въпрос заради който преди дни бяхте специално и в България - бежанците, основно от Сирия, чийто брой нараства през последните седмици. Вие и ваши колеги обърнахте внимание, че проблемът се корени и в поведението на Турция. И ще ви попитам така: и от онова, което видяхте, и от онова, което знаете, познавайки възможностите за реакция на държавата, имаме ли лостове и ние като страна, и ЕС да повлияем на южната ни съседка, за да спре това лесно пропускане, та даже и насочване на бежанци към България?
За насочване не бих казал. Но че има подценяване и затваряне на очите пред движението на чужденците и бежанците според мен е факт. Когато поставяхме въпросите на турските власти, те казваха „Да, обаче на източната ни граница е изключително тежка ситуацията". Което е вярно. Там има вече над половин милион сирийски бежанци. Въпросът е, че си представяте, че тези хора - повечето жени и деца, пътуват през територията на цяла Турция, стигат до Одрин, там обикновено от автогарата вземат кола, която ги докарва на 50 м от българската граница. И след това я преминават. Целият този трафик би могъл да бъде следен доста по-ефективно от турските власти. Генералният въпрос е свързан с това Турция да се съгласи да ратифицира спогодба за реадмисия, предложена от ЕС и договорена миналата година и от тогава стои на трупчета. Разбира се, желанието и апетитът в Турция за тази спогодба не е много голямо, но ако тя е в действие, Турция ще се задължи да приеме всеки, който е влязъл незаконно от нейната на българска територия. В момента влезе ли на българска територия един бежанец, няма как да го върнем обратно.
Бихте ли отчел някаква мудност или да го наречем не достатъчна активност на българските власти по бежанския проблем? Оказа се, че все още официално не сме потърсили помощ от Брюксел. Чухме анонс от премиера, че ще бъде поискана и техническа, и финансова помощ. Някак като че ли събитията изпреварват действията на институциите.
Изпреварват, защото доста време е бил подценяван този въпрос. Имах среща в София с представителя на комисариата по бежанците на ООН, който ми каза, че от година обръщат внимание на българското правителство, че е много вероятно да се засили и то значително потокът на бежанци от Сирия. Ние предприемаме действията, които трябва, в последния момент, за съжаление още веднъж. И това си има резултатите. Само като видите числата: ние имаму около 2000 души, настанени в момента от 5000 бежанци, а всеки ден по думите на вътрешния министър влизат между 60 и 100 човека. Тази динамика е изключително притеснителна, защото в рамките на месец-два те се удвояват и България няма капацитет. Сега търсим бързо места, на които можем да ги настаним, но с това не се изчерпва проблемът. Тези хора трябва да минат през интервюта, да получат статут, след като получат статут, трябва да им бъде оказана помощ, каквато се оказва на бежанци за реинтеграция, за намиране на работа, за намиране на жилище. Всичко това са неща, които ние нямаме готовност да започнем да правим. Това, което трябва да искаме от ЕС, е финансова помощ. Тя няма да бъде много голяма, не трябва да очакваме чудеса от нея. Но освен това трябва да поискаме от ЕС и възможности за разселване на част от бежанците. Те би трябвало да се разглеждат като проблем на всички страни от ЕС, не само български. Така че колкото по-бързо го направим, толкова по-добре. Просто динамиката е такава, че само след седмици ние ще бъдем в много тежка ситуация.
Би ли погледнала обаче стара Европа с добро око, ако част от бежанците, които влизат у нас, тръгнат към нея? И изобщо как ще погледнат на подобно разселване европейците?
Има такива договорки, има такива принципи в ЕС. Тези бежанци действително би трябвало да бъдат разглеждани като проблем на Европейския съюз. Някои от страните са заявили готовност за приемане на част от бежанците. Ние трябва да покажем, че България няма възможност. Ние всъщност първото, което трябва да направим, е да убедим нашите партньори, че достигаме максималния си капацитет. И тук не става въпрос само за инвестиции и намиране на помещения за настаняване, а за цялостно отношение към бежанците. Част от тях биха могли да тръгнат и да бъдат разселени в други страни, въпреки че надали ще има особен ентусиазъм от тези страни. Това трябва да стане организирано. Ние не може просто да ги изпратим през границата, защото ще ни ги върнат обратно. И освен това би трябвало да търсим по-цялостно решение на въпроса, включително с ограничаване на достъпа в България, което е много трудно и не знам как бихме могли да го направим.
Т.е. да затворим границата.
Ами аз не си представям затваряне на границата. Нашата граница се охранява с камери, които виждат всичко. Но един път влезли в България, бежанците не се крият, те се предават и попълват формуляр за искане на убежище. Така че ние не можем да ги върнем в Турция, абсурдно е да ги върнем в Сирия, така че нямаме много избор.
Имат ли основание онези, които напомняйки опита, който имахме по време на кабинета на Иван Костов, говорят за нужна тристранна среща между България, Турция и Гърция за търсене на общ изход от проблемите?
Не може да се направи аналог с косовската криза и бежанците от Косово, за съжаление. Тогава от България искаха да осигурим бежански лагери и имаше осигурени в цяла Европа и ние трябваше да поемем част от тях. В момента бежанците сами си идват на границата. Ние трябва да търсим решението за това. В Гърция изключително силно е намалял притокът на бежанци от август миналата година. Това се е случило включително защото гръцката страна прави нещо, което не е допустимо по стандартите на ООН, което донякъде се случва и в България, слагайки ги в центрове от затворен тип, на практика в затвори, докато им се реши въпросът след това. Ние видяхме и по български медии репортажи за деца и жени, сложени в затвори. Сигурно не бихме искали така да изглежда страната. Но възможностите за решения в бъдеще стават все по-малко за съжаление.
Но ето, потокът през Турция за Гърция наистина не е такъв.
Гърция първо има много по-малко граница. Освен това Гърция направи ограда на част от границата си - нещо, което аз много отдавна говоря, че българската страна би трябвало да разгледа, но очевидно, че няма желание за това. Тази ограда е на 12 километра. Тя не е толкова дълга. Само за сравнение ще ви кажа, че българско-турската сухоземна граница е 274 км и голяма част от нея особено през лятото е проходима. Освен това действително в Гърция осезателно се взеха мерки и миналата година те започнаха да дават резултати.
Рязко сменям темата. Макар че основните дебати и разговори по бюджета на страната предстоят, но голяма част от проектите за данъчни промени до момента не дават знак, че властта мисли за основния проблем на българите с днешна дата - ниските им доходи. Не трябваше ли тъкмо сега да се заложи на идеи, които неотдавна се коментираха, примерно необлагаем минимум за догодина? Нещо, което като че ли убягва, поне в това, което стои като идея на масата.
Да, промяна в данъчната система няма. По принцип не е хубаво да се прави рязка промяна. Хубаво е да знаем накъде отиваме с тези промени. Промяната в необлагаемия минимум би трябвало да е свързано с въвеждането на скали в подоходното облагане. Нещо, което правителството се отказа да прави. Що се отнася до доходите на българите, това, което виждаме, че прави правителството, е по-скоро да преразпределя, тоест с данъците, които да не променя особено, да повишава някои социални плащания. Има логика в такава позиция, но тази логика е, ако се случи това, което много хора очакваха в Европа и което не се случи - кризата да е краткосрочна. Ние трябва да търсим системно структурно дългосрочно решение на проблемите и с безработицата, и с цялата социална система. Тези реформи поне в първата година не ги виждаме достатъчно.
Изненада ли ви заявката на премиера Орешарски данък „лихва" да остане и догодина? Този данък е оспорван не само от представители на левицата.
Не мога да разбера аргументите. Доколкото съм участвал и във формиране на позицията на левицата, този данък е напълно излишен. Доколкото знам приходът от него е 55 млн. лв. в държавата. Банките нямат особени трудности да го избегнат и мисля, че този данък не е полезен на държавата. Не си обяснявам много защо правителството решава да го задържи. Малкият му приход означава, че разходите по неговото събиране на практика го правят още по-малък.
Виждате ли основание в опасенията и на икономисти, които коментирайки че все пак Европа тръгна нагоре с растеж, за първи път у нас ние не се движим заедно с Европа, тоест наблюдава се движение надолу? В този смисъл какви са рисковете за страната до края на годината?
Българската икономика по принцип се движи с известно закъснение между няколко месеца и година, а в някои отношения и малко повече от европейските тенденции, така че това не е изненадващо. При нас и кризата дойде с известно забавяне. Така че не можем да очакваме, че и оживлението ще дойде едновременно с другите страни. Въпросът е то да се вижда на хоризанта, защото в Европа вече са очевидни данните, че Европа излиза от кризата. Не се вижда растеж, но поне спадът беше спрян. В България нямаше значим спад. Ние стагнирахме около едно равнище, което обаче за ниските доходи и ниското равнище на производство в България също е доста вредно за икономиката. Така че всички мерки към оживление на икономиката би трябвало да не се отлагат.
Няма как да не ви задам въпрос и на политическа тема, защото месеци след появата на проекта АБВ преди близо три години, се наложи да обяснявате и Вие, и Георги Първанов, че няма да се прави нова партия. Сега, след тази инициатива на президента Първанов да се прави мрежа от дискусионни клубове, анонсирана вчера в София, няма ли да се наложи пак това да правите, да обяснявате и да коментирате дали ще има или не нова лява формация?
Ако някой се интересува, готов съм да обясня, въпреки че общо взето на мен ми омръзна да говорим едно и също. Ако някой го е страх от по-широка дискусия и търсене на по-широка подкрепа, това е негов проблем. В момента важните за страната решения не се вземат публично. И не само в момента, а и в предишните години. Отношението на гражданите към политиката е много ясно - отношение на недоверие. Специално притесненията, които идват от страна на БСП, ги намирам за абсолютно неоснователни. Защото по-скоро ми се струва, че след началото на това управление БСП трябва да положи извънредни усилия, за да привлече хора, които не са от твърдия й електорат, но биха проявили доверие към левицата. Това става с протегната ръка, разговори и вслушване в мнения. Затварянето в партийните клубове според мен ще има много тежка цена особено след грешките, които бяха допуснати в началото. Така че този, който се страхува от такава инициатива, според мен трябва да каже аргументите си защо се страхува от повече публичност и повече дебат. Честно казано ако бях на мястото на ръководството на БСП, щях да се появя. То беше поканено на тази дискусия и щях да участвам в нея със защита на тези и така нататък. Това не е еднократно. В бъдещите дискусии вратите също са отворени.
Може би се страхуват тъкмо от появата на нов политически субект като възможност - всичко това да прерасне в новото ляво?
Страхува се този, който е слаб. Ако ти имаш достатъчно силни аргументи и си достатъчно убедителен, няма от какво да се страхуваш.
Но засега като човек участвал в старта на тези дискусии, казвате, че не се мисли за нова партия, а по-скоро един подобен ход би укрепил лявото политическо пространство.
Лявото и не само лявото. Тук става въпрос действително поне както аз си представям цялата тази инициатива, това е създаване на групи за обществен натиск. Обществото не е само в партиите, а и у гражданското общество хора от НПО и други да обсъждат някакви въпроси и да оказват натиск върху властта за решение в една или друга посока. Това става във всяка една развита демокрация. В България за съжаление го няма и затова хората се чувстват толкова далеко от вземането на решенията и въобще от властта.
Друг е въпросът доколко тези форми у нас могат да бъдат реален фактор и да влияят на вземането на решения в България, защото тук се знае - ако не си партия и не влезеш в парламента, трудно имаш лостове за влияние.
Е, да, но ако си партия и броиш процентите, включително и големите партии се боят дали ще се доберат до 20 на сто или не, толкова по-жалко. Между другото вижте какво се случва в Германия след изборите. Там в една много тежка и неясна ситуация след изборите партийните лидери се придържат към някакви политически и идейни принципи. Нещо, което би било много оздравително и за българската политика. Ние не можем да правим всякакви компромиси само и само за да има коалиции.
