Трайчо Трайков: Взехме  грешен завой - Европа  излиза от рецесията,  а ние вървим надолу
Трайчо Трайков: Взехме грешен завой - Европа излиза от рецесията, а ние вървим надолу / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова

Аргументите, с които се говори за нов икономически анализ за проекта „Белене" са смешни. Това коментира в интервю за Дарик бившият икономически и енергиен министър Трайчо Трайков. Според него всяко изказване за това колко полезна е „Белене" за България налива вода в мелницата на опонентите на държавата ни в Арбитражния съд по иска на "Атомстройекспорт" срещу НЕК.

За първи път от началото на кризата България се движи в обратна посока на останалите европейски страни - от три месеца Европейският съюз излиза от рецесията, а ние вървим надолу, коментира още в ефира на Дарик бившият икономически министър. „Взехме грешен завой и то не благодарение на едно конкретно нещо, а благодарение на общата обстановка в страната", допълни той.

Решението му да стане част от Гражданския съвет на Реформаторския блок не било връщане към професионалната политика в апаратния смисъл. Трайков не се ангажира с прогноза ще се развие ли Реформаторският блок като общ политически субект, като според него в момента не стои на дневен ред въпросът дали отношението към ГЕРБ може да раздели реформаторите.

Ще започна отзад напред този разговор, защото идвате от НДК. Там беше представен Гражданският съвет на Реформаторския блок, където и вие влязохте. Как виждате ролята си в този съвет-влизане, връщане в активната политика ли е това от ваша страна?

Приемането на поканата да съм част от Гражданския съвет на Реформаторския блок за мен не е връщане към професионалната политика, в апаратния смисъл. По-скоро клоня към продължаване на кариерата ми в това, с което винаги съм се занимавал. Но Гражданският съвет е начин Реформаторският блок, който е нов субект на политическата сцена, да има платформа на взаимодействие с хората, които не са част от политически партии. В този смисъл аз смятам, че след като мога да помогна с нещо за движението в посоката, която сякаш всички разбират, че е правилна, да, бих го направил.

Доколко обаче ще имате думата, вие, които не сте ангажирани с партии в този съвет? Като имаме предвид, че Реформаторският блок, на този етап, е сбор от различни политически сили.

Партиите, които изграждат Реформаторския блок отстъпиха част от своя партиен суверинитет и приеха, че решенията, които Гражданският съвет взема, ще бъдат задължителни за тях. Не ако те ги одобрят, не ако ръководствата им се съгласят, а това, което се вземе като решение от Гражданския съвет, е задължително за партиите, които членуват в него.

Това си е сериозно отстъпление на партийния терен пред гражданския. Така ли да го възприемаме?

Вярно е, но времената са такива. Става болезнено ясно, че системата, такава, каквато я познаваме от последните 24 години, функционира с някакъв много сериозен дефект. И този дефект е в качеството на работа на институциите. Мисля че и друг път сме си говорили, че има съвсем пряка връзка между качеството на работа на институциите и богатствата на едно общество. И аз дори, с риск да звуча не много конкретен, в областта на икономиката например, ако ме попитате кое е основното, което трябва да се направи в икономиката? Пак ще ви отговоря за качеството на работа на институциите. Затова дали една фирма може да разчита, че ако има търговски спор, ще бъде отсъдено по справедливост.

Както е по закон.

Или ако е успешна, няма някой да им вземе бизнеса. Или в сферата, в която работят, правилата ще важат за всички. Това са основните неща, които са двигател на икономическия растеж в богатите общества. В момента в България фирмите приемат една от две стратегии: ако са достатъчно силни и имат желание да се занимават с това, на полето, където държавата има думата, адаптират стратегията си към тази ситуация. Други пък решават: аз ще намеря отрасъл, където няма нищо общо с държавата. Но това са избори, които се вземат по неволя и не са правилни и са много ограничаващи. Така че основното и по отношение на структурата на държавата, и конкретно за икономиката, е именно това- как държавата осигурява конкурентна среда. Или там, където има регулаторни органи доколко те са компетентни и независими.

Декларирате, че няма да бъдете част от партийните функции на онова, което заявява себе си Реформаторският блок. И все пак има по-голям шанс, ако той се превърне в един общ политически субект на терена на партиите. Или да си запазят лицето всички онези политически сили, които играят в момента за това обединение, което очевидно е отворено засега и се присъединяват и други по-малки или по-големи политически формации.

Да, първо, там има динамика в състава, и от партиите, и от условно казано гражданите, защото всички са граждани, в крайна сметка. Така че всички си дават сметка, че на преден план е общото, различията се тушират. Това е единствено правилният начин, защото досега всички правителства от 1989 г. насам се провалиха именно в тази задача-в създаването на структура, която да е база за проспериращо общество. Това е причината и защо имаме най-ниските доходи и защо сме най-нещастния народ.

Те са много различни тези политически сили, които са вътре и вие го знаете. До колко ще успеят да постигнат общо съгласие? Не разбрах позицията ви-обединяването им, изявяването им на следващи избори под марката Реформаторски блок, ще бъде ли по- печелившо, според вас?

За момента няма предизборна коалиция в този модел на Реформаторския блок. В момента всички са обединени от това, че пътя, който пое това правителство е грешен.

Искат свалянето му, логично.

Трябва максимално бързо да тръгнем по правилния път. Това, в някои отношения, поставя в една плоскост и политически сили, които въобще не са в Реформаторския блок, които Реформаторският блок не би допуснал за свои членове, но имат на този етап общи интереси.

Марката би ли била печеливша на избори? Трябва да се мисли за месеците напред.

Марката не е основното в случая. Дори не бих съветвал никой да мисли в тази насока на политическия маркетинг. Има изключително важни неща, които трябва да бъдат сложени на масата и трябва последователно да бъдат преследвани. А те са свързани именно с взаимната отчетност, с начина на избор, с независимия контрол върху работата на институциите. Ето в момента два примера: независима прокуратура и независима държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Независимата прокуратура е толкова независима, че всички чукат на дърво да случим на свестен прокурор, защото той се отчита само на господ. Това е нещо като темата с просветените диктатори. Една диктатура, в някои условия, може да работи добре, ако си уцелил точния диктатор, но шансовете за това са много малки. В другия спектър на независимите органи е например ДКЕВР, която е толкова независима, че всеки зам. министър на енергетиката смята, че му е позволено да ги строява и да им раздава команди. И това е свързано с начина на избор и с механизмите за контрол и отчетност.

Да, въпросът ми беше друг. Доколко Реформаторският блок ще има потенциала да намери онова място, все пак на политическата сцена, което да му позволи да диктува и да задава политики. Защото, да, в момента се търси по-широка подкрепа и в рамките на протестиращите, и в рамките на онези, които не са на площада все още, а и няма да излязат.

Всеки търси начини. Вместо да се изяждаме отвътре и да се чудим какво да правим, по-добре да предприемаме нещо.

Отношението към ГЕРБ може ли да раздели формациите вътре, хората, лицата в Реформаторския блок?

Не стои въобще този въпрос, защото в момента основната цел би трябвало да обединява съвсем разнородни и политически формации, и професионални общества, работодатели, на заети хора.Така че общите цели, които са припознати като общи, трябва да бъдат преследвани заедно.

Вероятно няма да изненадате с оценката си за онова, което свърши "кабинета Орешарски" за тези първи 100 дни, които минаха под освиркванията на улицата, протестите, напрежението?

Вероятно, защото всичко е съвсем очевидно. И жалкото е, че това е поредното разочарование. Правителството започна с нелош кредит на доверие, имаше надежди, че нещата, които се говореха от партиите, които сега са в правителството, даваха надежда, че проблемите се разбират, че ще бъдат правилно адресирани. Всяко правителство започва с кредит на доверие и постепенно успява, в някаква степен, да изпълни очакванията, в някаква степен да разочарова. Лошото на това правителство беше, че разочарова тотално още на четвъртия ден от създаването си.

Отвъд Пеевски обаче, няма ли мерки, стъпки, които в друга среда, малко по-спокойна и не само на викове "оставка", биха могли да бъдат оценени като позитиви, било за държавата, било за икономиката?

Да, биха могли, но в момента това не интересува никой, защото тоталната делигитимация на правителството просто връзва ръцете на всеки да свърши каквото и да е смислено.

Очаквате ли нещо реално да се случи след поредната заявка, че по проекта"Белене", ще се работи или това е по-скоро коментар в средите на левицата, който служи аз вътрешнопартийна употреба? Тези дни активно се заговори за нов анализ.

Аргументите, с които се говори за новия анализ и за "Белене" са просто смешни. Мисля, че на всички стана ясно колко несъстоятелен е този проект. Единственото, което могат да постигнат такива разговори е да се навреди на интересите на България в арбитража и да се насочи обществена и експертна енергия в абсолютно грешна посока.

Даваме сигнали на Русия по този начин и влияем на делото там?

Всяко изказване на овластени български фактори за това как от "Белене" може да произтече нещо хубаво за България, директно налива вода в мелницата на опонентите ни в арбитража. Но най-важното е, ако се абстрахираме от темата с арбитража, при положение, че толкова стана ясно, че този проект представлява малко повече от огромна корупционна машина, че това означава взимане на погрешно решение за десетилетия напред. Въпреки че стана пределно ясно в последните месеци, колко нямаме нужда от такава нова голяма мощност, въпреки че е ясно, че който и да построи тази централа-държава или частник, държавата неминуемо трябва да поеме рискове за всичко, което може да се случи в бъдеще. И да даде милиарди за инфраструктура и хранилища за съхраняване на гориво. Въпреки че всички неща станаха ясни, те продължават да се гъделичкат на тази тема и да разчитат...

Нов икономически анализ звучи като заявка за извършване на такъв. Харчене на пари ли е само това или нещо друго се търси, според вас?

Опитват се, според мен, помежду си да си изясняват позиции, да си доказват кой е по-голям поборник.

Споделяте ли тезата на бившия си колега Делян Добрев, че намалението на цената на тока, което няма да бъде особено усетено от хората, ще доведе по-скоро до неудържим натиск за увеличаване цените догодина? Вие бяхте предупредил още в началото на 2013 г.

Да, това е очевидно. В енергетиката има дефицит, а дефицит не се лекува като го разширяваш. Има няколко стотин милиона лева, които не достигат при сегашната структура на взаимоотношенията, говорим за цялата енергетика. И единственият начин тази дупка да бъде попълнена е чрез взимането на пари от бюджета. Тоест от другия джоб на хората. Това е, което ще се случи. Изборът е или това да продължи да безкрайност-да вземаме нови и нови кредити, за да поддържаме някакво ниво на цените, или в един момент всичко да се срути.

Или да си платим за всичко това догодина?

Когато се плаща винаги се плаща с лихвите. Това е проблемът на плащането по-късно.

На интернет страницата на финансовото министерство, ако не греша, бяха публикувани предлагани промени в закона за акцизите и е заложено увеличение на акциза на природния газ, използван както за гориво, така и за отопление. Очаквано ли е това предвид договорките ни с ЕС и какво означава в превод това за цените на стоките и услугите? Доста сериозен ръст, ако не греша, е заложен.

Не съм запознат в детайли с предложението.Тази тема възникна за първи път преди две или три години. Тогава решихме максимално да отложим въвеждането на такъв акциз, Според мен не е оправдана нито от гледна точка на това, че метанът, природният газ се използва като суровина в индустрията, нито от гледна точка на това, че е суровина в топлофикациите, нито от гледна точка на хората, които са инвестирали такъв вид уредби в автомобилите си. Ако това е изискването на ЕС и сме поели такъв ангажимент-да, трябва да се спазва. Но нищо повече от минимално необходимото.

По-скоро неутрален ефект, казвате?

Не, не е неутрален ефект. Продуктите и услугите, които използват природния газ ще поскъпнат. В никакъв случай не е неутрален. При това, предложението за поскъпване е значително, в пъти, ако не се лъжа.

Да, така е. Предстои да се види това ще стане ли факт, но кабинетът, доколкото разбирам търси варианти или от 1 октомври или от 1 януари догодина да се увеличи минималната работна заплата. Винаги много се коментира една подобна административна стъпка-доколко и как влияе върху икономическата среда в страната. Грешка ли би било ако това се случи сега или през януари?

Това пак е търсене на лесно решение. За да няма съмнение, аз съм привърженик на повишението на доходите по всички възможни начини, включително и с повишаването на МРЗ. Срамота е като страна-членка на ЕС да имаме това ниво на доходи, което има в България. Така че ако цялата система на взаимовръзки и опосредствени ефекти, които произтичат от такава административна мярка може да бъде понесена, да, защо не. Въпросът е обаче, че някои хора биха могли да си помислят, че това е лява мярка и затова това е добре. Защото в България има много хора, които по смисъла на икономическото си и социално положение или дори по разбиране могат да се определят като леви. И трагедията е, че има една единствена силна партия, която може да стане изразител. А в тази партия няма нищо ляво. Това е партия в най-чистия олигархичен смисъл. И затова, според мен, дебатът в България въобще не е между левите и десните принципи. И аз, въпреки че съм икономист с десни разбирания, не смятам, че е проблем да има и по-голяма държава и да се преразпределя по-голяма част от брутния вътрешен продукт. Не, не е въобще това проблемът. Проблемът е, че институциите не функционират по начин, който ефективно да разпределя тези средства. Или ако трябва по друг начин да го кажа-проблемът не е между по-голяма или по-малка държава, а между силна и слаба държава. Под силна държава имам предвид държава с ефективни институции. Ако държавата може да бъде ефективна, тогава и малко пари от бюджета да разпределя и повече, то тя ще постига по-малък или по-голям ефект, според целите, които си поставя. Ако у държава с проядени институции, колкото повече тя се набърква и се опитва контролира нещата, толкова повече пари ще се губят и ще потъват в блатото. Това е проблемът на слабите държави, които искат да управляват държавни икономики. Те просто са едни водовъртежи, където изчезват парите.

От това, което казвате, разбирам, че не виждате особен проблем за бизнеса. Един евентуален ръст на минималната заплата? Защото реакцията идва от работодателите, особено в тази ситуация, а тя не е никак розова.

Според мен задължително е доходите да нарастват, но за тази цел фирмите трябва да имат условия да произвеждат по-високи печалби. И пак се връщаме на това-какви са условията, за да произвежда икономиката висока добавена стойност, така че да може да отделя достатъчно за инвестиране и достатъчно аз нормални доходи.

Кои са най-сериозните рискове към този момент, онова, което виждате за икономиката ни- продължаващата междуфирмена задлъжнялост, всичко онова, което заявяват работодатели, и бизнес, и фирми, че все още са в ситуация, в която изчакват, търсят или са в очакване на някакви реални действия от страна на държавата? Нормалност, може би?

Аз, с риск да звуча като във вица за краставицата, пак ще се върна към това, какво е необходимо, за да работи добре бизнесът. Това е ефективната работа на държавните институции и не бъркането на държавата там, където не и е работа. Или ако го прави, по начин, който да донася полза, а не да нанася вреда. Иначе междуфирмената задлъжнялост е стар проблем. Той нито се влошава, нито се подобрява. Но е съществен риск в комбинация от определени фактори да допринесе за влошаване на обстановката. Българската икономика, от началото на кризата до сега, се развива средно добре. Имаше държави, които успяха да не потънат толкова преди да започнат да се възстановяват, имаше други, които отидоха много по-надолу от България. България, след значителния спад през 2009 г., 1910, 1911 и 1912 г. имаше минимален растеж. Това, което е проблем в момента е, че за първи път от началото на кризата през 2009 г., за първи път България се движи в обратна посока на останалите страни от ЕС като цяло, от средното за ЕС. Винаги и 2010, 2011 и 2012 г. имахме малък икономически ръст, който беше съпоставим със средния за ЕС. Сега, от три месеца насам, ЕС излиза от рецесията и тръгва нагоре, ние надолу.

Може би се движим след тях, със забавени темпове?

Не ми се вярва.

По-скоро движението е в обратна посока и то ще продължи като тенденция, според вас?

По-скоро взехме грешен завой и то не е благодарение на едно конкретно нещо, а благодарение на общата обстановка в страната.

Общата обстановка... Докога ще продължи всичко това, което виждаме по улиците- политическия терен, едно постоянно разделяне, противопоставяне.

Не мога да говоря от името на улицата, нито на политическите субекти. Колкото по-бързо се върнем от грешния път и тръгнем по правилния, толкова по-добре. И съм достатъчно уверен, че това е желанието и на хората, които са гласували за партиите, които сега са в правителството. Тук въобще не става дума за противопоставяне на левите избиратели и на десните избиратели. Нищо подобно. Тук става дума за противопоставяне на хората, които искат да живеят в нормална държава и тези, които са намерили начин държавата да е тяхна.