Саша Безуханова: Никой не стои зад проекта „България може”
Саша Безуханова: Никой не стои зад проекта „България може” / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Интервю със Саша Безуханова в предаването „Седмицата” по Дарик:

Как да ви наричаме, основателят на „България може”, един от основателите на „България може”?

Вдъхновителят на „България може”.

Досега директор на направление „Публична администрация” в „Хюлет Пакард” за развиващи се пазари. Развиващите се пазари са 27 страни от Централна и Източна Европа.

Шейсет и четири от цял свят.

А, или още повече, вече.

Предната ми позиция включваше регион с 24 държави.

В Уикипедия е старо значи, така, а „Хюлет Пакард” е четвъртата ли корпорация в бизнеса с компютри?

Първата…

Първата в исторически план.

… в България или в света?

В света.

В света е с най-голям оборот в момента, най-голямата корпорация в света за компютърни продукти по оборот.

Защото 2006-а пак, ама като ползва човек Уикипедия, нали за това ще говорим, как през интернет може да се правят неща, там пише, че 2006-а са четвърти по доставки на хардуер и услуги в областта на информационните технологии, сега са номер едно. И в България са всъщност първите, които стъпват, нали?

Мога да кажа с две думи как HP дойде в България, тя е добра история. Ние… аз бях генерален директор на компанията S&T. Между другото офисът ни беше в тази сграда, в която се срещаме днес, това е първото място, в което НР направи офис след откриването си. И  имахме в България ексклузивен дистрибутор, който се грижеше за делата на НР. През 1997 г. „Хюлет Пакард” реши да експандира във всички държави, които се управляваха от този дистрибутор тук, в региона, без България, заради голямата финансова криза. И аз се качих на един самолет, отидох във Виена и помолих генералния ни директор да дойде за 24 часа до България. И ние знаехме, че имаме това време, за да сменим едно решение, и това се случи. Всъщност с… Защо се връщам към тая история? Не защото тя е сантимент за мен, сигурно при друг случай, когато имаме повече време, мога да ви разкажа доста интересни моменти от това как въобще работата и успеха на НР се случи тук, в страната ни. Но тя е важна за днешния ден, защото аз вярвам и в моя живот се е случвало няколко пъти, че дори една кауза да изглежда невъзможна и неочевидна, тя може да даде резултат.

Като това от България да се управляват всички развиващи се пазари на суперкомпания. Но аз защо започнах всъщност с въпросите за „Хюлет Пакард”? Защото много хора, коментирайки вашето ново начинание, казват: какво ли стои зад това Саша Безуханова да остави такъв добър бизнес, да напусне пост със сигурно много хубава заплата и кой знае колко още по-хубави екстри и да се хвърли в нещо неясно, както все още го наричате - платформа, даже не говорим за сдружение, „България може”.

Аз имам 20-годишна кариера в НР и това е много, много специален етап в моя живот. Той никога няма да бъде изместен от нищо по-значимо, защото той носи емоцията на това да бъдеш млад, да мечтаеш, да случваш мечтите си и да постигаш резултати, и това е моят път в НР. Той има голямо българско измерение. В рамките на 11-те години, в които управлявах българския офис като генерален директор на „Хюлет Пакард” в България, и придвижих компанията от малка организация със 7 човека до 5000 души днес…

Защо се отказвате сега от това?

… и в последните пет години управлявах международен бизнес голям. Мисля, че човек трябва да живее през каузи. Нещата, които са важни за него лично, за мен специално, включително и в НР, никога службата и постът, и сигурността, и визитната картичка какво носи не са били тези елементи, които са ме движили. Движили са ме конкретни задачи и проекти, и аз мисля, че затова са се случвали успехите ми и на хората, които съм управлявала, и на дейностите, които съм управлявала. Днес мисля, че България е в момент от развитието си, в който има нужда от хора с опит, хора с външен поглед от този на политиката, с прагматизъм и с възрожденско мислене, и аз считам себе си за такава. Според мен времето е такова, че всеки трябва да участва, защото е важно ние да сменим един модел, който се възпроизвежда в годините и който не непременно използва всички възможности за развитие, просперитет, организиране на една среда, в която България да върви по пътя на своята конкурентност.

Как ще участвате? Каква е разликата например с ГЕРБ, които започнаха като гражданско сдружение, регистрираха се като сдружение в съда и после станаха партия? Каква е разликата с Меглена Кунева, която направи гражданско сдружение, регистрира такова сдружение в съда, явяваше се като независим кандидат на изборите и след това направи партия? Вашият проект по какво ще се различава?

Аз мисля, че разликата е в мотивацията, в генезиса на случването на една организация. Това, което „България може” представлява, е родено… Всъщност може би да кажа с две думи как се роди въобще идеята за „България може”. Много хора излязоха на улицата и още крачат, след като се случи истерия от видимо неприемливи назначения, които бяха знак за това, че олигархичните модели на управление и обвързаности са тези, които определят дневния ред на България във връзка с управлението на това правителство. Много хора казваха „не” и аз си помислих, че може би е добре да видим кои са решенията, защото е много важно какво ние ще направим на следващия ден, ако това управление падне. Създадох една страница във Facebook, която се нарича movebg.com, с идея там тоя дебат да се случи, но, разбира се, злободневното натежа, защото хората имаха потребност да публикуват нещата, които виждат и им се случват всеки дени, и вероятно това е нормално. И така идеята еволюира след 3-4 седмици до това да се направи една уеб базирана платформа, в която да има среда, да има тематики по големите теми на България. Тя може да бъде достъпна вече, но идеята е там да има модератор, експерт, който познава проблема, поставя го, да кани хора с различни гледни точки и също има отворен форум, в който всеки, който има отношение или идея по темата, може да публикува своите идеи. Това е за мен най-демократичният път да се коментират политики. Защо това е важно? Защото общественият дебат за това накъде върви България, каква е геостратегическата ни ориентация, какви са икономическите ни приоритети, какви са ценностите, които ни обединяват, защото това е фундаментът, на който може една общност да изгражда нагоре… този дебат не се състоя истински. Говори се на техническо ниво, случват се неща, които често са с ограничена възможност за свое действие, а светът се случва и оперира в екосистема. Светът е обвързан, има нужда от холистично мислене и на мен ми се струва, че такъв подход…

Добре, и дебати, дебати, дебати, и накрая това ще стане ли интернет партия?

А! Не, това не е идеята. Аз много се надявам, че на тази платформа в интернет, а може би и на живо след това, ще се съберат на кръглата маса различните гледни точки, различните концепции, защото ние в крайна сметка имаме нужда от това да осмислим националните задачи. Те имат вероятно различни решения чрез концепциите на различните управления и партии.

Това означава, че искате да направите кръгла маса като в 1990-а година, но вече през интернет, понеже е ново…

Е, според мен аналогията не е съвсем коректна, защото аз си спомням кръглата маса, тя не решаваше тези задачи. Тя решаваше задачите на прехода и имаше по-скоро такава насоченост за техниките, през които да се преходи. Тук според мен, и в този порядък сме го мислили, нашата платформа, пак казвам, тя е уеб базирана платформа и е отворена хоризонтална структура, такава, каквато интернет предполага, отворена за всеки, който има желание да работи по тези теми. Така че… вижте, според мен е… аз много бих се радвала представители на партиите да участват в този дебат, пак казвам, на кръглите маси по основните теми, за да срещнат на концептуално равнище своите виждания, и вярвам, че ако ние съумеем с общите усилия и интелектуален капацитет на хората, които искат да ги осмислят заедно тези идеи, ако съумеем да очертаем едни по-дългосрочни траектории и програми за развитие, ще осигурим и приемственост в управлението на тази държава. Защото четиригодишният хоризонт, който има също така политически и технологичен цикъл, свързан с избирането, преизбирането, партийното, подготовката за следващ такъв, той не осигурява тази устойчивост в развитието.

Ще се регистрирате ли в съда като сдружение? Ще използвате ли нормалните, съществуващите механизми в България за участие в обществения живот?

Ами, не сме обсъждали следващ етап, най-вероятно ще регистрираме някаква форма, която ще ни позволи да оперираме…

Едно сдружение. Така направи Кунева, така направи Борисов преди това, и след това едни хора, които ни събират, събират на своята платформа, различни мнения, и следващото им хрумва да направят естествено партия, за да участват.

Нямам спомен Борисов и Кунева да са регистрирали платформа за концептуален дебат по политиките на България. Аз нямам такъв спомен. Възможно е да са имали подобен тип идеи. По-скоро това, за което мислим в момента, е, и то е много, много важно, е да се очертаят пътищата за развитие на България. Има нужда от еманципация, има нужда от осмисляне за това каква роля ние играем в ЕС, каква роля играем в глобалния свят, каква е ролята ни на Балканите? И има нужда от съгласие по тези големи въпроси. Аз лично виждам това като приоритетна задача и върху нея съм се концентрирала.

Какво отговаряте на онези обаче, които казват, че вие всъщност не може да бъдете част от съгласието, защото ви подреждат веднага в друг кръг? Нали четохте заглавията в „Монитор”, в „Телеграф”: „Безуханова става партийка”… Кръгът „Капитал” си прави партия”.

Искам да кажа нещо, което е важно. В работата на „България може” ние стъпваме на етичен кодекс, на етичен код, и част от този етичен код е, разбира се, неприемането на тези, които не съблюдават принципите му за откритост, прозрачност, колаборативност, солидарност. Не съм изненадана, че някои и от медиите, които са собственост на Делян Пеевски, не приемат и не коментират с одобрение един такъв проект, защото прозрачността не е механизмът, през който този тип икономически оператори решават и движат политиката си. Така че това е, което бих могла да кажа по тази тема. Сигурна съм, че много хора не разбират точно какво се случва, защото той не влиза във формата на съществуващите модели.

Веднага се зададе въпросът кой плаща за тая работа?

Аз искам да ви кажа…

Завъртяха се 10 милиона, които били събрани.

Искам да кажа, че никой не плаща, никой не стои. Ние сме събрали интелекта си и работим на този принцип. И интернет го позволява. Това е истината и искам да я декларирам. Но това, което всъщност е важно да…, също така да кажа, че ден след като ние анонсирахме създаването на тази платформа, много хора се обадиха окуражени, че най-сетне в България се случва онова важното осмисляне на това накъде вървим. И това за мен е голяма удовлетвореност, че проектът ни намира своята подкрепа. Убедена съм, сигурна съм, защото идеята е добра, че той ще бъде припознат и от политическите играчи като възможност за събиране. Защото е много, много важно ние да се съберем на едно място, да говорим от коректни позиции, за да можем заедно да случваме България.

Искате ли избори веднага, или всъщност с това казвате: трябва време да се съберем, платформи да правим, съгласие да постигаме.

Да, да… Бързите избори са за мен морален акт, защото считам, че с първите си стъпки и с колебливите си следващи правителството на Пламен Орешарски не носи кредита на доверие, който е необходим, за да решава…

Без да се променят изборните правила, или?

Изборните правила със сигурност имат потребност да бъдат променени, това е задача на парламента, и в крайна сметка има механизми, през които вероятно той може да остане да работи при един служебен кабинет. Ние знаем, че такъв…

Няма механизми. При служебен кабинет не може да работи парламентът. Това е омагьосаният кръг. Ако правителството подаде оставка и после три мандата не може да се направи ново правителство, президентът е длъжен да разпусне парламента и да назначи служебен кабинет, в едно и също решение става. Това е всъщност разковничето. Който иска бързи избори, означава, че ги иска по тези правила.

Според мен… аз го казах. Според мен има смисъл де се търсят бързи избори, защото в момента България на практика е спряла да работи заради това разделяне на хората на поддържащи и неподдържащи. В крайна сметка, каквото и да говорим, ако ние нямаме спокойствие, перспектива за хората, ако нямаме работеща икономическа среда, ако нямаме доверие, много по-трайно се минират възможностите й.

Четох, че ще търсите добрите примери. Кой е добър пример за премиер на България?

Не съм мислила по този въпрос, но мога да ви каже, че срещам много хора и познавам много хора, които имат качества и морал да заемат управленски функции, и…

Дайте в минало време, за да се ориентирам…

…и се надявам, че включително и чрез експертния разговор на платформата „България може”, вероятно ще бъдат излъчени хора с експертиза.

Разбирам ви, че няма да кажете добрия бъдещ премиер на България, защото примерно го търсите още, но за да се ориентираме как мислите - кой беше добър политик в България? Кой е образец? През тези 20 години, кажете 2, 3, 5 колкото искате имена, едно име, като символ на това, което искате да направите.

Има добри политици, има опитни полици, има хора, които в конкретен исторически момент са изиграли ролята си…

Например?

… но Васил Левски в 23-те години на демократично развитие ние нямахме в политиката и аз лично мисля, че е важно, разбира се, да гледаме и да анализираме какво се случи през тези 25 години, защото те ще ни дадат основата да построим бъдещото развитие, но много, много по-важен е разговорът къде България се намира днес, каква пътека избира да върви - дали по пътя на европейските демократични ценности, които й дават една перспектива и задачи с друг хоризонт и характер, или ще остане във формат на зависимости от олигархични кръгове, за което има риск в момента, и според мен лидерството, моделът, приоритетите трябва да бъдат преосмислени в този перспективен контекст.

Като напише човек „България може”, почва да излиза вече вашият проект „България може” и единственото, което пробива друго, са „България може да загуби средства от Европейския съюз”, „България може да стане жертва на руско-украинския газов конфликт”. Това са от тази седмици на „България може”. А вие как ще завършите изречението „България може”?

Сигурна съм, че България може, защото много хора в България…

Какво? Да загуби средства, да стане жертва?

България може да бъде просперираща държава, ако хората с интелект и морал в широк граждански формат на участие заемат своята активна роля, и за това има предпоставка днес.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю