Интервю на Цветана Минкова с румънския евронаблюдател от Социалдемократическата партия Алесандро Атанасио
Кога и как ще бъдат организирани изборите за евродепутати в Румъния?
По график това трябваше да се случи на 13 май. Кабинетът определи тази дата миналия декември. Не е сигурно обаче, че изборите ще се състоят точно тогава заради политическата криза в Румъния в момента.
Как очаквате да се развие и да приключи политическата криза в Румъния?
Все още е доста трудно да се каже. Имаме процедура по импийчмънт на президента, която предстои да се случи вероятно през следващите седмици. Ако парламентът гласува свалянето на президента, ще бъде организиран референдум в рамките на максимум 30 дни. Това означава, че няма да е възможно в същото време да се организират и избори за евродепутати и референдум, свързан със свалянето на президента от власт. Това може да е една от причините за отлагане на изборите. От друга страна, правителството, което в момента е на власт, изгуби мнозинството си в Сената и е в доста неизгодна позиция. Така че е много трудно да се прецени какво ще се случи през следващите седмици и месеци. И макар и насрочени за 13 май, не е сигурно че изборите ще се състоят.
Когато и да се състоят изборите за румънски евродепутати, те най-вероятно ще бъдат съобразени с определени правила. Бихте ли ни казали, най-общо, какво предвиждат тези правила?
Що се отнася до изборните процедури, вотът ще бъде пропорционален. Всяка от съществуващите в Румъния партии ще представи своя листа с кандидати, след което евродепутатите ще бъдат разпределени според получените гласове. Необходими са минимум 5 на сто от гласовете за определена партия, за да може тя да получи места в Европейския парламент.
Според българския закон, човек трябва да е живял в България в продължение на 3 месеца, за да има право да гласува на изборите за евродепутати, което провокира недоволството на живеещи в Турция и имащи българско гражданство например. Има ли в Румъния подобен проблем, например с молдовските малцинства?
Има много граждани на Република Молдова, които имат румънско гражданство. И те гласуват като румънски граждани. Понятието молдовско малцинство беше лансирано от президента Воронин и няма връзка с реалността, това е доста лоша концепция. Точно обраното, има румънци, които живеят в Република Молдова, защото това е бивша румънска територия. Хора, които нямат румънско гражданство, не могат да се кандидатират за изборите.
Съдържа ли се в румънското законодателство по отношение на изборите за евродепутати задължението румънски гражданин да е живял в Румъния в месеците преди изборите, за да има право да гласува?
Не, няма такова задължение. Няма ограничения. Всеки румънски гражданин, независимо от това дали живее в Румъния или не, може да гласува на изборите за евродепутати. Няма ограничения.
Готови ли са вече списъците с кандидати за румънските избори за евродепутати и има ли в тях лидери на политически партии?
По закон, 60 дни преди изборите, трябва да огласим списъка с кандидатите. Така че, през следващата седмица, ако датата на изборите на евродепутати не бъде отложена, всяка партия, която проявява интерес към участие в изборите, ще трябва да представи списъка си. През следващата седмица, ако нищо не се промени, ще имат това задължение. От друга страна, що се отнася до присъствието на някои политически лидери, които оглавяват списъците и на своите партии, да, има предизборни списъци, които ще бъдат оглавявани от лидерите на партиите. Това не се отнася за всички партии, а само за част от тях. Към момента, доколкото знам, лидерите на две от партиите са на първите места в списъците.
Това поражда ли спорове и противоречия?
Законът за изборите за евродепутати предвижда да не е позволено някой, представил се като кандидат, да се откаже след изборите, само за да осигури добър резултат за листата. Това е клауза обаче, която не е много добре изяснена. И може би е възможно някой, който оглавява листа, да се откаже след изборите, и да остави спечеленото място на някой друг.
Има ли и други смущаващи неща, свързани с изборите за евродепутати в Румъния?
Неправителствените организации налагат някои критерии, свързани с кандидатите. Това няма да е на мандатен принцип, но при всички случаи ще повлияе на вота. Защото хора, които са включени в някои корупционни скандали, или имат връзки с тайните служби Секуритате , нямат право да участват в листите на партиите. Няма други законови ограничения, но има обществени ограничения за хора, които са замесени в афери, всичко ще е въпрос повече на обществено приемане, що се отнася до кандидатите.
