Лидерът на ДСБ Радан Кънев в „Седмицата” на Дарик:
Цялото интервю с Радан Кънев може да чуете на Radio.DarikNews.bg
Защо не създадохте силна дясна коалиция, а включихте в Реформаторския блок и партии с леви идеи, като „Зелените”, като земеделците, или партия, чиито лидери са участвали в тройната коалиция, като „България на гражданите”?
Причини много. Най-простата е, че спорът кой е по-десен в България отдавна и доказано отблъсква десни избиратели, а не ги привлича. Спорът кой е много по-десен, той се е водил на много плоскости. Аз се сещам за един мой текст от 2006 г., 2006 г., 2007 г. началото всъщност, когато писах, че спорът между СДС и ДСБ кой е по-десен на евроизборите, първите европейски избори, в крайна сметка беше спечелен от този, когото всички единодушно обвинявахме, че изобщо не е десен - Бойко Борисов. Беше спечелен по един категоричен начин, той имаше много евродепутати, ние нямахме нито по един. Загубихме подкрепата на ЕНП, загубихме образа на алтернатива на БСП в българската политика благодарение на подобен безплоден спор.
Не, тук не става дума кой е по-десен. Тук става дума, че очевидно и сами си казват, „Зелените” например си казват, че нямат нищо общо в идейно отношение с вас.
Да, да, това, това вече е втората причина, по-съдържателната и по-важната. А между другото не е, че нямат. По повечето въпроси ние имаме много голяма близост със „Зелените”, въобще в Източна Европа „Зелените” не са лява, а центристка партия. Но да не влизаме в тези етикети, защото те наистина според мен не са важни и това е същността на отговора на вашия въпрос, а той е, че в момента в България не стои пряко въпросът ляво срещу дясно, защото последното нещо, което сегашното управление може да бъде наречено, е европейско ляво управление или европейски ляв център, или нещо подобно. Ние виждаме едно управление на политическа безотговорност, фактическо управление на мафията, което е най-лошото управление, от което партиите бягат и един премиер-министър се крие. Това сме гледали за последно в средата на 90-те, а сметката и като пари, но най-вече като липса на законност и на институции в държавата, продължаваме да я плащаме и досега. В момента държавната власт в България е предадена на хора, които никой не ни казва кои са. И публичният спор, на
който ние чисто тактически би трябвало да се радваме, между Станишев и Местан, всъщност показва абсолютна капитулация на отговорност пред избирателите, пред нацията, ако щете, да кажа малко по-силни думи. Двама политически лидери на две от трите управляващи партии се карат пред медиите кой е направил едно изключително важно и проблемно назначение.
Как ще се взимат решенията в Реформаторския блок?
В съвета на блока…
„Синьо единство” предлагат пълен консенсус. Това може да води до блокиране като в Съвета за сигурност на ООН, да се избият хиляди хора и да не може да се вземе решение, защото я китайците, я руснаците, я американците ще са на особено мнение.
Тук, тук важен детайл, който ние споменаваме пред медиите, но още не е достатъчно публичен, е, че съветът работи от началото на август приблизително в състава, който представихме. Просто август не е месец за представяне на новини.
На седемте партии имате предвид.
Не, не, заедно с гражданите, които представихме.
А, вие говорите вече за обществения съвет. Аз ви питам самата коалиция как решихте например да бъдат тези 25 лица да бъдат във вашия граждански съвет?
Да, аз точно това искам да уточним, защото явно не е съвсем ясно. Първо, гражданският съвет на блока се състои от тези 25 представители на гражданското общество плюс представителите на партиите, по двама от всяка партия. Това не са две отделни неща. Ние имаме един съвет, едно ръководно тяло, в което са и представителите на гражданския сектор, и представителите на партиите. В този състав от над 30 души ние заседаваме през целия август, защото подборът на тези лица беше извършен през юли, ние работихме заедно през август и като видяхме, че можем да работим, тогава го представихме.
Партиите изпратиха по двама и всяка партия си решаваше кого да прати, без да пита другите, а за останалите…
Не, не, хората, които са представители на партиите, те са си политици от ръководствата им, те не са в тези…
Да, става дума там не трябва съгласие, така, а 25-та се събрахте, направихте списъци и решихте за кои постигате съгласие.
Да, да точно.
Всички, без никой да е против.
Точно така, голямата част от тези хора бяха предложени от повече от една партия, така че не може да говорим партийни квоти. Има отделни хора, за които партии са настоявали и са смятали, че са важни, и другите ги приеха. Така че моделът за работа с консенсус вече е проработил много добре и между партиите точно при съставяне на този съвет и в този широк състав - партии плюс членове на съвета, които не са партийци, например при приемането на СДС. Аз давам този пример, защото е решение, за което всички знаем, решение, което очевидно не е било много лесно. Там бяхме сигурно към 30 души, заседавахме около 3 часа, 3 часа и половина, чухме всички мнения, изгладихме доста противоречия и в крайна сметка взехме решение да се случи по начина, по който да се случи веднага, с пълноправно членство, с възможност на СДС да си вземе решенията на своите компетентни органи, които не бяха в този момент още конституирани, на един по-късен етап. Така че взимането на решения с консенсус е проиграно, те не са едно и две, през целия август ние заседавахме или два, или три пъти седмично.
Дали ще работи този консенсус при писане на листи, ако се сбъдне искането за предсрочни, колкото се може по-скоро избори, при положение че опитът ви е, че ДСБ и СДС, две партии не можаха да се разберат за листите.
То между две партии е по-трудно. Сега ще обясня малко повече. Първо искам да уточня, че блокът в този си вид и на този етап все още не е политическа коалиция. Ние имаме желанието да бъде и много скоро ще предприемем крачки за създаване на един такъв траен политически съюз, който да е ясно, че е коалиция и ще се явява заедно на избори. Там най-малко от страна на „ЗЗелените” има едно колебание, при тях ще се вземе решение дали те искат да участват с нас в коалиция, или единствено ще подкрепяме общи усилия по отношение на реформаторски политики. И в двата случая това няма да бъде драма и не го крием. По отношение на останалите партии волята да се явим заедно, и то да вървим към една много по-силна политическа интеграция, е изявено. Подписването на коалиция, на коалиционни споразумения вече ще предполага сигурно един по-тесен вариант на оперативно политическо ръководство, но не сме на този етап, а и честно казано не знам дали това е най-важно за хората в момента, защото винаги ги занимаваме с едни такива технически неща. Но да кажа за „Синята коалиция”, защото тя в един момент се превърна в лош пример за коалиционни практики и отблъсна доста хора, това е безспорно. Ние в голяма степен именно чрез гражданския съвет притъпяваме това естествено противоречие между интересите на партиите, които нямат идеологически характер, а имат апаратен характер, и това е нормално - всяка партия има определен актив, определен апарат със своите интереси. Когато направим едно такова тяло, в което представителите на партиите съжителстват с хора, които нямат подобен апаратен интерес, а имат чисто политически интерес и амбиция, възгледи за това как да се променя държавата, те много смекчават, защото напипват къде е политическият интерес и, как да кажа, тяхното поведение само по себе си го порицава.
Приемате ли предложението на „Синьо единство” за председателство на ротационен принцип? С това да завършим техническите въпроси, както ги нарекохте.
Когато седнем да говорим за коалиционно споразумение, ще обсъдим въпроса за председателството. Моят възглед е много по-близък до форма на колективно ръководство, отколкото до ротация на еднолично председателство. Аз мисля, че формулата на еднолично представителство в политиката е много отдавна изчерпана в Европа и фактически изчерпана в България, само че тук вървим много назад и преди Реформаторския блок просто не беше възникнал някакъв модерен европейски модел за работа.
Вие правите нещо като ранното СДС. Партии с дори противоречиви възгледи, тогава също земеделските или едно от земеделските крила участваше в СДС, имаше социалдемократи, зелени, откровено консервативни партии.
Първо искам да отбележа, че като изключим земеделците, аз не мисля, че в ранното СДС имаше партии, които влязоха в тази коалиция с реална политическа подкрепа. Те бяха създадени или възстановени седмица преди това, доколкото са имали някакви хора, исторически свързани с тях, те очевидно са били над 70-те си години, няма начин да бъде друго. Тези партии градяха престиж вътре, което беше доста лошо, защото то очевидно трябва да стане за сметка на някой друг. Така и така, аз съм страничен наблюдател на тези процеси, и то много млад. Това, което правим, в момента някои смятат за неразумно, други за авангардно, съответно едни не го харесват, други го харесват. Всъщност е авангардно за съжаление само за България и може би за съседните ни балкански държави. Това са модели на работа, по които работят поне от 20-25 години големите европейски партии. Те по своята същност са мощни коалиции на най-различни интереси, на най-различни групи от населението, включително на групи, свързани с изповедания, и то различни изповедания, на групи на бизнеса, на групи с определени етични възгледи, които ги обединяват. Примерно християндемократите в Германия, ние ги гледаме като единна партия, която предлага един канцлер. Не всички знаят, или почти никой в България не държи сметка, че госпожа Меркел никога не е била председател на Християндемократическия съюз, тя е негов кандидат за министър-председател. Председателят е техническа фигура, той върши организационна работа.
То излиза, че левицата е по-напред тогава от десницата, предвид това, че Сергей Станишев предложи кандидат за премиер Пламен Орешарски още предварително, по време на изборите…
Левицата… аз не наричам БСП левица, защото уважавам модерните леви партии, а БСП не е такава, макар да не съм с леви възгледи. Но БСП в България е много напред с това, че през всичките години на демократични избори успя да съхрани единството на политическите течения в нея, да приема различията, да се научи да избира ръководства, които не всеки от избирателите й харесва, което крайно време е ние да направим. Защото ние в един момент живеехме със стремежа да имаме политическо ръководство, което всеки един от избирателите ни да харесва, а то накрая става така, че само ръководството гласува за себе си, защото няма вариант да имаш примерно 12 души ръководство и 1 милион души да ги харесват всичките. Защо?
Отношението към ГЕРБ. В гражданския съвет към Реформаторския блок влиза Трайчо Трайков, министър на ГЕРБ, от друга страна уволнен от правителството от ГЕРБ. Това какъв сигнал е?
Това е сигнал към над 1 милион души, които са гласували няколко пъти за ГЕРБ с надеждата, че тази партия е реформаторска. Трайчо Трайков на всичкото отгоре е един от тях. Аз презюмирам, без да съм го питал, че преди да стане министър, той е бил избирател на ГЕРБ, защото не е член на партията и не е бил, и е влязъл в това правителство с надеждата, че то ще реформира икономиката и енергетиката на България. А е изхвърлен от него, по мое мнение, именно заради тези си опити, разочарован от неспособността на ГЕРБ да променя страната. В сходно положение е другият член на съвета, заради което ни атакуват, Юлияна Николова…
Тя пък беше съветник на министър-председателя Бойко Борисов.
… която беше съветник… Да, тя беше съветник на…
Но и кандидат за вицепрезидент на Неделчо Беронов.
На десницата, да. Госпожа Николова влезе в правителството на ГЕРБ като съветник с желание да помогне за отпушване на еврофондовете и за тяхното правилно управление. Помогна много за това, с което Борисов най-много се хвали - отпушването на еврофондовете, и напусна, когато видя, че те няма да бъдат добре управлявани, а ще бъдат за пореден път управлявани на партизански принцип в услуга на партизански групировки около партията.
Ако перефразираме модерния въпрос кой предложи Делян Пеевски със а кой предложи Трайчо Трайков, Юлияна Николова, хората, които са били все пак свързани с ГЕРБ, да влязат в гражданския съвет?
Аз пак казвам, че около тези лица имаше доста сериозен консенсус, но няма да избягам от въпроса.
Да, защо точно те?
Да, да. Трайчо Трайков беше предложен, след като с него и с госпожа Кунева тримата проведохме една среща, на която обсъдихме взаимните си симпатии, взаимните си страхове.
Предложихте го вие и Кунева?
ДСБ и „България на гражданите” предложиха заедно господин Трайков, а Юлияна Николова, мога да кажа, предложих аз. Значи, ние не сме като днес управляващите, няма да си подмятаме картофа. Аз имам, познавам работата й, познавам я и като кандидат за вицепрезидент, за чиято кампания съм работил, знам и личните й качества, и това беше едно мое предложение, което беше прието, както казваме с консенсус след обсъждане, като обсъждането беше това - ама тя е свързана с ГЕРБ.
Йордан Цонев, впрочем той беше един от лидерите на СДС, ръководеше бюджетната комисия по време на управлението на Иван Костов, в момента е един от лидерите на Движението за права и свободи и ръководи настоящата бюджетна комисия, казва във вестник „Преса”: ГЕРБ и реформаторите ще се прегърнат с отвращение.
Първо, изобщо не харесвам образния език в политиката - с отвращения, без отвращения…
Ама това с отвращения го казва пръв Костов.
Да, да…
Когато гласува за Софиянски.
… ама спечелихме ли гласове от това? Вижте, никой не е съвършен. Господин Костов никак не обича образния език в политиката и според мен тогава го е казал просто защото наистина го е чувствал, бил е прекалено откровен. Аз не мисля, че в момента Цонев е откровен. Използваме едни излишни образи. Въпросът не е с отвращение, или въпросът. ..без отвращение, а в това, че никой с никого няма да се прегръща. А и съвсем очевидно ние се намираме в момента под тежка медийна атака от управляващите и от множество нелегитимни обществени кръгове, свързвани с тях, и медии, свързани с тях, което само по себе си е нелегитимно - да има връзка между власт и медии, като тази атака върви по линията, че има сговаряне между нас, ГЕРБ, различни неформални кръгове в обществото. Всичко това са лъжи. И това е очаквана атака и ние просто трябва да устоим на нея. Това показва дали за нещо ставаме, или не.
А не е ли логиката на следващи избори да направите общо правителство? То това е логиката.
Не, няма бакалска логика в българската политика, пък и в никоя нормална политика няма бакалска логика. Защото как се сформира едно правителство зависи от неговите цели и от какво то ще прави. Веднага давам любимия се пример, защото той е много непосредствен. След броени дни са изборите в Германия, а има една много тежка изборна кампания. Всички знаят, че след изборите в Германия ще има много тежки коалиционни преговори. Никой не знае каква ще е коалицията. Единственото сигурно е, че ще има коалиционно управление, това е 100% ясно. Никой не пита лидерите каква коалиция ще правят и никой от тях не коментира коалиции, защото те се намират в остра конкуренция на идеи. В момента в Германия се бият политически идеи за доверието на хората. В България, защото се бият мафии, а не идеи, и защото през 2005 г. Сакскобургготски каза: „Аз съм единствена алтернатива на БСП”, след което направи коалиция с тях, хората не търсят идеите, защото са излъгани по тая линия, а търсят как ще се дели баницата. А ние именно, защото сме нещо много ново в политиката, дори по начина, по който вътрешно се организираме и вземаме решения, затова са толкова въпросите ви технически уж в началото, ние смятаме да играем на полето на идеите. Ще бъдем много тъжни, ако сме сами на това поле, но така се очертава. Ние не се борим с мафии, ние не се борим за баницата. След като спечелим максимално доверие на полето на идеите, а вече и с оглед на разположението на силите в следващия парламент, ние можем да преговаряме за начина, по който ще ги приложим. И казвам, за да не бягам от въпроса. БСП и ДПС са напълно, напълно невъзможен партньор, ако искаш да вадиш определени мафиотски модели на управление. Те са ги създали, те са ги утвърдили, те са ги наложили. ГЕРБ за съжаление в момента не изглежда много по-възможен партньор. Но с изчерпването на този модел на военизирана, милиционерска по структурата си партия, който характеризираше всички политически сили в България, аз мисля, че и възможността ГЕРБ някой ден да се промени не трябва да бъде пренебрегвана. Този модел работи на власт, но когато си в опозиция, си длъжен да се променяш.
Приемате ли ГЕРБ да внесе вот на недоверие, за да, цитирам Бойко Борисов, се чуе гласът на протестиращите и на Реформаторския блок. Приемате ли ГЕРБ да ви е глас в парламента…
Хитри номера… Това е опит за подобна прегръдка. А тука искам да подчертая, че атаката срещу нас върви както от управляващите, така и от ГЕРБ, защото целта да бъдем представени като патерица на ГЕРБ е обща, те имат взаимен интерес. За БСП и ДПС, те размахват плашилото Борисов и неговото лошо управление, показват го на бизнеса и казват: помните ли какво правеше тоя с вас, сега си създава партньор, за да продължи да го прави. А ГЕРБ обратно - има нужда да излезе от изолация, да покаже, че има партньор, да покаже на бизнеса, че е в съюз с хора, които имат друго отношение, а не неговото. Така че тази неистина за прегръдката между ГЕРБ и Реформаторския блок е в интерес и на управляващите, и на ГЕРБ, затова говорят по този начин.Съвсем очевидно е, че няма как ГЕРБ да бъде нашият глас. Вие сте журналист политически от толкова много години, знаете гласовете ни. Извинете, но кой от ГЕРБ ще излезе на парламентарна трибуна да изложи моите аргументи. Аз не мога да си сложа думите в устата на човек, който не ги разбира.
А отношението към БАСТА тогава? Хората, които излизат от ГЕРБ, за да правят нова партия?
Може ли да отговоря с тяхната абревиатура с една малка удивителна накрая и да не говорим повече за подобни проекти, защото те се създават всяка седмица.
Защо десните не застанат начело на протестите, както през 1997-а?
Защото политиката в цяла Европа и в България като част от Европа е вече много различна. Защото лидерството на XXI век… България върви със закъснение. Дори в Европа през 1997-а не беше възможно политически лидери да излязат на първата линия на един масов протест, но в България беше не само възможно, но и полезно, и желано и даде ефект. Но в днешна Европа и в днешна България един масов и спонтанен протест не се води от първа линия. Лидерството отдавна не е да говориш с гласа на хората, а е да бъдеш сред тях, да ги подпомагаш, да се опитваш да решаваш проблемите, да им даваш сила. И ние това правим. Аз например съм почти всеки ден на протеста така: аз разговарям…
Всеки ден ли сте? Понеже в „Преса” четох коментар: „О, Радане, къде си”.
Гледах този коментар, доста хора му отговориха. Аз затова се въздържах от отговор, защото въпросът не беше аз да кажа къде съм бил, а въпросът беше хората, които са били с мен, да го кажат, и те го казаха. Аз бях и сутринта, и вечерта.
Вторият пласт на коментара, доколкото си спомням, беше, че даже да сте били там, сте неразпознаваем.
Вторият пласт беше какво като е бил там, щом не сме го видели, и това показва огромната разлика между този изостанал модел на лидерство, който ГЕРБ продължава да ни поднася, и модерния модел на лидерство. Аз ще си послужа с една метафора, която напоследък е актуална. Ние имаме пожар, пожар в държавата, и го гасим. И може да има два вида лидерство. Едното лидерство е, когато водата свършва, да намериш вода, да кажеш на хората къде е и да им осигуриш начин с жива верига от кофи тя да стига до пожара. Другият вариант е да намериш една полупразна кофа, да застанеш пред пожара с нея и да се снимаш, за да те видят камерите. Реформаторският блок прави първото и аз съм сигурен, че когато на един протест проведа 200 лични разговора, което вярвам, че е изморително, но полезно, съм много по-полезен на протеста, отколкото ако изляза отпред, за да ме виждат камерите.
Впрочем тази линия се следва и в един коментар на Николай Бареков, новия политик. Той се обръща към вас: като свалях Виденов, ти къде беше. Това е отново линията за лидерството да бъдеш отпред.
Ами, знаете ли, аз пак бях там, но много се възмутих от този коментар по две причини. Едната е, че участието в протестите 1997 г., когато нямаше, нямаше хляб, аз тогава, освен че бях студент и си бях на протестите със студентите от Софийския университет всеки божи ден, аз работех и нощна смяна след протестите в един магазин на „Раковски”, едно денонощно магазинче, на което като дойдеше хляб, се извиваше една опашка от завоя на „Раковски” до Първа градска болница на четири реда. И в този момент да се хвалиш, че си бил на тези протести… ами то беше екзистенциално необходимо, то беше въпрос да ти оцелеят родителите с 3 долара пенсия. Така че подобни, подобен тип приписване на заслуга, защото си бил един от милион души, които протестираха, ми е много жалък и дори не му отговарям.
Стоте дни на правителството в една фраза?
Стоте дни свършиха на 14 юни, в една фраза. Нищо…
Това е датата на избора на Делян Пеевски…
Датата на избора на Пеевски... Нищо повече това правителство не може да свърши полезно, въобще да го оценяваме и обсъждаме. Пълна катастрофа.
Кога ще има избори?
Това, това все пак зависи от управляващите, тук е парадоксът, ама те имат възможност да упражняват наглостта си много дълго време. Те имат на теория възможност когато, а не ако изригне недоволството от икономически характер, защото днешният протест има абстрактен икономически характер. Днес протестират хората, които знаят, че като няма законност, винаги има бедност, само че лятото е богат сезон за България. Когато дойде бедният сезон, когато дойдат намалените сметки за ток, които са по-високи от миналогодишните, когато се види това, което всички знаем, първо, че не се събират парите от данъци, второ, че бизнесът продължава да върви по пързалката и изобщо не е забавено това слизане и при малкия бизнес, и при средния, когато синдикатите видят или по-скоро кажат, защото те много добре виждат цената на това, което се случва във въглищната индустрия в България, в този момент управляващите могат пак да задържат властта с повече и по-широки ограждания, с повече отряди за борба с масовите безредици, с повече следене на това кой ходи на протести и уволнения на протестиращите, те могат да задържат сигурно ще шест месеца властта. Те мислят за цената, която ще платят, и видимият проблем между БСП и ДПС не е случаен. Те в момента се цакат кой да плати цената и БСП знае кой ще я плати на всичкото отгоре.
Следващият събеседник е представителят в България на Върховния комисариат по бежанците на ООН. Трябва ли България да приема бежанци или да затвори границата, или да иска от Европейския съюз да бъдат разпръснати из цяла Европа бежанците, или пък да бъдат задържани близо до границите със Сирия, т.е. в Турция, в Йордания, в Ливан, за да може бързо да се върнат?
Трябва да сме наясно, първо, защото виждам определени спекулации, които са опасни, че ние не сме в 1999 г. и че тогавашният…
Тогава Иван Костов отказа да приеме бежанци…
Да, тогавашният много смел и много правилен ход на премиера Костов да откаже да приема бежанци в една държава, която беше на година и половина от пълния фалит, в тотална мизерия и в пълна международна изолация, защото ние не бяхме нито член, нито кандидат член на Европейския съюз и НАТО в този момент, ние бяхме наистина изолирана и в изключително дълбока все още икономическа криза държава, това решение не може да бъде взето в момент, в който България е пълноправен член на Европейския съюз и НАТО. Ние сме вече в клуба на богатите. Ние имаме големи международни ангажименти и трябва да имаме политика изобщо по бежанския въпрос и изобщо по емигрантския въпрос. Защото всеки следващ ден, в който забогатяваме в доларов еквивалент, ние може да не го усещаме това забогатяване, но спрямо хората в Сирия и спрямо хората в Чад и Мали ние забогатяваме постоянно…
Понеже вие направихте…
… и ще се увеличават, ще се увеличават неизбежно емигрантите. България трябва да има стратегия, трябва да има политика, трябва да има политика с Европейския съюз, ако приема повече бежанци, това да бъде финансирано или другият вариант - да бъде повече държава за трансмисия на бежанци, отколкото за приемане. Ние в момента имаме шепа бежанци в България и те се превръщат в проблем. Това означава, че политиката ни е катастрофирала тотално по емигрантския въпрос.
Понеже сам изброихте някои държави, които са по-напред в класацията от тази седмица, ежегодната класация, която правят за самоусещане за щастие, България е на 144 място от 156 държави. И всички държави, които впрочем изброихте, са по-щастливи хората в тях. Вие как си го обяснявате?
Щастието е сложна категория. Опасно е когато политик коментира подобни класации, защото естествено ще спекулира, но е очевидно от самата класация, че богатството изобщо не е достатъчно. Нужни са обаче две други неща, които ги има в по-голяма степен в повечето държави на върха на класацията, и те са законност и солидарност. Като солидарността в никакъв случай не е някой да живее на гърба на другия, това е едно изкривено, изкривено понятие, което показва защо в България няма левица, защото тя така си го представя. А солидарността е по-близко до това, което ние наричаме съседска взаимопомощ и което май също започнахме да губим напоследък. Това прави хората щастливи, че могат да се облегнат на човека до тях.
