Според Алберт Айнщайн този голям свят съществува независимо от нас хората, и стои пред нас като огромна вечна загадка, достъпна обаче- поне частично, за нашия разум. Най-голямата лаборатория за загадки в света е Европейската организация за ядрени изследвания. Разположена на границата между Франция и Швейцария, от близо 4 години ЦЕРН е работно място и на един българин- 26-годишния Васил Василев.
Васко, дълъг ли беше пътят от Карлово до ЦЕРН?
От много малък исках да се занимавам с компютри. В Карлово имахме шанс да се срещнем със специалисти. От там нататък тръгнахме по олимпиади и това ми помогна да вляза в университет. Тогава прочетох и книгата на Дан Браун, от която за първи път научих за ЦЕРН и реших да проуча как стоят нещата. Не бях сигурен колко беше истината в книгата от цялата история. И факт по факт ходих да проверявам. Видях, че има такава лаборатория ЦЕРН, разбрах, че има и такива позиции за студенти. Накрая дойде предложението, което приех.
Близо 4 години си там. В какво точно се изразява твоята работа?
Моята работа е основно свързана със софтуерни технологии и компютрите в ЦЕРН. Ние имаме общ софтуерен инструмент, с който се анализират данните, които пристигат от експериментите на големия адронен ускорител. И тези данни на практика трябва да бъдат съхранени върху огромни компютърни ресурси, които ЦЕРН има. Фреймуоркът се казва руут и той позволява всички тези данни да се анализират. Аз работя по една подсистема, така наречената с++ интерпретатор, който дава интерактивност на достъпа до данни.
България също е член на организацията. Какво е нейното участие и колко българи работят за ЦЕРН?
Според мен е много добре за страната като имидж. И нашите специалисти, те са много уважавани, защото са хора, които знаят как да успяват и са много мотивирани. Участието в ЦЕРН има две основни направления-едното е основната инфраструктура, която ЦЕРН предоставя-лаборатории, помещения, ускорители и така нататък. Там участваме като пълноправен член. Всеки един човек, с българско гражданство, може да си подаде документите и ако те са заинтересувани от това, което той може да прави, те биха го приели. Дори забелязах, че ЦЕРН се опитва да подкани българите. ЦЕРН търси всякакви добри специалисти и онова, което гледам е, че вече те имат отдел, в който дори в jobs.bg пускат обяви за работа. Вторият начин за участие на България е чрез българските институти и университети. Те участват по определени проекти като например БАН и СУ имат участие в един от най-големите експерименти в ЦЕРН. Техните специалисти идват по линия на самия университет. Така че това са двете основни направления, за които може да се говори, че България има участие. Една от функциите е точна бройка на българите-между 80 и 100, защото поради недостатъчно финансиране на кадри, на българските университети и институти, има много българи, които участват от името на чуждестранни университети.
Да преминем към една актуална тема в последните дни. Какво мислиш за протестите? Ти си доста време вече в Женева, бил ли си там на български протести и как реагират самите хора там? Каква е разликата?
Когато се провеждат мирно и когато има ясни искания, няма нищо лошо да има протести. В Женева протести също има, но това, според мен, е част от демокрацията. Защото има неща, които хората, не са предвидили. Не защото имат някакви лоши намерения, а просто се допускат грешки. И ако хората, които са засегнати от тия грешки излязат и го кажат-това дава шанс на хората, ако са допуснали неумишлени грешки, те биха могли да се поправят. В Женева има около 30% швейцарци, хората са от много различни народности и тези групи са много малки, те няма как да се обединят и да направят голям протест срещу нещо.
Каза ясни искания, но много често българските политици обвиняват протестиращите, че нямат ясни искания. Според теб така ли е?
Според мен от първия ден има ясни искания на българския протест. Исканията са чисто морални, те не са социални. Те не искат високи заплати, не искат нещо, което не могат да постигнат. Искат нещо, което те заслужават. Те заслужават да се спазват елементарни ценности като например да не се лъже в политиката. Да има малко повече морал и справедливост. От там нататък как ще се постигне тази справедливост, никой не може да каже.
Мислиш ли за евентуално завръщане в България?
Ако някой си мисли, че има хора в чужбина, които не си мислят за завръщане в България, това е дълбоко заблуждение. Би ме върнало, ако нещата се подобрят от морална гледна точка и получаване на повече справедливост. Бих имал и още едно условие- професията да ми бъде свързана на едно такова технологично ниво, на което е в момента. Фирмите да разберат, че вместо да се разделят, трябва да започнат да се сливат, за да може да вземат по-големи проекти. Аз бих казал, че има фантастични специалисти и тук.
