С ходовете си тази власт показа, че няма сили да установи нужното върховенство на закона в България, нито има обществената легитимност да го направи. Това коментира в интервю за Дарик бизнесменът и издател Иво Прокопиев. По думите му протестите са създали един незаобиколим контролен механизъм от страна на обществото, а не са заявка за някакъв политически проект.
„Наличието на този протест по улиците обаче показва, че какъвто и да е парламента и правителството след два или три месеца, ако те са същите, хората отново ще излязат на протест и отново ще има избори", коментира бизнесменът и създател на медийната група "Икономедиа". Той поясни, че протестът се противопоставял не срещу една или друга партия. Всичките партии в момента били в един кюп и то заслужено.
„Олигарх навсякъде по света означава едно и също - това е едно малцинство, което използва ресурсите на икономиката и на обществото, за да стои постоянно във властта и да възпроизвежда властта си", посочи Иво Прокопиев. Той обаче не приема да бъде наричан „олигарх", защото в неговия случай не било валидно основното за олигархията - възползването от властта.
Най-опасно според него е, когато политиците сами поискат да са принципалите на бизнеса, собственици на медии, на фирми и на икономически групировки. Това, на което сме свидетели сега, смята той. Иво Прокопиев заяви, че на този етап не планира нищо конкретно в политиката - имал достатъчно предизвикателства в други сфери.
Какво се случва в държавата, господин Прокопиев? Има ли шансове да се успокои лятото на родното недоволство?
Според мен гражданите си я поискаха обратно. И докато няма видими доказателства, че поне има процес към връщането на институциите във форма, в която те да работят за техния интерес пряко, отговорно и отчетно, няма как да има успокояване.
Ясно ли е обаче от кого си искат гражданите? От политиците, от олигархията, от кой? Къде е държавата?
Не мисля, че между двете има кой знае каква разлика, защото всеки политически елит, който идва на власт, по напълно естествен начин се стреми да създаде олигархично управление с ресурсите на гражданите, на данъкоплатците да възпроизвежда властта си и да стои постоянно на власт. Това е единият начин да обясним това, което се случи с избора на господин Пеевски за шеф на ДАНС. Защото хората видяха, че за каквото и да гласуват, за когото и да гласуват, винаги получават едно и също. И това е адски обезсърчаващо не толкова заради личността на господин Пеевски, колкото заради констатацията и прозрението, че ако в една държава няма върховенство на закона, няма правила, няма отчетност, няма избор и няма свобода на медиите, които да контролират всички други липси, тогава гражданите нямат нищо. Те нямат нито граждански права, нито лични свободи, нито собственост.
Какво обаче значи олигарх в България?
Според мен олигарх навсякъде по света значи едно и също. Олигархията е едно малцинство, което използва ресурсите на икономиката и на обществото, за да стои постоянно във властта, да възпроизвежда властта си и евентуално да е в състояние да прави династии - да прехвърля от поколение на поколение тази власт.
Сигурно няма да съм първата, която ще ви попита, вие приемате ли определението, което някои веднага лепват пред вашето име - олигархът Иво Прокопиев?
Не го приемам, защото очевидно противоречи на дефиницията олигарх, защото ключовото за олигархията е участието или допирът, възползването от властта. Точно това, според мен, в моя случай не е валидно.
Защо никой не назовава поименно олигарсите в България? Ясно е, че не можем да сложим толкова рязка граница между бизнеса и политиката. За политически рай е трудно да се мечтае. Олигарси е имало и ще има. Това задкулисие е трудно да го унищожим напълно. Политиката не е само на сцената. Но все пак тук защо не се назовават?
Така е. Дори заченки на олигархия, някакви части от феномена на олигархията има и в най-успяващите и прозрачни, с най-здрави институции държави, каквито са Нова Зеландия, скандинавските държави, Сингапур. Вероятно и там има такъв елемент на проблем, но този тип отношения не пречат на държавите. Обратното - те са абсолютно подтиснати и тези, които управляват, управляват по начин, по който да създават стойност, хората да имат възможност да успяват да забогатяват, създава се обществено благосъстояние и в крайна сметка хората са щастливи.
Вие сте известен човек, имате познанства, вероятно няма да скриете, че е имало моменти, в които сте влиял на политиката с мнения, коментари?
Да.
Къде е тази тънка граница между това да повлияеш да се вземе едно законодателно или управленско, правителствено решение..
Мога да ви дам два примера, в които аз съм участвал. Мисля, че съм повлиял и че е било за добро. Първият пример е въвеждането на 10% корпоративен данък и въвеждането на 10% подоходен плосък данък. Тогава КРИБ и групата около управителния съвет на КРИБ, особено след като КРИБ беше създаден със сливането на асоциацията на чуждите инвеститори (Българската международна бизнес асоциация - БИБА) и Съюза на работодателите в България, изигра много решаваща роля за консултациите, лобирането и приемането на законодателство, което постави България в една блестяща светлина на инвестиционната карта. В следващите три години България беше втората държава в света по привличане на преки чуждестранни инвестиции след Хонконг, който би трябвало да се изключи, защото Хонконг е входната точка за Китай. Преки чуждестранни инвестиции на единица брутен вътрешен продукт. Това бяха златните години на българската икономика - 2006-а, 2007-а и 2008 година. Тоест ето това е нещо, за което някой е лобирал, то е било правилно и е донесло ползи за всички участници в икономическия и обществения живот. Другото нещо, в което пряко съм участвал, е създаването на етичните органи на Съюза на издателите и на съюза на електронните медии. Заедно с Огнян Златев и с госпожа Гочева сме учредители на фондацията за саморегулация. Това бих казал, че не толкова успешно проработи, защото медиите след като бяха придобити или изкупени, или по някакъв начин подчинени голяма част от тях на политически и корпоративни интереси, спряха да зачитат тези професионални ценности, професионалната етика, по която работят. Но това е друго нещо, което аз лично съм създал, заедно с експертите от Би Би Си участвахме в създаването. Това, което искам да кажа, е че няма лошо хората с опит и със знание да участват в създаването на правила и институции. Въпросът е това да е легитимно институционално. В първият случай аз съм участвал като председател на КРИБ, във втория съм участвал като зам.-председател на Съюза на издателите.
Какво се крие зад битката между вас и групата около Цветан Василев?
Няма такава битка. Аз лично не водя битка с никой. Това е съвсем елементарен и дълбоко погрешен опит да се представи нещо, което не контролирано и не е организирано от никой, по елементарен начин да бъде битка между два кръга, две групи. Това в общи линии са пълни глупости.
А как гледате на това, което си коментират хората, в тази ситуация в страната? Някои казват "едни олигарси, обичани от една власт, воюват с други и от това зависи може би кой ще управлява държавата".
Това не е вярно. И това, което е за добро, е, че протестът няма лица, няма лидери, защото е една голяма негативна коалиция срещу самата олигархия. Това е същността на протеста. Той няма как да бъде воден, насърчаван, напътстван и всички глупости, които се говорят. Защото това е инстинктът на гражданите за самосъхранение. Това е моят прочит на тези протести.
Не виждате опит за дирижиране?
Вероятно има, но той е по-скоро от средите на управляващите. По никакъв начин от средите на хората, които като мен мислят по един и същ начин с протестиращите.
Докато сме още на темата за олигархията, не са ли еднакво грешни и политиците, и бизнесът за тази своеобразна незаконна любов между пари и власт? Сега всички крещят срещу политиците, а аз не виждам някой да отиде да протестира пред офиса на някой олигарх.
Мисля, че не са еднакво грешни и голяма част от протестиращите са собственици на бизнес. Това е средна класа, горна средна класа, предприемачески елит, защото те имат много легитимни основания да протестират. Това са хората, които имат активи, семейства, деца, които имат фирми. Те имат право да изискват качество на държавното управление от управляващите и от политиците. Те не получават такова качество. Напротив, получават едно безпардонно нагло отношение и постоянно опит да бъде откраднат общественият ресурс. Тоест има бизнесмени, които играят по правилата на политическата корупция, които политиците им налагат. Има и такива. И за някои, по някой път това е въпрос на оцеляване. Аз не мога да кажа, че съм 100% критичен и не разбирам, защо тези хора са поддали на натиск. Да, има такива, които понякога подават на натиск.
Аз говоря за такъв бизнес, който и диктува правила, налага, може би участва в създаването на политически субекти и през годините на прехода е дирижирал поява на един или друг на родната политическа сцена. Защо никой там не протестира?
Най-опасната част от отношения, за които говорите, е тогава, когато политиците сами поискат да са бизнесът, да са принципалите на бизнеса, собственици на медии, на фирми и на икономически групировки. Това е на което сме свидетели сега. Това не е просто един бизнес, който се облагодетелства. Това е политически елит. Той иска да притежава физически всичко.
Но възможно ли е да сложим някъде ясна граница между пари и власт?
Гражданите слагат съвсем ясна граница. Това, което става, за мен не е политически проект или опит за насочване на някакъв политически проект. Това е по-скоро създаване на един незаобиколим, за радост, контролен механизъм за неща, които са възможни и за неща, които са невъзможни и недопустими. Тоест трябва да е ясно, че има неща, които няма как да бъдат правени в една демокрация, в една пазарна икономика, където има институции, върховенство на закона и гражданите си разбират интереса и са в състояние да го защитят. Те са на улицата, защото в момента няма друг начин, освен с телата и с гласовете си да си защитят интереса на собственици, родители, работници, интелектуалци и всякакви.
Вие сте предприемач, бизнесмен, работодател. В момента от вашата камбанария какъв е вашият интерес - стабилна среда и работещ кабинет или избори до дупка? Кой риск е по-голям пред инвеститорите - това да продължи или да има някакъв краен хоризонт?
Всеки, който разбира как работи световната икономика, как се развиват държавите и как се конкурират помежду си, какви са източниците на икономически растеж, откъде идва стойността, знае, че не може да има богата и успяла държава без върховенство на закона и работещи институции. Тоест това е отправната точка. И тя е много по-важна дори отколкото наличието на природни ресурси, географско положение и така нататък. Ако в една държава няма върховенство на закона тя е обречена на вечна бедност. В момента сме изправени пред въпроса на въпросите, може би най-фундаменталното нещо. Въпросът и отговорът на въпроса, който задавате: има ли сили това политическо мнозинства да установи такова върховенство на закона. Има ли сили обществената, публична легитимност да го направи? Отговорът, според мен, е много очевиден: не. Защото с ходовете, които те направиха, не само един, но най-емблематичният с назначаването на господин Пеевски, те показаха, че отзад има едно грозно нещо, което им пречи да са прозрачни, да работят в инетрес на гражданите.
Да, но икономисти коментираха теза на Емил Хърсев, че протестите пречат на икономиката в този им вид, в тази ситуация.
Всеки протест пречи на икономиката, но въпросът е в какъв план разглеждаме протестите. Ако вярваме, че България има сили да възстанови демократичните механизми, да накара партиите отново да работят за интересите на гражданите, да са отчетни, да има работещи институции и закони, тогава протестите дългосрочно са много полезни. Защото те са първата стъпка в последователността от много стъпки към тази цел.
Пет премиера за една година няма ли да са много, защото сега ако падне това правителство, трябва да има служебен премиер и после нови избори. И може би до пет ще ги докараме.
Не мисля, че броят на премиерите е решаващ в този случай. По-скоро решаващ е общественият разговор накъде сме тръгнали и какви са средствата за постигането на тази цел. Това е много базов въпрос: ние споделяме ли законите и ценностите на ЕС и НАТО или не? До това се свежда. Искаме ли да бъдем европейска държава или искаме да бъдем бананова република, ориенталска държава?
А вие виждате ли условия за разговор? Имам чувството, че властта не чува или чува доколкото дограмата на МС пропуска. Протестиращите не искат да чуят никой друг. Тезата за тях е една - оставка сега и веднага, ясно заявена, въпреки звуците от свирките. Други организации отстрани припяват нещо друго, разговор не се задава.
За съжаление, трябва да кажа, че власттав общия смисъл, правителството, регулаторите, парламентарното мнозинство продължават да дават храна с действията и бездействията си всеки ден на протестиращите, че е необходима радикална промяна. Искам да ви дам два примера: единият е "Южен поток"- начинът, по който беше уголемен двойно и тройно разходът за проекта; начинът, по който практически България ще бъде лишена от всякакви транзитни такси за неограничен период от време. Отговорът на въпроса този проект защо не е сега, след като глобалната конюнктура на природен газ е тотално променена, няма ли други, по-важни за България и българските предприемачи, за българските потребители на природен газ проекти? Тези въпроси не бяха зададени. Напротив премина се към едно ускорено подписване, както беше с „Белене" - документ тук, документ там, за да са окаже като случая с "Белене" - държавата дължи 2 милиарда, без да има нищо. Това е второто „Белене" за мен - "Южен поток", напълно непрозрачно, със страшно раздути разходи. Мога да ви дам пример. Другият голям казус, който е изключително притеснителен, е казусът с покупката на пенсионен фонд „Доверие". Това е дори по-страшен казус, защото там става въпрос за очевиден опит някой да бръкне в джобовете на 1,3 млн. българи, които се осигуряват в този фонд. Кой е този някой?
Офшорна компания.
Точно това е проблемът.
Но същата тази власт мисли със закон да забрани офшорните фирми да работят с обществени пари.
Да видим дали са искрени, защото разрешението на тази сделка не зависи от парламента, зависи от Комисията за финансов надзор. И обичайната практика е когато подобна сделка се обявява, е да бъдат проведени предварителни консултации - дали купувачът е приемлив за регулаторите или не. Ако регулаторите са казали, че не е бил приемлив, той нямаше да бъде обявен.
Като бизнесмен ще бъдете ли по-спокоен от условията си за работа и развитие на дейността си, ако след вот, след два месеца ГЕРБ се върне на власт?
Не, по никакъв начин не смятам, че една или друга партия, от тези, които в момента са били във властта в последните 6-7 години, е по-добра от останалите или в момента има моралното право да каже „Аз съм много по-добър и ще управлявам по-добре". Това важи и за ГЕРБ, защото ГЕРБ имаха практически неограничен кредит на доверие и почти цялата власт, възможност да проведат изключително радикални и смели реформи.
И нужни, чакани години.
Нужни, чакани години, да. Имаха целия кредит на доверие, но не го направиха поради политически страх, поради липса на капацитет. Според мен поради неразбиране как работи една модерна икономика. Поради всичките тези причини те не са дали доказателства, че са различни.
Добре, стоят извън парламента и чакат протестът да ги върне на власт, поне засега. Мислите ли, че енергията на протеста може да мине и в тази посока?
Аз не мисля, че протестът ражда подкрепа или неподкрепа към някои от старите партии. Ако протестът ражда нещо, то е нов полотически регламент. Някой от участниците в протеста беше казал: „Тук са и новото ляво, новото дясно и новият център". Тоест изобщо не е противопоставянето между, ГЕРБ и БСП. По-скоро противопоставянето е напред-назад, рационално-нерационално, корупционно-некорупционно. Това е противопоставянето. То не минава по границата тази партия-онази партия. Всички партии са в един кюп и те заслужено са там.
Отвъд искането за ясен регламент, контрол и отчетност на политиците, виждате ли алтернативата в този протест? Протестът не задава това ново, което се търси.
Да, но не трябва и да го очакваме дори от него според мен. Протестът е изблик на инстинкта за самосъхранение на хората. Той няма политически цели, вероятно няма и политически амбиции на тези, които са на площада.
Казвате за самосъхранение на хората, но ние, българите имаме и силен инстинкт за саморазрушение. Някак не се ли въртим в кръг 23 години?
Саморазрушението е и апатията, което този протест преодоля. Саморазрушението беше, че много успели, умни и хора с възможности се бяха самоизолирали от политическия живот и този протест ги върна активно в обществения, политическия живот на държавата, което само по себе си е много добро и смислено нещо. Много е важно за бъдещето на България.
Добре, но с какъв парламент бихме се събудили след два месеца, след едни избори? Аз след Варна съм голям скептик.
Аз не знам. Истината е, че никой не знае. Наличието на този протест и на тази енергия по улиците обаче показва, че ако какъвто и да е парламентът и правителството след два или три месеца, ако то е подобно, отново ще има протест и отново ще има избори. Затова казвам, че това е по-скоро контролен механизъм, а не е политически проект или заявка за нещо в политиката.
Вие лично имате ли някакви политически планове? Името Ви, кръгът „Капитал" редовно се спряга като основа за някакви бъдещи политически действия.
Не, на този етап не планирам нищо конкретно в политиката. Имам достатъчно предизвикателства в други сфери. Ако реша да правя нещо в политиката, ще го обявя по ясен и прозрачен начин. Няма да има нужда жълтите вестници да го обявяват.
Нов субект виждате ли като необходим, дори като страничен наблюдател?
Аз виждам нужда от цялостно преструктуриране на политическото представителство. Защото старото политическо представителство се изроди в олигархия, тоест трябва да теглим чертата на този период и оттам нататък да се ражда нещо ново. Но това е рационално-интелектуално разсъждение. Аз не знам кои ще бъдат тези нови лидери, как те ще възникнат и така нататък. Това е вече естествен процес, който си иска времето и вероятно ще се развие.
Кога се чухте последно с президента? Подозирам, че във всяко интервю ви питат по нещо за него, защото в миналото ви свързва някакво приятелство.
Наскоро не сме говорили. През примерно последните 3-4 месеца не сме говорили.
Доколко и как смятате за удачно това, което той опитва да прави в тази ситуация? По силите му ли е да накара родните политически лидери да седнат на една маса? Нещо, което дори не се случва.
Аз го познавам много добре и много отдавна. Той е един честен и умен човек. Така че, според мен, той прави всичко по силите си, за да успокои ситуацията и да не позволи пълен срив на всичко в държавата. Доколко е във възможностите на институцията президент, не мога да кажа, но със сигурност президентството остана една от малкото институции на стабилност и високо обществено доверие.
Саша Безуханова обяви един проект тези дни -„България може". Може ли това да се окаже основа на нова политическа сила? Коментираше се кои хора са около нея, дори и Вашето име беше намесено.
Не. Познавам Саша Безуханова. С нея заедно работихме по сливането на тези две бизнес организации - СРБ и БИБА, но специално този проект не сме го обсъждали. Тя има някакви свои идеи и виждания. Доколкото четох, по-скоро не е политически проект, а експертен - да бъде като банка кадри, ако правилно съм разбрал идеята.
Да, като интернет платформа за обмяна на мнения. Но от толкова мнения не знам кога българите можем да стигнем до някакво общо съгласие накъде вървим в този разговор, който не се случва?
Важно е, че всяка капка енергия в момента е положителна и трябва да се получи един голям водосбор.
Положителна, но се крещи "Оставка".
Положителна за България и за бъдещето на българите. Трябва да се получи един водосбор, който малко по малко да се стече в една река и да отиде в някакъв голям басейн. И за радост модерните технологии вече позволяват пряката демокрация и директното участие на гражданите във вземането на решения, които пряко ги засягат. Да бъдем много по-активни.
Модерните технологии обаче не стигат до онези краища на България, откъдето хората ни звънят и казват „Там, в София вие хвърляте доматите, обаче ние тук нямаме пари да си купим килограм домати". Политиците ли опитаха, а защо не и други, които имат интерес от това, да разделят българите на протестиращи и непротестиращи?
Мисля, че опитът за разделение не е успешен този път, защото поне социологическите данни, които излизат, категорично говорят, че огромното мнозинство от българите подкрепят протеста и неговите цели.
Вие се изказахте критично за част от работата, свършена в рамките на миналия мандат, на кабинета „Борисов".
Не, по-скоро се изказах критично за несвършената работа. Миналият мандат направи не много на брой неща, които в общи линии бяха смислени. По-скоро аз се изказвам критично срещу нищо-правенето, а не срещу грешките, които са правени. Разбира се, имаше и грешки, но не това според мен е емблемата на миналия мандат. Емблемата е пропиляното време и пропиляната надежда. Защото в период на такава тежка икономическа криза икономиката изисква много по-активно и много по-умно антикризисно управление, за да не се получи това, което се получи - над 100 000 фирми бяха буквално изтребени, липса на координация между двата основни регулатора Министерството на финансите и БНБ, отлив на над 6 млрд. от българската икономика, което по технически причини, ако искате, доведе до гигантска нова безработица - 350 000-400 000 нови безработни на пазара и до този срив, който виждаме в момента.
Дянков или Цветанов - хората спорят кой е бил според тях по-голямото зло.
Не мога да кажа.... Не мога да дам такава...
Единият ни стегна яко коланите до степен, в която...
Не е проблемът в стягането на коланите. Проблемът е в липсата на другата част от политиката - антикризисна и антициклична. Бюджетът трябваше да бъде опазен. Защото виждате сега, като няма някой като Дянков, който да пази големите безобразия, започват да стават неща, които изглеждат странно.
Притеснителна ли актуализацията на бюджета за тази година според вас и анонсите, че вероятно може би нов дълг ще се емитира?
В мащабите, в които тя беше обявена, не е притеснителна, защото два процента бюджетен дефицит все още е в допустимите норми, ако бъде спазен и ако изпълнението, което е посочено, е така. Но вътре има много притеснителни позиции, защото примерно се установява много по-нисък приход от акцизи и ДДС. От къде идва този по-нисък приход? Дали това не означава по-голяма контрабанда, която бюджетът залага в себе си. И такъв ред въпроси, които могат да бъдат зададени.
Ще ви попитам така: какъв финансов ресурс е заложен в сегашната ситуация? Не говоря като пари за протести, някои коментират кой на кого и как плащал. А какво губим и какво печелим при тази власт, при идването на нова власт като залог?
Дадох един пример, който според мен е много показателен, с цените на недвижимите имоти. Ако България би имала управление, което да е компетентно, грамотно и се справя с предизвикателствата на кризата и банков сектор, който да подкрепя икономиката, а не да цели основно връщането на парите към банките майки, в момента в икономиката цените на имотите не биха били с 38 на сто по-ниски отколкото през 2008-а. А биха били възстановени както това стана във всички държави в Западна Европа, дори има държави, където са и по-скъпи, и в повечето държави в Източна Европа. Тоест това в пари за всички собственици на имоти, които са над 90 процента от българите, би означавало 85 млрд. лева. Тоест това е един много хубав пример, който илюстрира пряко, че качеството на управление, качеството на институциите и върховенството на закона имат значение за благосъстоянието и богатството на всеки български гражданин. 85 млрд. лева е повече отколкото БВП на България за една година.
Откакто са започнали протестите почти всеки наш гост питам: добре, утре пада кабинетът, вие имате ли лице, което бихте посочили с ръка на сърце като кадърен и достатъчно обществено приемлива фигура за премиер?
Нямам и не смятам, че е редно някой като мен да посочва добри хора за премиер. Мисля, че по-важен е процесът и ако процесът е правилен, той неминуемо ще доведе до възможност някой от способните хора - било отвътре, било отвън - да се нагърби с този тежък кръст.
Тези дни си мислех дали правилно някои хора се опитват да говорят, че има добри и лоши олигарси. Не знам има ли такова нещо като добри и лоши олигарси, но се чудех каква е отговорността на - ще използвам тафтология - национално отговорния бизнес в България за това, което е страната след тези 23 години преход? Тези дни прочетох, че китайците дори са ни били по заплати. Минималната заплата там е по-висока от нашата.
Не само Китай. Повечето държави в Югоизточна Азия са с по-високи минимални заплати - Филипините, Тайланд, Индонезия дори. Държави, които бяха смятани за low coast дестинации, в момента вече се на стандарт, който е по-добър.
Според мен олигархията и нейните медии успяха в някаква степен, не казвам, че са успели напълно, но в някаква степен да наложат на обществото мнението, че всички бизнесмени са крадци и разбойници, че няма разлика, че всички искат едно и също - да ограбват, и така нататък. А това е ключовото разделение, защото има бизнес, има криминален бизнес; има бизнес, който иска сделки от политиците, има бизнес, който иска правила. И там трябва да се сложи разликата и това е отговорността на бизнеса. Отговорността на предприемачите във всяка една икономика е водейки се от желанието си да създават стойност и да печелят, да създават работни места и да разделят тази стойност с цялото общество. Това е механизмът и неслучайно в цялата световна икономическа история икономическото развитие започва бурно тогава, когато капитализмът е наложен като обществено устройство, когато конкуренцията и желанието на предприемачите да успяват да печелят започва да бъде водещото в икономическата дейност. Това е през 16-17 век. От тогава започва експоненциалното развитие на световната икономика. Това е закон, който е действал няколко стотин години. Ние няма да го променим и няма друг, на който България да може да се опре, освен на предприемаческия си елит. Но той трябва да бъде този, вторият, за който казах - този, който иска правила, а не корупционни сделки.
На финала, засега един невероятен сценарий, но пък биха ли ви изненадали, ако ГЕРБ, БСП и ДПС седнат на една маса и направят нов кабинет?
Не. Всичко е възможно. Пак казвам, не е въпросът вече кой прави кабинета, няма никакво значение. Важното е, че тази енергия е вън и че този кабинет трябва от първия ден да му е ясно кое може и кое не може. Хубавото е, че има ясна граница вече.
