Проф. Близнашки: В ляво са нужни нови решения, проектът „Станишев“ катастрофира
Проф. Близнашки: В ляво са нужни нови решения, проектът „Станишев“ катастрофира / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Не е работа на синдикатите да искат свикването на Велико Народно събрание - протестиращите не издигат лозунги за това, нито искания за нова Конституция. Това коментира в интервю за предаването на Дарик "Междуредие" специалистът по конституционно право проф. Георги Близнашки - ден, след като от КТ „Подкрепа" настояха за свикването на ВНС.

Според бившия депутат част от тези, които настояват за подобен ход искали въвеждането на президентска република в България. Проф. Близнашки предупреди и за опасността при дебатите за нов основен закон да се поставят под съмнениe основите на националната държава, заложени в родната Конституция.

Предсрочни избори през септември или октомври ще снемат напрежението в обществото, коментира още пред бившият депутат, който е сред редовните участници в протестите в София през последните седмици. Според него каквото и да се случи на нови избори съотношението на силите в следващия парламент няма да бъде същото, особено ако половината от депутатите бъдат избирани мажоритарно.

Новото ляво също ще излезе от тези протести, не само новото дясно, коментира още Георги Близнашки.

Професоре, логично ли беше да стигнем до тук - до пълно отрицание на целия политически елит?

В определен смисъл подобни нагласи се наблюдават в повечето от държавите в Източна Европа. Преходът донесе разочарование. И сега с мъдростта на отминалите години си спомням, че в началото ни предупреждаваха, че ни предстои да минем през долината на сълзите, а ние бяхме ентусиазирани, че създаваме ново общество, че полагаме основата на демокрацията. Предупреждаваха ни, че предстоят тежки реформи, които ще доведат до понижаване на жизнените стандарти. Но всичко това изглеждаше твърде далечно. Сега сърбаме попарата от натрупаните проблеми, които не бяха решавани своевременно. У нас преходът се проточи до безкрайност.

Някои казаха, че сега май идва време за нов 10 ноември.

То в политически план винаги има радикални искания, но по-добре е да прегледаме какви проблеми се натрупаха и останаха нерешени през годините, да си дадем сметка какво още трябва да се направи, за да заприличаме на останалите развити западноевропейски държави. Но пак подчертавам много от реформите у нас бяха половинчати - започваше се, спираше се, започваше се отначало. Въобще странна българска болест - всеки, който идва на власт, се опитва да сложи ново начало. А когато се отрича приемствеността, не се стига далече по пътя на реформите и преобразованията.

Вие сте едно от лицата, които много ясно се разпознават на протестите на улицата от последните седмици. Очертават ли обаче тези протести път в тази безпътица, като изключим опитите на старото дясно да се възроди, да намери аргументи за своето обединение, стъпвайки тъкмо на енергията на улицата?

Най-напред искам да кажа, че аз стигнах до активно участие в протестите по естествен начин. Иизвървях дълъг път. През тези повече от двадесет години участвах във всички тези реформаторски движения, които се създаваха в средите на БСП, докато накрая не стигнах до заключението, че онзи тънък реформаторски слой, който сложи началото на промените в началото на 90-те години на миналия век, вече е изчерпан и че по един много странен начин всяка следваща фаза на обновление, в смисъл на поява на нови лица не води до ново качествено състояние на партията, а показва онези лоши страни, които полагахме огромни усилия да преодолеем. Тоест не се получи онзи ефект на обновление в идеен и политически смисъл тази партия от бивша комунистическа, тоталитарна партия да се превърне в един релевантен фактор на промените. Така че смея да кажа, че съм бил лоялен и коректен към собствената си партия, докато не ми стана безпределно ясно, безвъпросно ясно, че това е един извървян път и че не може нищо повече да се направи. В крайна сметка БСП си се превърна в една обичайна партия на върхушката, олигархията, партия на властта, а не на идеите.

Ако дясното гледа с надежда към протестите, лявото гледа ли с надежда?

В определен смисъл бих казал, че новото ляво също ще излезе от тези протести, не само новото дясно. За мен по-важното е да узреят тези тенденции, които се очертават. Мнозина се опитват да го представят като възраждане на дясното, но тези реформаторски блокове, които се правят напоследък, включват добре познати лица и освен това няма някакви особени нови идеи. Така че протестите дават шанс както за дясното, така и за лявото пространство да се появят нови политически субекти. Но затова е нужно време, не трябва да се избързва в тази посока. По-добре е да се осъзнае, че има неща, към които не трябва да се връщаме.

Не да бъдат конструирани някакви политически субекти от някой отвън.

Това е правено неведнъж досега без особен траен резултат. По-важно е според мен да се осмисли дълбочината на проблемите, пред които сме изправени. Въобще ние създадохме едно твърде абсурдно общество с оглед на тази ситуация, която изживяваме. Аз се опитах да предупредя моите другари още преди няколко години, че БСП не трябва да се връща във властта в същия вид, така, както падна от власт през 2009 година. Всъщност на власт се връщат същите лица. Социалистическата партия проспа тези четири години в опозиция, тя се мотивираше от едно огромно желание на нейния лидер да вземе реванш срещу ГЕРБ и Бойко Борисов персонално, една свръхамбиция, която подмени необходимостта от очертаване на една реална лявоцентристка алтернатива на дясното управление на ГЕРБ и сега се вижда цялата безпомощност на правителството на Пламен Орешарски.

Аз вече имах повод да кажа, че това е едно правителство, което от гледна точка на своя състав е твърде слабо. Няма ярки, значими, авторитетни фигури, които да наложат своята гледна точка на обществото. Това са хора, които на практика не могат да разговарят с обществото и колкото пъти някой от тях се опита да направи някакво по-смислено изявление, реакцията е негативна. Множеството кадрови грешки. Те следват една след друга и аз не мисля, че ще спрат, защото се разчита на кадри, които малко или повече са обременени от своята биография през тези години. Та се натрупват редица противоречия.

Какъв е изходът - избори сега или след няколко месеца? Защото виждаме Варна какво поднесе и на втори тур - смешна активност.

Трябва да си дадем сметка колко дълбоки са натрупаните противоречия в нашето общество. Лично моето мнение е, че лъсна една много неприятна истина с оглед създаването на правителството на Пламен Орешарски и това е истината за обвързаността на нашия политически елит с олигархията - тези зависимости станаха очевидни. Самият Пламен Орешарски идва от среди, свързани с Васил Божков - известниятбизнесмен. Неговият първи вицепремиер Бобева също идва от тези среди. А вече назначението на Делян Пеевски преля чашата. Това вече беше онази капка, която предизвика обществения взрив. В този смисъл може да се каже, че едно особено явление - глупостта на Сергей Станишев, която беше една строго пазена вътрешнопратийна тайна, стана публичен факт, обществено достояние. Някои анализатори побързаха да обявят, че е катастрофирала системата. Нищо подобно. Катастрофира проектът „Сергей Станишев". В ляво трябва да се търсят принципно нови решения, които да върнат доверието на обществеността. Въобще този тип политика, който се провежда понастоящем, аз бих квалифицирал с едно добре познато от историята явление - сирахомилство. Това не е социална политика, това са жестове на благотворителност. Нужна е съвсем друга алтернатива в нашето общество. Затова казвам, че проблемите са твърде сложни.

Много хора пледират за ново политическо начало. Но аз съм на мнение, че страната има нужда от ново икономическа начало, нов национален консенсус в условията на криза, консенсус, който да дава шанс в крайна сметка за достойно съществуване на всички български граждани. Ние създадохме едно общество, в което ножицата на доходите е отворена до крайност. Формира се нова върхушка от олигархичен тип, която налага волята си по всички въпроси и това не трябва да се допуска, трябва да се пресече тази линия. И мисля, че дори последните изявления на президента са в правилна посока. Днешното изявление на посланиците на две изключително важни страни за ЕС - Германия и Франция, дават ясен сигнал в каква посока трябва да се върви.

Избори.

Изборите са едно, това е техническото средство. По-важното е олигархията да получи урок и да бъде сложена на мястото си. Тя не трябва да се бърка в политиката. Нека тези хора, които получиха икономически ресурси и възможности, да си гледат бизнеса, както се казва, да не се опитват да налагат своята гледна точка по всички въпроси. Защото така се стига да тези странни явления, при които една социалистическа партия въвежда плоския данък - тази ултрадясна, да не кажа регресивна, реакционна мярка. Това беше върхът на абсурда. Това в Западна Европа не могат да си го позволят десните партии, а у нас това се направи от социалистическа партия. Тоест това е натискът на олигархията, който трябва да бъде пресечен. Така че бунтът на гражданското общество, да го наречем така, дава шанс не за пренаписване на конституционните правила, както мнозина вдясно се опитват да поставят проблема, дава шанс за ново начало, за нов обществен договор, който да подреди приоритетите по такъв начин, че всеки български гражданин да има своя шанс.

Що за обществен договор? Иаква форма формално може да има това, защото ето вчера лидерът на „Подкрепа" Константин Тренчев излезе с позиция, че освен че обявиха курс към национална стачка, те искат избори за Велико народно събрание.

На мен ми предстоят дебати тази вечер с този човек по същата тема. Бих искал да кажа, че не е работа на профсъюзите да повдигат въпроса за ВНС. И забележете, хората, които излизат на улицата, а това са десетки хиляди, никой от тези хора не издига лозунга за свикване на ВНС или нова конституция. Хората имат едно много ясно искане и то е за прекратяване на пълномощията на действащото правителство. Тоест каквито и да са благи намеренията на Пламен Орешарски, българският народ няма повече намерение де търпи управление от олигархичен тип и затова хората искат предсрочни избори. Това е лозунгът на деня и смятам, че в това отношение президентът постъпи правилно, когато така да се каже стана говорител на тежненията на гражданското общество.

Не споделяте тезата, че е заел страна?

Не, не. Това са абсурдни обвинения. Що се отнася до профсъюзите, смятам, че те твърде дълго мълчаха. Трябва да се изправят в защита на икономическите и социалните права на своите членове. Това е тяхната основна функция, това е основната им грижа и задача. А не да влизат в задкулисни договаряния с олигархията, защото върви една вълна за премахване на редица социални права. Ако се свика ВНС, натискът от страна на десницата ще бъде именно в тази посока - ограничаване или премахване на редица социални права, които са заложени в демократичната конституция на България от 1991 година. Така че най-добре е всяка публична фигура с оглед на средите, от които идва и онази мисия, която е призвана да провежда, да застане на своето място и да си помисли как да се подобри положението на трудовите хора в България, а не профсъюзите да се бъркат в политиката, където те имат много малко какво да кажат.

Те обаче не са единствените. След протестите през пролетта, когато след много говорене се стигна до призиви за нова конституция, ВНС, отново доста гласове все в тази посока. Защо се отъждествява смяната на политическата система с основна промяна и на конституцията? Бъркат ли се тези две неща?

Разбира се, че се бъркат.

И отклонява ли се вниманието пък с темата за ВНС?

Това е начин да се пренасочи вниманието. Това, което е важно да се разбере, е, че ние имаме изключително демократична политическа система. Конституцията предвижда парламентарна демокрация, която съответства на най-развитите стандарти в ЕС. И оттук идват проблемите на задкулисието. Много трудно е да се дирижира политически живот, който се опира на принципа на политическия плурализъм. Тези, които издигат лозунга за нова конституция, искат нещо друго и то е въвеждането на президентски режим в България. Но това е кауза, която трудно се отстоява. Трудно защитима е тя. Защото това по същество означава връщане към авторитарни методи на управление. Един президентски режим неизбежно ще придобие авторитарни форми по тези географски ширини.

Божидар Димитров каза преди дни пред Дарик, че то така или иначе този режим е бил налагат с премиерската република, която сме наблюдавали няколко мандата...

Това не е сериозно. Те историците имат едно леко увлечение към силната ръка, което е много опасно, много пагубно в кризисни ситуации. Трябва да сме наясно, че един президентски режим има една единствена цел - за да може да се наложи у нас, това означава да се постигне ефектът на принизяване на ролята на Народното събрание, на политическите партии, на общественото мнение. Или казано с една дума - крайната цел е затваряне на публичното пространство. Само при тези условия може да просъществува един президентски режим в България. Първо, тези хора не си дават сметка, че у нас няма традиция в тази посока и едно такова пренареждане на институцията ще предизвика огромно объркване, ще са нужни поне десет години, за да се осмисли новата йерархия на юридическите актове. Тоест една практика, която ние създадохме включително и чрез работата на КС ще бъде задраскана с лека ръка. И на второ място, дори да се постигне един такъв позитивен ефект, последиците за всички останали сфери на обществения живот ще бъдат крайно негативни, защото един такъв режим е изключително неустойчив. Парламентаризмът има това предимство, че попива обществените напрежения. И затова е би било добре, ГЕРБ сега да е в парламента.

Ако не спре да ги усеща.

Вярно, че в момента изживяваме една агония на парламентаризма, но обстоятелството, че в парламента са представени всички основни политически сили, позволява общественото напрежение да се попива, поглъща, да намира израз от трибуната на Народното събрание, докато при президентският режим победителят получава всичко. Другите остават на студено, те са аутсайдерите, на които не им остава нищо друго, освен да излизат на улицата и да протестират. Така че много от тези хора, които се упражняват по темата, нямат никаква представа за това как функционира един президентски режим и защо навсякъде извън САЩ президентските режими се провалят. Това е един много сериозен разговор. Не искам да отиваме по-нататък в тази посока, защото съм убеден, че няма да се стигне до там. Има и още едно обстоятелство, за което не си дават сметка много от експонентите на тази идея и то е, че ако се стигне до свикване на ВНС, ще се наложи да се разрушат основите на националната държава, заложени преди двадесет години. Все пак ние имаме една денонационална държава, имаме национален език - българският, имаме една забрана...

Мислите, че може да се тръгне в тази посока на ревизия?

Там ще станат пробивите веднага. Имаме забрана за партии на етническа и верска основа. Мнозина от тези новопоявили се политически фактори смятат, че ако се свика едно ВНС, те ще могат да променят конституцията всеки според своите представи. Но когато се започне работа, ще стане ясно, че исканията взаимно се изключват и ще бъдат подложени под съмнение именно тези основания на националната държава, които бяха здраво вкопани преди 22-23 години с огромни усилия в един такъв тежък и тогава за България момент. Така че аз искам да им напомня думите на бившия монарх, когато той се върна от изгнание и стана премиер, когато се хвърли в българската политика. И на него се опитваха да му пробутват идеята за ВНС, а той отговори с насмешка: „Ние не можем отново и отново да си задаваме въпроса кои сме, откъде идваме и накъде отиваме". Защото конституцията - това е въпросът за националната идентичност.

От онова, което казахте, вашето очакване е за избори през септември-октомври.

Септември-октомври едни предсрочни избори, за да се снеме напрежението и тук никой не трябва да се опитва предварително да си представи как ще изглежда българският парламент. Нека да дадем възможност на българските граждани, на върховния арбитър да си каже думата. Аз смятам, че каквото и да се случи, съотношението на силите няма да бъде същото, особено ако бъде въведен силен мажоритарен елемент в избирателния кодекс, което се надявам, че ще бъде направено.

Реални преференции?

Не толкова преференции, колкото местата да се разпределят 50 на сто според пропорционалната избирателна система, 50 процента - мажоритарно. Мисля, че това е моментът, в който нацията ще отдаде предпочитание на изявени общественици, интелектуалци, които ще внесат повече рационален елемент при дебатите, при политическите сблъсъци в следващото Народно събрание.