Участието на „Атака" в сегашното управление е огромен срам за България и позицията на двама от европейските посланици в София трябва да се възприема като предупреждение за много по-сериозни санкции срещу страната ни. Това коментира в интервю за Дарик бившият външен министър Соломон Паси. Според него от десетилетия България не е правила толкова лошо впечатление навън и то с еднократен акт, какъвто е бил „опита за комплот срещу ДАНС".
Паси посочи, че властта трябва да се вслуша в това, което казват посланиците на Франция и Германия, защото това били не просто две страни-членки на ЕС, а моторите на съюза.
„Орешарски би бил малката изкупителна жертва, тук трябва по-големи оставки да хвърчат. Поемането на политическа отговорност означава хората над него да поемат политическа отговорност, а в политиката катарзисът означава оставка", коментира още Соломон Паси.
Той не смята, че това НС е изчерпало потенциала си. „Коалиция между ГЕРБ и БСП е едно европейско решение и ако с посредничеството на президента това може да се постигне, това би бил най-добрият изход от тази политическа криза", обясни ексминистърът.
Вие сте един от депутатите, подписали новата българска конституция преди 23 години - на 12 юли. Назад ли се връщаме или вървим напред? Времето отдавна разбрахме, че не е наше, но в какво и защо повтаряме онзи голям митинг за демокрация на Орлов мост пак отпреди 23 години? Сега опитваме да го повторим.
Хората са съвсем закономерно недоволни и затова протестират. Това, което се случва последните няколко седмици откакто е формирано правителството е едно мега сборище от грешки. Аз не си спомням друго българско правителство, за толкова кратко време да направи толкова много на брой гафове и то в различни посоки. Назначава се един министър, който го държат един ден и го махат, назначават един зам.-министър, който го държат един час и го махат, назначението за шеф на комисията по етика в Народното събрание пък е падение на парламентарния морал и разгром на етиката в българския парламент. И всичко това хората го виждат. Сега, ако се върнем към първопричината на протеста, спусъкът, който отключи тези вълнения- това беше опитът за комплот срещу ДАНС, което е фактически комплот срещу държавата. И тук в никакъв случай , никой не може да казва, че е направил грешка. Това е една добре премислена акция. Не може акция, която е мислена в продължение на няколко седмици, да не кажа и месеци, да бъде наречена грешка. Има и грешка-грешката е това, че планьорите на тази операция не са отчели какъв ще бъде отзвук и какво ще бъде народното недоволство-това е само грешката. Но другото е комплот срещу държавата и е естествено хората да реагират. Като говорим за комплот срещу държавата, аз съм човек, който ежедневно се движи в международните среди, по всички възможни начини и канали, и модерните и старомодните- телефони, писма, имейли, туитър и фейсбек, всичко каквото пожелаете. И трябва да ви кажа, че от десетилетия насам България не е правила такова лошо впечатление с еднократен акт. Мога да сравня това само с един момент, в който България изнесе незаконно оръжие, правителството на господин Виденов беше това, и тогавашният американски посланик ми каза:" Господин Паси, вие много питате, защо се бавим да ви приемем в НАТО, ето затова, защото ви нямаме доверие". И когато в момента виждам, че се правят неща, които рушат онова доверие в държавата, което ние сме градили в продължение на 23 години, наистина на мен ми е болно. Аз съм човек, който няма лични политически амбиции. Биографията ми е запълнена с неща, с които всеки мои колега на територията на ЕС може да се гордее. Започнах и завърших процеса за присъединяване към НАТО, започнах и завърших процеса за присъединяване към ЕС, бил съм председател на ОСС, на Съвета за сигурност на ООН, посрещнах папата в България, нещо зад което Атлантическият клуб стоеше в продължение на 8 години. Така че аз не съм човек с лични амбиции. Но като човек, който гледа двама тийнейджъри и две бебета, истински желая тази държава да се превърне в нещо, което да е атрактивно за неговите деца и затова на мен ми е болно.
Оставка веднага и сега до месец ще реши или проблема? Нов избор през есента за парламент- какво ново и по-шарено би вкарало в Народното събрание?
Първо, по отношение на оставката-една оставка тя е нещо сравнително лесно и бързо постижимо. Но ако говорим само за оставката на министър-председателя, това за мен е едно обикновено административно наказание. Това не е политическа отговорност. Поемането на политическа отговорност-това означава хората, които са над него да поемат тази политическа отговорност. А в политиката отговорност не се поема с личен катарзис-трябва да бъде много ясно. Катарзисът не е политическа отговорност. Катарзис може да преживее някой в Индия-отшелник, който се е оттеглил да размишлява за смисъла на живота. А политиците правят своя катарзис само със своите оставки.
Станишев и Местан да се оттеглят?
Те да си решат кой е виновен. Аз не съм вътре в кухнята на тези събития, не общувам с хората, взели това решение. Ако ги видя някъде, случайно, ще ги попитам, но истина е, че в политиката катарзисът минава през оставката.
Двама посланици-на Франция и на Германия излязоха с една обща позиция.
Запознал сте се с нея. Призоваха властите да се вслушат в гражданското общество. Как да четем тази обща позиция-като червен картон към кабинета, към цялата ни политическа класа и прехода ни или?
Истината е, че международната общност и в частност европейската общност периодически дава различни сигнали на България, когато е недоволна от поведението на България. Последните три мандата всеки един от министър-председателите, не броя служебният кабинет, получи по един подобен жълто-червен картон. През 2006 година беше показан такъв картон на правителството на господин Станишев с мониторинговия механизъм, който ЕС ни наложи. През 2009-2013 година такъв червен картон беше показан на България с неприемането ни в Шенген. И сега в това правителство, получаваме червен картон от двамата посланици. Това не са просто две страни-членки на ЕС-това са Франция и Германия. Франция и Германия са моторите на ЕС. Това, което казват Франция и Германия е мнението на ЕС. Така че всякакви опити от страна на правителството и от близки до правителството хора да неглижират или да се отбраняват от тази позиция, интензивната позиция много вреди на България. Трябва просто да се вслушаме в това, което ни казват нашите съюзници.
Да, но мнозина реагираха, че българският посланик в Париж не е изразявал позиция, не е поучавал Франция при последните протести там или при безредиците, които имаше преди няколко години.
Ако е имал самочувствие-да е поучавал, ако е имал акъл, който да сподели-да е поучавал. Аз нямам нищо против и неведнъж съм казвал какво не ми харесва във Франция, какво не ми харесва в САЩ, как демокрацията маже да стане по-перфектна и там. В Атлантическия клуб имаме дори много ясна визия как ЕС да стане по-добър, как НАТО да стане по-добър. Аз нямам нищо против това България да дава акъл на други страни как да се поправят. Но когато ти си на скамейката на лошия ученик, когато си перманентно изправен до стената или сложен на колене върху бобени зърна като ученик, от който всички се срамуват-тогава ти не можеш да даваш акъл. На нас ни се е случвала да даваме добри идеи, които в ЕС са се приемали. За пример ще спомена станалите вече банални общи зарядни устройства за мобилните телефони. Но имаме още десетки идеи, с които се опитваме да заредим Европа.
Въпросът е доколко се съгласуват тези позиции с ръководителите на съответните държави. Защото и аз в опит да прочета между редовете, за мен не е случайно, че тъкмо Франция и Германия чрез своите представители тук реагират.
Франция и Германия имат изключително опитни представители в България. Познавам ги много добре- Филип е френския посланик, Матиас е германският, приятели сме и с двамата. Трябва да ви кажа, че те са изключителни професионалисти. Това са хора, които в никакъв случай няма да направят нещо, заради което впоследствие външните министерства да им трият сол на главата. Те са си направили много добре сметката, те са съгласували със своите централи своите думи и това, което те казват, независимо, че не е официална позиция на техните правителства, е общественото мнение в правителствените среди на съответните две държави. А щом това е правителствено настроение в Германия и във Франция, бъдете убедени, че същото е и в Холандия, Белгия, Швеция, Австрия и така нататък. Но достатъчно е само Франция и Германия.
Властите да се вслушат в гражданското общество-това дипломатически израз ли е на онова, което не се изрича вътре в текста-оставка? Или кой както иска да си го разбира?
Кой както иска да го разбира. Тъжното в случай е, че протестът няма йерархия, няма лидери, с които може да се преговаря. Не може да се знае кое точно е най-удовлетворяващото, най-доброто за отсрещната страна, страната, която е срещу правителството. Коя оставка ще ги удовлетвори и дали с оставката на господин Орешарски те ще се съгласят да се приберат по къщите си и да продължи животът по-нов начин. Аз смятам, че този парламент не е изчерпал потенциала си и ако България се развиваше като една нормална държава, каквато е Германия например, ние щяхме да сме направили една коалиция между ГЕРБ и БСП. Това е единствена аритметически естествена стабилна коалиция. Те дори биха имали конституционно мнозинство да променят и конституцията. Тогава няма да им трябва някаква безпринципна коалиция, която в се създаде между ДПС и „Атака". Участието на „Атака" в сегашното правителство е огромен срам за България. Това е такъв срам, какъвто отдавна страната ни не си е предизвиквала. И за такива неща се плаща. Ние не само ще се срамуваме, но и ще плащаме.И това писмо на посланиците на Франция и Германия трябва да се възприема като предупреждение за много по-сериозни санкции към България.
„Атака" ли най-сериозно тревожи Брюксел и запада ? Доколко трябва да е споделена отговорността и с ГЕРБ за това положение в парламента? Защото присъствието на ГЕРБ вътре ще обезсили ролята на „Атака"-не тя ще държи златната акция.
В момента единствена институция, която има предсказуемо ясно поведение -това е президентът на България. Искам да отворя една голяма скоба, че аз говоря от свое собствено име, не ангажирам никакви институции, партии, коалиции така нататък. Аз изразявам единствено собственото си мнение, но институцията, която в момента е единствено адекватна е президентската- това е президентът Плевнелиев. С една забележка само, че по време на Консултативния съвет за национална сигурност, когато шефът на Атака буквално се качи на главата на цяла България пред българското общество, тогава президентът не трябваше да вика комунистите, а трябваше да вика лекарите. Или в най-добрият случай НСО.
Казахте президентът и не смятате, че той получи упреци, не знам доколко основателни са те, че взема страна.
Разбира се, че трябва да вземе страна. Много естествено е президентът да вземе страна, когато има конфликт между доброто и злото, няма как да не вземеш страна. Защото не вземайки страна, ти автоматически заставаш на страната на злото. В битката между доброто и злото ти си длъжен, особено когато си президент, да вземеш страната на доброто. И господин Плевнелиев направи точно това.
Ясни ли са доброто и злото обаче в тази държава? Защото в крясъка на улицата се чува укор генерално срещу цялата политическа система и политическия елит в страната.
Не искам да коментирам целият политически живот на България, но ще кажа, без никакво колебание, че приватизацията на ДАНС е универсално зло.
В този случай -да. Ако беше спряно това назначение, но хората не се прибират и продължават да искат промени в тази държава.
Очевидно онези, които са планирали, намислили акцията, която бих нарекъл приватизация на ДАНС, не са си отишли. Те са отново там някъде, където се вземат тези решения. Аз виждам основание в негодуванието на хората, но пак ще кажа господин Орешарски би бил малката изкупителна жертва за този огромен комплот. Тук трябва по-големи оставки да хвърчат. И за господин Орешарски да ви кажа: Той е в много трудна ситуация. Да си призная, аз на негово място не бих събрал смелост да стана министър-председател. Забележете, от Жан Виденов насам винаги министър-председателят е лидерът на голямата управляваща партия. Жан Виденов беше така, след това Иван Костов беше шеф на партията, след това царят беше шеф на партията си, след това Станишев, Бойко Борисов. Това е първият случай, от 12-13 години насам, в който не шефът на партията заема позицията министър-председател, което е много рисковано. Този човек автоматически се сдобива със страшно много началници и той се чуди на кой господ служи. Така че това е много ветровита позиция.
Той и като финансов министър в тройната коалиция си имаше доста началници.
Когато си министър можеш да имаш началници, но когато си министър-председател имаш свободата да вземаш самостоятелни решения. Не смятам, че цялото народно събрание е изчерпало потенциала си. Коалиция между ГЕРБ и БСП е едно европейско решение и ако с посредничеството на президента това може да се постигне, смятам, че това това би бил най-добрият изход от сегашната криза. Повтарям още един път-изказвам мое лично мнение.
Плевнелиев връща ГЕРБ в парламента, това правителство си подава оставката и се гласува ново правителство с неизвестно чий мандат?
Има си процедура, по която това става. Започва се пак от най-голямата партия, втората, трета и така нататък Но съвсем нормално е да се направи.
Експертно, преходно или какво правителство?
Аз не вярвам кой знае колко в експертните правителства, та са малко като дървено желязо. Всяко едно правителство трябва да изпълнява някаква политика .Това не може да е експертна политика. Няма експертно красиви неща, има политика, която води до определени резултати и затова смятам, че ние трябва да подкрепим една визия за това, какво прави България следващите 20 години. Ние нямаме никаква визия.
Ние нямаме до май месец какво правим, даже следавщиет два, за съжаление.
В сайта на Атлантическия клуб може да видите визията за смарт правителство на България. Както има смартфони, смарт апарати, така трябва да има и смарт правителство. Имаме идея как това може да стане, описано е доста ясно и доста точно. Имаме визия и за управление на ЕС, която би могла да бъде от полза на всеки, който се интересува от управление на държави или групи държави. Но това, което нашето правителство трябва да направи е да изработи една 15-20 годишна визия за развитието на България, която трябва да се опира на демография, икономика и развитие.
И всяка власт да следва тази визия, не всеки приоритет да се зачерква в края на мандата. Само егото на лидерите и желанието за реванш ли попречи да стане това, което казахте-кабинет на ГЕРБ и БСП? Вие го казахте още първите дни след изборите. Сега възможно ли е това его да бъде поприбрано и някак да седнем на разговори?
Егото им трябва да бъде прибрано и оставено някъде настрани, защото те носят отговорност пред тази държава. Друг въпрос е, че и българският избирател не е невинен. Българският избирател, след така пропадналото управление на господин Борисов, излъчи господин Борисов за най-голяма парламентарна група, това означава, че и българският избирател трябва да си направи малко ревизия на своите емоции.
ГЕРБ печели ли сега от тези протести?
Трудно ми е да кажа дали печели или губи. Аз не съм социолог, но когато държавата губи не виждам как една партия ще печели.
Започнахме със събитията отпреди 23 години и се връщаме май отново във времето с идеите за Велико народно събрание, за искане на нова конституция. Не отклонява ли всичко това вниманието в една друга посока?
Нова конституция е прекалено силно. Разбира се към тази конституция има какво да се поправи. Призивът за Велико народно събрание не е нов и ние сме мислили за Велико народно събрание неведнъж при това, включително юристите излязоха с едни много добри идеи за свикване на Велико народно събрание, което впоследствие да се трансформира в обикновено народно събрание. Защото няма как едно народно събрание да се посвети само на приемане на конституцията както го направихме преди 23 години. Животът е изключително динамичен и трябват всякакви други закони, които съпътстват инвестициите, чуждестранните инвестиции да се приемат. Така че Великото народно събрани е може да бъде едно украшение към някаква политика, но не и гръбнакът на тази политика. Освен това Велико народно събрание няма да превърне българските политици в херувимчета. Чувам, често се говори за мажоритарни избори. Ние два пъти сме имали мажоритарни избори. Мажоритарни избори бяха тези за Велико народно събрание през 1990 година и силно мажоритарни бяха изборите през 2009 година. Като и в двата случая се видя, че мажоритарният елемент просто изкривява изборите. Мажоритарният елемент в никакъв случай не вкарва някакви по-качествени хора в парламент, а дава шанс на по-силната партия да стане още по-силна.
Какво търсим-някакъв политически рай? Дори в пътя, по който да го постигнем няма единомислие, дори за изборното законодателство не можем да се договорим, дай боже да отворим дебата за нов основен закон.
Ако не се спазват законите няма няма смисъл те да се променят. Ако се спазват-пак няма смисъл те да се променят кой знае колко. Така че това върху което трябва да се съсредоточим е спазването на законите и върху носенето на отговорност. И тъй като целият ни разговор е провокиран от комплота върху ДАНС няма смисъл да се прави нищо друго преди голямата политическа отговорност да е поета. В политиката отговорност се поема само чрез подаване на оставки. Няма за какво да сменяме основния закон преди хората, извършили всичко това дотук, да са си понесли видимо удовлетворяващо за околните и за избирателите.
Само нов вариант за кабинет в рамките на този парламент ли, според вас, е шанса да има действащ парламент до май догодина?
Не виждам теоретическа пречка една коалиция между ГЕРБ И БСП да си изкара пълния мандат докрай.
Но там разговор няма.
Като няма разговор аз не виждам каква ще е гаранцията, че след изборите ще има разговор. Ние трябва да чуем от всяка партия готовността и да направи коалиция за след изборите, когато тя тръгва на избори. Ако ГЕРБ и БСП искат да ни поставят и след изборите в същото положение, тогава отсега трябва да си направим сметка, че в никакъв случай не трябва да се гласува за тези партии.
В никакъв случай, но и алтернативата не се задава или поне улицата не я задава, страхува се някой отвън да не им привнесе някой нов лъжесубект или политическо инженерно творение.
При 50 000 или 100 000 души на улицата би трябвало да има 50 000 или 100 000 лидери, които да седната и да се разберат какво точно искат и какво точно не искат. Защото вярно е и друго, че има хора, които се опитват да инфилтрират протеста. Те са фалшиви протестиращи, което само замъглява картината. Но съм сигурен, че сред протестиращите има хора, които много добре знаят как може да се ръководи политическият процес, има хора, които могат да водят преговори, хора, които имат готовност, желание и капацитет да управляват страната .Така че нека да се организират и да вървят напред.
Едно нежелание, аз лично наблюдавам, което струва ми се и е нежеланието да се извадят говорители пред протеста прави труден диалогът.
Погледнете какво се случва в Египет. Преди една година имаше протест, този протест доведе до резултатите, които желаеше. Сега една година по-късно има подобен протест, защото хората са недоволни от постигнатите резултати. Аз сега се връщам от една много впечатляваща конференция в Мароко, където бях почти единствения представител на ЕС и видях колко различен е прочитът на случващото се в Египет. Има държави, които с облекчение приемат това,че военните поеха нещата в своите ръце и то хора представители на мюсюлманския, арабския, африканския свят Те гледат с огромно облекчение на това, че военните поеха управлението на страната. Всички тези международни процеси са свързани. Фейсбук и интернет ни правят свързани и правят един модел, приложим на много места. Това, което става в Бразилия испирира онова, което се случва в Турция .То се инспирира и от това, което става в Египет. А между Турция и България има много много близък обмен на енергия и настроение. Така че живеем в един взаимносвързан свят и трябва да имаме една дългосрочна визия за това кака ще управляваме страната си, как ще управляваме ЕС и как ще управляваме света.
Протестите да генерират един сериозен контрол срещу коя да е власт в България, но и да генерират нещо позитивно.
Не само контрол върху всяка власт, нека те да поемат властта, да създадат партия защото не може една партия само да контролира. Ние имаме нужда от партии, които управляват, нямаме нужда от партии, които само да контролират.
